Свети Йоан Златоуст апелира до Рим

Концилиаризмът осъжда св. Йоан, а цезаропапизмът възпрепятства неговото реабилитиране.

Светите отци се обръщали към Римския престол като към крайна и върховна инстанция за решаването на поместни и междупоместни църковни въпроси и проблеми. Един от търсещите посредничеството и застъпничеството на римския папа е бил и архипастирът на византийската столица свети Йоан Златоуст, епископ Константинополски.

Древните отци на Църквата са пазили и защитавали първенството на Рим, Александрия и Антиохия (древната триархия) в този ред на върховенство, като катедрата на Александрия, заедно с Антиохия, държи първенството на изток, а Рим, освен първенство на запад, поддържа и единството на Съборната църква. Арбитражната функция на римския патриарх е установена канонично още на Сердикийския събор с неговите III, IV и V правила, но църковните отци са разглеждали римските прерогативи не като дадени от човеци, а като определени свише. „Не е вярно, както потвърждава този канон, че светите отци са давали първенство на древния Рим, тъй като той е бил столица на империята; това първенство идва от горе, по Божия благодат. Заради силата на вярата си, сам нашият Господ Иисус Христос се обръща към Петър, първият сред апостолите, с думите: „Петре, обичаш ли Ме? - паси Моите овци” (Ио 21:16). Затова в йерархично отношение Рим държи най-високото място и е Първият Престол. Затова правото на древния Рим е постоянно вовеки и това е становището на всички църкви” – изрича на стъкмения срещу него съд славянския просветител и равноапостол свети Методий. Свети Теодор Студит, заради противоречия с император Никифор и константинополския патриарх, бива заточен на Принцовите острови. Търсейки справедливост, свети Теодор изпраща многобройни писма от затвора, като пише за папа Лъв III в своето „Писмо II до Сакелария”, 129: „Нека той [императорът] свика на събор тези, с които има разногласия; ако не е възможно да присъстват представители на другите патриарси, което най-вероятно ще се случи, императорът да поиска да присъства западният патриарх [римският папа или негови легати], на когото е дадена власт над вселенските събори; но нека има мир и единство, като той изпрати писмата от събора до Първопрестолния.”

За свети Йоан Златоуст, като епископ на императорската столица и който умело изобличавал в проповедите си покварите на столичната аристокрация и местния клир, е било неизбежно да не се сблъска с интригите около императора, семейството му или с раболепните тям църковни йерарси, какъвто се проявил александрийският патриарх Теофил, който йерархически стоял над свети Йоан. След клеветнически заговор патриарх Теофил успял да спечели император Аркадий и да го убеди да свика в Константинопол стъкмен събор („при Дъба”), на който Йоан бива признат за виновен по всички 47 фалшиви обвинения и осъден на заточение. Узнавайки за случилото се, римският папа обявява този събор за „разбойнически” и призовава към свикване на нов. След страховито земетресение и разчитайки го като небесно знамение изплашената императрица Евдоксия измолва от съпруга си завръщането на Йоан от затвора и той бива посрещнат с тържествено ликуване от народа. Настоявайки за нов събор, на който да се изобличи разбойническия, се стига до събор, който, всъщност, изобличил езическото поведение на Евдоксия. Това разгневява враговете на светията и патриарх Теофил на свой ред свиква друг събор, осъждащ Йоан, и така нашият любим проповедник отново е изпратен на заточение. Измъчван и влачен, в глад и жажда, Златоустият издъхва на о-в Питиус на 14 септември 407г. с думите: „Слава Богу за всичко! Амин.”

По време на първото си заточение свети Йоан изпраща много послания до своето паство, насърчавайки верните във вярата, надеждата и в послушание към Църквата. А по време на второто си заточение той пише две писма до римския папа Инокентий I, осведомявайки го за конспирацията на съборите срещу него и апелира за независим и честен събор. „След като взехте предвид всички тези неща и за всички подробности сте бил ясно информиран от моите господари - нашите най-благочестиви братя епископите, склонете да упражните Вашата ревност към нас; защото по този начин не ще дадете благоволение само на себе си, но ще угодите и на цялата съвкупна Църква, и така ще си заслужите награда у Бога, Който върши всичко за мира на Църквите. Крепко здраве Ви пожелавам и молете се за мен, достопочтени и всесветейши владико.” – пише Йоан до папа Инокентий. Последният отвърнал на своя събрат с окуражаващо писмо и отпратил своето апостолическо послание до целия клир и верен народ на Константинополската църква, което не успява да промени обстоятелствата, тъй като властта над църковните дела в Източната църква принадлежала на цезаря. Свети Йоан намерил единствено утеха в папското застъпничество. Той не се обръща за помощ към антиохийския патриарх, който в източните диптиси се нарежда след александрийския, но го пренебрегва и изпраща своя призив към най-върховната инстанция, която нарича в същото писмо „безпристрастен съд, на който ще се подчиним всички”. Златоустият светия синовно разказва всичко на римския архипастир, призовавайки го да прояви своя кураж, предотвратявайки това объркване, и да „сложи край на големите беззакония, извършени върху Църквите.” (Първо послание до Инокентий, 404г.)

След като папа Инокентий разбрал за кончината на своя събрат Йоан, заскърбял силно за великия угодник, пострадал за правдата. От Рим светият отец изпратил гневно писмо до константинополския император: „Кръвта на моя брат Йоан вика към Бога против теб, цезарю, подобно на това, както в древността е викала кръвта на праведния Авел против братоубиеца Каин. И тази кръв ще бъде отмъстена, защото в мирно време ти повдигна гонение против Божията църква. Ти прогони истинския Христов пастир, а заедно с него и Христа Бога, и стадото му предаде в ръцете на наемници, а не на истински Христови пастири.” По настояване на римския папа свети Йоан Златоуст е реабилитиран през 412г. и мощите му са пренесени тържествено в Константинопол през 438г.