Сердикийски поместен събор 343г.-344г.
Този събор е започнат като II Вселенски, но остава възприет като
продължение на Първия Вселенски в Никея.
 |
| свети папа Юлий I |
Правило 3
"[...]А ако някой
епископ бъде осъден по някое дело и мисли, че е прав и иска да се поднови
делото, ако ви е угодно, нека почетем
паметта на апостола Петър,
та ония епископи, които са разглеждали делото, писмено да се отнесат до римския епископ, в случай че се намери за нужно да се възобнови съда
чрез близки до оная област епископи, та той да назначи съдии за разглеждане на
делото [...]"
Правило 4
Ако някой епископ бъде
низвергнат от сан от съд на съседни епископи и заяви, че може отново да
представи оправдание, тогава на мястото му да не се поставя друг, докато
Римският епископ, като разгледа делото, не произнесе свое решение по него.
Правило 5
Ако срещу епископ има
обвинение и съборът на епископи от областта го низвергне от степента му, а той,
обжалвайки присъдата, се отнесе до най-блажения
епископ на Римската църква, който, като го изслуша, признае за справедливо да се поднови
изследването на делото му, в такъв случай трябва да се постанови и това, той да
благоволи и напише на съседните епископи на тая област, та те грижливо и
подробно да изучат всички обстоятелства по делото и след като се убедят в
истината, да произнесат своята присъда по него. А ако някой поиска делото му да
бъде повторно разгледано, и след като подаде
молба до Римския епископ и той намери за добре да изпрати свои презвитери, тогава нека бъде във
власт на тоя епископ, щото, ако той признае за по-добре и за необходимо, да
определи и да изпрати свои делегати, които да произведат съд заедно с
епископите. Или пък, ако (Римският епископ) признае за достатъчно станалото
разглеждане и решение на делото на тоя епископ, нека направи онова, което го
посъветва мъдростта му. Епископите
отговорили: приемаме изказаното!
Ефески
вселенски събор 431г.
Сесия III започва с декларацията на
светия отец и църковен учител Кирил Александрийски:
"Няма съмнение, и
в действителност е било всеизвестно през всички векове, че светият и най-блажен Петър, княз и глава на
Апостолите, крепило на вярата и стълб на Вселенската Църква, получи Ключовете
на Царството от нашия
Господ Иисус Христос, Спасителят и Изкупителят на човешкия род, и на когото бе
дадена силата да свързва и развързва греховете, чрез когото даже до днешния ден
и завинаги той живее и отсъжда чрез
своите приемници. Светият и най-блажен папа Целестин, според съответния ред, е
негов приемник и заема неговия пост."
 |
| Съборът в Ефес |
На този Трети Вселенски събор, който за времето се е явявал втори, поради щото
I Константинополския през 381г. е бил поместен, папският легат Филип се
представя като посланик на папа Целестин, "приемник и викарий на
Петър", заявявайки при това, че този титул на Римския първосвещеник се
явява общопризнат. Легатите на папа Целестин напомнят, че Христос е поставил
Петър за основа на Църквата и че Петър продължава да присъства в своите
приемници, изпълнявайки чрез тях функцията на арбитър. В своето послание до
събора от 15 март 432г. папа Целестин пише, че на него е възложена грижата за
цялата пълнота на Църквата, която се явява жив израз на "грижата на
Петър" и която се простира върху всички. Той се позовава на откъс от
посланието до коринтяните (II Кор 11:28), в което се говори за "грижата за
всички църкви". Когато Ефеският събор осъдил Несторий (папата прави това
много по-рано, а съборът на тази база просто преповтаря неговия акт), папският
легат Филип заявява, че "светите членове на тялото се възсъединиха с
главата". Епископите, които опетнили себе си с участието в Ефеския
разбойнически събор, но покаяли се за това, са длъжни да възстановят
общението си с папата, доколкото то (общението с него) се явява критерий за
принадлежност към истинската католичност. Така например в своето послание от 31
юли 432г. Йоан Антиохийски пише на папа Сикст III, че той "седи на
апостолския престол и е маяк за цялата църква" (1,1/I, 7, 158). Други
двама източни епископи отказали примирението в 433г. - Ефтерий Тиански и Еладий
Тарски - се обръщат към папата като към "този, който е поставен от Бога на
кормилото на властта" (1, I/IV, 145-148).
Халкидонски вселенски събор 451г.
Този Четвърти Вселенски събор е последният, в който участват ориенталоправославните църкви.
"След няколко
дни започнало ново заседание, на което публично бил прочетен никейския и цариградския
символ; после били четени посланията на Кирил до Несторий и Иоан Антиохийски,
по-нататък посланието на папа Лъв до Флавиан, при което епископите извикали: "Така е казал Петър чрез папа Лъв; така са учили
апостолите!" А
Диоскор, поразен от съзнанието на злодеянията си, не присъствал нито на
второто, нито на третото заседание [.....] Тогава римските легати, като
изчислили по съвкупност всичките му злодеяния, които бил извършил въз основа на
свидетелството на александрийските изобличители и на актовете на ефеското
събрание, от името на Лъв обявили, че той, Диоскор, се лишава от епископски сан
и от всички права на свещенодействие. Тази присъда била потвърдена с най-силни
изрази и от цариградския епископ Анатолий и от всички останали отци, и била представена
на Август и на Августата, като при това била обнародвана с публични едикти и
съобщена на Александрийската църква.
 |
| Съборът в Халкидон |
След осъждането на
Диоскор, отците прочели пак посланието на
Лъв и се заели с утвърждаването на правилния начин на вярването. Много от епископите заявили, че
притеснени от Диоскор в Ефес, били принудени да мислят, говорят и пишат
противно на убеждението им и чистосърдечно молили събора да им опрости това
погрешаване. Вследствие на това им било заповядано всеки от тях да напише
особено изложение на изповядването и вярата. Те написали и, признавайки посланието на Лъв като непогрешима норма
на православното учение, лесно получили прошка."
По време на този Четвърти вселенски събор (Халкидон) папа Лъв Велики заявява,
че Господ е предал властта на апостолите чрез Петър (Sermo IV, 2,//6, 54, 149).
Така формулираната от свети Лъв концепция от този момент нататък ще отразява
гледната точка на Рим относно границите на властта на патриарсите по отношение
властта на папата. Към тази концепция се добавя и теорията за трите престола на
Петър, т.е. за трите катедри основани от ап.Петър: римската, александрийската и
антиохийската. Свети Лъв нарича римския понтиф "архиепископ на всички
църкви", а на друго място: "папа (отец) на Вселенската Църква" (1//I/I,
2, 93).
 |
| свети папа Лъв I Велики |
Желаейки да обосноват въздигането на Константинопол /в прословутото 28
правило/, съборните отци молят папата светлината на римската апостолическа
катедра да освети другия Рим, който по този начин духовно ще
представлява едно цяло с първия Рим (Ер. 98 // 6, 54, 958). В посланието
на събора до императора се утвърждава, че папата "подобно на Петър води
всеки дух и всеки разум към Бога" (1, II/ I, 3, 110), а в своето послание
до Лъв Анатолий Константинополски потвърждава, че майка на неговата катедра се
явява римската катедра (Ер. 101 //6,54,984). Тъй като Лъв отказва да ратифицира
28 правило, Анатолий в друго свое послание се отказва от 28 канон и хвърля
цялата вина за приемането му на константинополския клир (Ер. 132 //6, 54, 1082
- 1084). По тази причина за определен период това правило не било включвано в
каноническите сборници и самите гърци признавали само 27 правила. Все пак този
спорен текст бил отново възпроизведен от Трулския събор (692), в неговото 36-то
правило.
В решенията на събора ясно се подчертава особената роля на ап.Петър и неговите
приемници: "Тъй като най-светият и блажен Лъв (свети папа Лъв I),
архиепископ на великия и старинен Рим, чрез нас и чрез този най-свят събор,
заедно с три пъти блажения и най-славен апостол Петър, който е камъкът и
основата на Католическата църква, и крепилото на православната вяра, го (Диоскор
- александрийският патриарх) лишава от епископството му." (Деяния на
Събора, сесия III)
Константинополски вселенски събор 680г.-681г.
 |
| Съборът в Константинопол III |
По време на този Шести Вселенски събор (III Константинополски) папа Агатон
заявява, че именно на него принадлежи определящата власт по въпросите на
вярата. В Римската църква, основана от Петър и продължаваща да бъде място на
неговото присъствие, винаги е пазила в чистота апостолската вяра, поради което
тя се явява и "духовна майка на всички останали църкви" (3, XI, 234,
235, 239, 242). Посланието на папа Агатон било посрещнато със същия ентусиазъм,
както и томоса на св.Лъв на Халкидонския събор: "Петър говори чрез устата
на Агатон". Съборът помолил папата да утвърди (бил употребен глаголът kanonizein)
неговите решения, което и било направено от приемника на Агатон - Лъв II.
"Той се подписва под решенията на събора и ги утвърждава чрез властта на
блажения Петър" (7, 215).
В просфонетиката до византийския император Константин IV на XVI Сесия отците на събора отбелязват: "Но най-висшият княз на Апостолите [Петър] се бореше редом с нас, защото имахме на наша страна неговия подражател и приемник на престола му, който също изложи в посланието си тайнството на Божественото слово. Защото древният град Рим ни приведе изповедание от Божествен характер, и картина на заника издигна деня на догматите, та направи мрака да се покаже, като Петър говори чрез устата на Агатон..." (XI:665CD)
В писмото си до папа Агатон съборът на XVIII Сесия утвърждава: "Както знаете, преблажени, сериозните боления изискват по-голяма помощ; и следователно Христа, нашият истински Бог, Който е Твореца и управляващата мощ на всички неща, даде мъдър лечител, а именно Вашата Богопочитаема светителност, да отблъснете силно заразата на еретическия мор чрез цера на православието и да оздрави членовете на Църквата. Следователно на Вас, като пъвопрестолен епископ на Вселенската Църква, ние оставяме това, което трябва да се извърши, понеже с готовност поемате на непоклатимата си основа твърдата скала на вярата, както разбираме от прочитането на Вашето истинно изповедание в писмото, изпратено от бащиното Ви блаженство до благочестивия император: и ние признаваме, че това писмо е божествено написано от Водача на Апостолите [Петър], и чрез него отхвърляме еретическата секта на множество заблуждения, които наскоро се появиха." (XI:665CD)
Никейски вселенски събор 787г.
Новоизбраният
константинополски патриарх Тарасий, веднага след своята интронизация и с ясното
намерение да свика вселенски събор за утвърждаване на иконопочитанието, се
опитал да влезе във връзка с останалите източни патриарси, които отказали да
отговорят на неговите писма. На неговите послания обаче отговорили
"благочестиви мъже" монаси от тези патриархати. Това, което те написали,
е изключително важно, а именно: че при нужда може да бъде свикан събор, въпреки
отсъствието на всички тези патриарси, но при условие, че "всесветейшия и
апостолически римски папа одобри този събор и присъства на него
лично или чрез свои представители" (3, XII, 1134).
 |
| Съборът в Никея III |
На този Седми събор за Вселенската Църква (II Никейски) и последният признат от
източноправославните църкви папата напомня чрез своите легати, че основният
критерий за чистотата на вярата се явява вярата на Рим, а критерий за пребиваване
в църковно общение (3, XII, 1134) е общението с Рим (3, XII, 1086).
В окончателния вариант на "Актовете" на събора, които били
подхвърлени на определени корекции, които имали за цел да удовлетворят
византийците, се натъкваме и на един друг фрагмент, в който папата призовава
императорите да почитат "викария на св.ап.Петър" и в който Рим се
определя като "глава на всички Божии църкви" (3, XII, 1058), нещо,
което може да бъде открито още в "Кодекса" на Юстиниян Ι, където той
нарича папата "глава на всички светейши Божии йереи" и
"църкви", а себе си смирено нарича "син" на папата (Novell.
17, 9).
Дотук съвсем ясно се разпознава, че
както на Запад, така и на Изток първовърховната власт на римския епископ никога
не е била просто на "пръв сред равни" или поставяна под съмнение - както юридически йерархийно, така и
непогрешимо учителско. В последствие обаче, всеки, който възстановява общението си с Римската патриаршия, е трябвало да се покае и да
изповяда нейните прерогативи, установени от Съборите:
Лионски вселенски събор 1274г.
На този
Четиринадесети вселенски събор (II Лион) източните отци и епископи изповядват
следното:
 |
| Съборът в Лион II |
"Светата Римска църква притежава върховното и пълно първенство и княжество
над цялата католическа църква. Тя истинно и смирено признава, че е получила
това от Самия Господ в блажения Петър - князът и водачът на апостолите,
чийто наследник е римският понтиф, заедно в пълнотата на властта. И след като
преди всички други тя има дълга да защитава истината на вярата, ако възникнат
някакви въпроси относно вярата, чрез нейния съд те трябва да бъдат
разрешавани."
Фераро-Флорентински вселенски събор
1431г.-1449г.
 |
| Базел-Фераро-Флорентински събор |
Седемнадесети
събор за Вселенската Църква и последен за източноправославните църкви.
Определението, подписано от цялото източно православие, включително и от епископ Марк
Ефески:
"Римският понтиф е истинския наместник на Христос, глава на цялата църква
и отец и учител на всички християни; и на него бе поверена от блажения Петър
чрез нашия Господ Иисус Христос, пълната власт за грижата, управлението и
ръководството на цялата църква".
"Ако някой не се държи здраво
за това единство на Петър, може ли да си въобразява, че все още държи вярата?
Ако този някой напусне престола на Петър, върху когото Църквата бе построена,
може ли все още да бъде уверен, че стои в Църквата?" - Свети Киприян
Картагенски
Още от светите отци за първенството на Римския патриарх, тук.
