Отде тогава имаш живата вода?

"и Сина" (Filioque) от св.ап.ев. Йоан Богослов

"Иисус ѝ отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? Иисус ѝ отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен." Йоан 4:10-14

"А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: "Който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода." Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен." Йоан 7:37-39

"но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода." Йоан 19:34

"И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго." Йоан 20:22

"И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща [ἐκπορευόμενον] от престола на Бога и на Агнеца." Откровение Йоаново 22:1

----------------------------------------------

Кратък коментар на блогера
В първия цитат, когато самарянката го пита "отде", Господ не ѝ отговаря. Можеше да ѝ каже: от Отца ми, от Бога, от Мене, от Двама ни... но не ѝ отговаря. С това иде да каже, че Светата Троица е едно голямо тайнство и на нея ли - някаква самарянка - ще ѝ обяснява (сега) Небесната Тайна. Прави впечатление, че за изхождението на Живата вода (която е Светия Дух) Той не дава отговор. Не е дошло все още времето за този отговор.
Продължаваме в хронологията с втория цитат. Господ пак говори за Живата вода, но този път пред множеството. Когато младият Йоан е слушал това, също не е знаел за каква Жива вода говори Учителят му, но отпосле, когато е писал евангелието, вече е знаел за какво иде реч и сам евангелиста прави коментар на думите на Господа: "Това [Той] каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него...". Този цитат се явява като доказателство срещу вероятно съмнение, че тази "Жива вода", за която става въпрос в Апокалипсиса "отде" извира, не е третия ипостас на Светата Троица - Светия Дух.
Следва откъса с копието и изтичането на "кръв и вода". Тази кръв и тази вода е същата "жива вода" от предните стихове. Кръвта е символа на живото/живота още от стария завет, на духа/душата на човека, а много добре знаем, че Светия Дух ни се представя винаги като символ (1 Йоаново 5:6). От прободната рана е изтекъл Самият Свети Дух. Синът вече се разкрива като извор (източник) на Духа. Почти всички свети отци на Църквата говорят, че тези "кръв и вода" са Живота и Очистването ("бистра като кристал") - какъвто е Светият Дух.
Продължаваме хронологично. Идва ред на "духването" и приемането на Духа Светаго. Тук е ясно. Апостолите вече пият от водата на живота, която извира от недрата на Сина, и сами стават като извори.
Завършваме с Есхатона. Изцяло минаваме само през Йоан. На всички ни е известно, че Синът стои отдясно на Отца - т.е. сякаш имаме два трона - един отдясно и един отляво. Но в Откровението четем, че престолът е един и е споделен. Престолът е на Отца, който е принцип и първопричина на всичко, а изворът на Живата вода е споделен: Синът има и може всичко, което Отец има и може, освен едно - отцовството, а изхождението не е функция на това отцовство, сиреч да можеш да родиш, иначе Духът щеше подобно на Сина да бъде роден, а Той не е. Нямаме два престола с два извора, вливащи се в една река, но имаме един само престол с един само извор и една само река с вода на живота - Един Само Дух.

Тук изниква следния въпрос: Чий престол е това? Отговор: на Отца е, Отец е Принцип на всичко. И всичко е от Отец. Но Йоан ни разкрива че изхождането/изтичането (ἐκπορευόμενον) на Духа е от едно място, и това място не е само Отца или само престола на Отца, а общия престол на Отца и Сина. "Аз и Отец - едно сме" (Йоан 10). Единият престол показва единосъщната съобщност на Отца и Сина. "Както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе" (Йоан 17) - това как може Йоан да го опише като видение? Никак. Той дори не може да види Бога (че кой го е видял? - 1 Йоаново 4), но може да види престола Му, да види, че престолът е един. Може да му се яви като "стоящи" на един общ престол. Само от Тяхното единство извира Само Един Дух.
Източният светец Григорий Паламà дори споделя, че: "Светият Дух е изначалната Любов на Отца към Сина и на Сина към Отца" ("150 глави", гл.36, ст.1144). Тази Любов, която помежду Им се генерира (не че от нея се случва-ражда-изтича-произтича-произхожда [γένος] Светия Дух, а тя самата е Духа, самото това генериране на Любов е изхождението), вече не е запазена само за между Отца и Сина. Тази любов вече се дава и на нас ("тъй и те да бъдат в Нас" - Йоан 17), за между човека и Бога също, затова и ние можем да любим Отец само чрез Духа и да се обърнем вече към Него и чрез Духа да изречем: "Авва, Отче!". Ние чрез Духа се обòжихме, ние вече сме внедрени и причастни в Светата Троица, Духът вече изтича и от нас, но не ставаме сами ние извори, а приемници и потоци: който повярва в Него "из неговата утроба ще потекат реки от жива вода", "водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен."

1. Богословието е нещо като наука (за светските академии е наука, но за нас, вярващите, е нещо като наука, нещо повече от наука). Измежду многото определения за Богословието можем да вмъкнем също, че то е разумно земно обяснение за същността на Небесната (Божията) мистика и тайна, реализирана на земята. Тук и сега на земята, ни казва св.ап.Павел, виждаме "като през огледало" (1 Коринтяни 13:12. По негово време битовото огледало е било матово стъкло, в което човек можел да се огледа, но през това стъкло е можело и да се вижда, виждали са се предметите зад него, защото не е било съвсем плътно, а смътно). Сега знаем, продължава апостолът, но тогава (когато идем на Небесата) ще виждаме "лице в лице" и вече ще (раз)познаваме ясно всичко. Чрез богословски размишления и духовни състояния ние тук на земята се опитваме да разгадаем Небесните тайни и същности; да проникнем отвъд матовото стъкло, сякаш отвъд разума ни, и да разберем Божественото.
2. Но св.ап.ев. Йоан Богослов в своето Откровение не е богословствал. Всяка наука задава въпроси, но той не (си) е задавал никакви. Защото Апокалипсиса е повече отговори, отколкото въпроси. Той е погледнал отвъд директно, със земните си очи е надникнал в Небесното, представено в Есхатона. По Божие допущение е станал свидетел на Небесното, бил е "лице в лице" с него, и в точно този случай той е видял реално откъде извира (изтича, изхожда, произхожда, ἐκπορεύομαι) Живата вода - Светият Дух. Той е видял Извора ѝ. Изворът е Един, а изворящите - Двама.

 

В полемиката ми с източноправославните нерядко съм срещал следното: "Ние говорим за предвечното, онтологичното изхождение на Светия Дух, а то е само от Отца, докато вие, римляните, говорите за времевòто изхождение, изхождението по икономѝя, което е чрез Сина, понеже чрез Него Духът вече ни се изпраща". И единственият библейски аргумент за изхождението "само от Отца" източните събратя прилагат от евангелието според св. Йоан: "Духът на истината, който изхожда от Отца" (Йн 15:26). Но, всъщност, те влизат в противоречие, като доказват точно обратното. Защото в цитирания в тяхна полза стих Господ несъмнено говори в контекста за времевòто изпращане на Светия Дух, докато предвечното и онтологично изхождение е представено именно и само в провиждането на св. Йоан: "И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изхождаща от престола на Бога и на Агнеца" (Откр 22:1), което всъщност е католическото учение на "и Сина".

Tantum ergo Sacramentum
Veneremur cernui:
Et antiquum documentum
Novo cedat ritui:
Præstet fides supplementum
Sensuum defectui.
Genitori, Genitoque
Laus et iubilatio,
Salus, honor, virtus quoque
Sit et benedictio:
Procedenti ab utroque
Compar sit laudatio.
Amen.