Източноправославните
могат да приемат Свето Причастие с католици ако наблизо няма тяхна църква, а
католиците не виждат съществена пречка за евхаристийно общение между двете
християнски конфесии. Повечето източноправославни епископи не биха позволили на
римокатолици да приемат светата Евхаристия на Божествените литургии в епархиите им дори да няма в близост католическа черква, а
католиците, разбира се, трябва да уважат техните решения и да не се
причастяват на източноправославни богослужения. И двете църкви – Източната и
Западната – притежават валидни свещенство и Тайнства, и никога не са преставали
да ги имат, за разлика от протестантите, които отхвърлят свещенството и
Тайнствата. Христос е истински присъстващ на олтарите и на двете ни църкви и е
жалко, че не можем да Го приемаме заедно.
Има различни
богослужения, чрез които се отслужва Евхаристията. Докато поместните и регионални изражения
са важни, много по-важно е да имаме една универсална, вселенска концепция за
Църквата и да осъзнаваме, че не всички нейни членове се изразяват по един и същи
начин. През 390 г. св. Амброзий Медиолански е дал подобаващ отговор на въпрос,
отправен му от паството. Светецът е бил епископ на Милано и този град-митрополия както тогава, така и сега не е усвоил Римското богослужение, но
има свое литургично последование – галиканското, което в днешни дни се нарича
амброзиански обред (Rito Ambrosianus). Но тъй като миланчани са били граждани на италианските земи на Римската
империя, им се налагало, разбира се, често да пътуват до столицата по различни причини. Там забелязали, че римляните служат по различен от тях
начин. И когато се връщали в Милано, запитали св. Амброзий (техният епископ) кой е
правилният начин за отслужване на Божествена литургия. Епископът им дал същия
отговор, какъвто и на светите Августин и Моника във връзка със съботния пост:
„Когато сте в Рим, правете като римляните!”
С това свети
Амброзий се проявил като верен на апостолското предание католик. Защото той е признал, че едната
апостолска вяра има различни изражения, но само едно субстанциално доктринално
тяло. Така че, когато идем в Рим, ще отслужваме като римляните; когато сме във Константинопол, ще отслужваме като византийците; в Москва – като
руснаците; в Кайро – като коптите. Защото, макар и служението да е
различно, всички ние държим едната Апостолска вяра – същата Апостолска
субстанция. Когато всички успеем да оценим това богатство на различието, ще бъдем узрели за
единството. Както в деня на Петдесетница, ние трябва да се научим да говорим на
различни езици и да не се разсейваме от различните култури на Вселенската църква на изток, запад, север и юг.