Ливанският чудотворец, който събира
християни и мюсюлмани.
Свети Шарбел (Сарвил) Махлуф е познат в
Ливан и по света с чудотворните си изцеления на посетилите гроба му поклонници,
търсещи неговото застъпничество – християни и мюсюлмани. „Този светец няма
географски, етнически или вероизповедни граници. Нищо не може да спре неговото ходатайство, и когато хората просят от него – той откликва” – споделя отец
Луис Матар, координатор на светилището в Аанная, североцентрален Ливан. Светилището,
намиращо се на територията на манастира „Свети Марон”, където повече от две
десетилетия е обитавал маронитският светец, посреща около четири милиона
поклонници годишно, измежду които и много мюсюлмани. Матар, който отговаря за архива на хиляди медицински удостоверения за
изцерения, приписани на застъпничеството на свещеника-монах, казва, че много
от чудесата са били получени от мюсюлмани. От 1950г., годината, в която манастирът
започва официално да съхранява сведения за чудотворните изцерения, са
регистрирани над 29 000 чудеса. Преди това те са били установявани като достоверни само
чрез свидетелството на християнски свещеник. Сега обаче, с напредването на технологиите, предполагаемите чудеса изискват медицински документи,
удостоверяващи първоначалното здравословно състояние на болните и в
последствие тяхното необяснимо изцеление, а това разкрива не малко случаи с мюсюлмани, молители на застъпничеството на светеца.
Свети Шарбел е един от най-бързо прочуващите
се светци на Църквата през последния век. Маронитският свещеник, монах и
отшелник, живял през 19-ти век, е обявен на 5 декември 1965г. за блажен от римския
папа Павел VI на закриващата Втория Ватикански събор церемония. Канонизиран
за светец от същия папа 12 години по-късно, свети Шарбел е наречен „Новата
звезда на Изтока”, „Вторият св. Антоний Пустинник”. Ухаещата на неземни
аромати гробница, приютявайки в светилището неговите мощи, се отваря периодично
от неговите днешни събратя, които късат парченца реликви от одеждите му,
за да раздадат на поклонници от Ливан и целия свят.
Юсеф (Йосиф) Антон Махлуф - едно от
петте деца на Антон Заарур Махлуф и Бригит Хидиак, е роден на 8 май 1828г. в селцето
Бекаа Кафра, окачено във висините на ливанските планини. Баща му, мулетар, връщайки се от издължана повинност към турската армия,
умира през 1831г., оставяйки своята вдовица да се грижи за осиротелите им деца, която в последствие се
венчае за енорийския свещеник на селото. Юсеф израства в благочестив и набожен
дом, привлечен от житията на светиите и отшелническия живот, който водели двама
негови вуйчовци. Като момче се грижи за малобройното семейно стадо овце и кози,
пасейки ги близо до пещера, в която е положил икона на Преблажената Дева Мария,
за да прекарва деня си в молитва. През 1851г. напуска семейството си и влиза в
Ливанския маронитски орден в монастира „Света Богородица от Майфук”, за да
започне своето послушно обучение като монах. По-късно е прехвърлен в обителта „Свети
Марон”, където получава монашеско пострижение, приемайки името Шàрбел (араб: مار شربل, или
Сарвил - по името на древния антиохийски мъченик, преследван и убит за вярата по времето
на император Траян през 107г. сл.Хр.). Дава своите първи и тържествени обети в
същата конгрегация на 1 ноември 1853г. Като млад монах Шарбел започва
обучението си по философия и богословие в манастира „Светите Киприян и Юстина”
в Кфифан, където се подготвя за вечните си обети. Един от неговите преподаватели
е Ниматула Касаб Ал-Гардинир, причислен към лика на светците от папа Йоан Павел
II. На 23 юли 1853г. брат Шарбел е
ръкоположен за свещеник и върнат обратно в монастира „Св. Марон”, където заживява
своята аскеза. През 1875г. игуменът на обителта му позволява да води отшелнически
живот в испосницата (килията) „Светите Петър и Павел” – параклис под хълма на манастира. Следващите
23 години прекарва в уединено отшелничество, до смъртта си на 24 декември 1898г.,
причинена от инсулт, докато отслужва Светата Евхаристия за бдението.
„Отец Шарбел умря на Бъдни вечер; снегът беше много тежък. На Рождество преместихме тялото му в манастира. Преди това снегът падаше устремено и облаците зловещо помрачаваха небето, но когато го понесохме, те се разпръснаха и небето се изчисти.” – разказва Емануил Аби-Сасеен, негов сподвижник.
Заради ярка светлина около гроба му
няколко месеца след смъртта неговите събратя решават да отворят ковчега и намират тялото
му напълно непокътнато от тление, с гъвкавината на жив човек, дори кървящо при раняване. През
годините гробът му бива отварян няколко пъти и мощите му са заварвани в същото състояние. И така до неговата канонизация през 1977г. когато при
ексхумацията учените и църковните власти свидетелстват, че плътта му е отстъпила пред природните закони и е напълно изгнила. Останали са само придобилите кехлибарен оттенък негови кости, от които до ден днешен обилно тече ароматно и изцерително
миро.
Едно от известните чудеса, приписани на
неговото застъпничество, е това над 55-годишната Нохад Ел Сами, която страдала
от частична парализа. Тя разказва как през нощта на 22 януари 1993г. в съня си
видяла стоящи до леглото ѝ двама монаси от маронитския орден. Единият от тях
поставил ръце на врата ѝ и започнал да я оперира хирургически, освобождавайки я
от болката, а другият държал възглавница зад гърба ѝ. Когато се събудила, Нохад
открила две рани на врата си. Тя била напълно излекувана и възстановила
способността си да ходи. Вярва, че това било Светецът, който я излекувал, макар и
да не могла да го разпознае. На следващата нощ, отново в съня си,
този път разпознала Шарбел, а той ѝ казал: „Извърших операцията, за да накарам
хората да прогледнат и да се обърнат към Бога. Искам да посещаваш постницата на
всяко 22-ро число от месеца и да присъстваш на светата Литургия там до края на
живота си.” Сега на тази дата всеки месец поклонници от целия свят отслужват литургии
в монастира на свети Шарбел.
Последното чудо (за 2018 година), документирано от координатора на светилището Луис Матар, е от Рождественските празници през декември над 45-годишна италианка, също страдаща от неврологично заболяване. Наскоро била хоспитализирана, защото в отчаянието си се опитала да отнеме живота си, изпивайки киселина. В болницата докторите установили толкова тежко поражение на хранопровода и вътрешностите ѝ, че „последната възможност за нейното оздравяване е само силна вяра в Бога и молитва” – преразказва отец Матар. Родителите ѝ започнали да се молят усърдно, приканвайки и други за това. Една монахиня от маронитския орден дочула за молитвената кампания и им дала свето миро от Шарбеловите мощи. След като помазали стомаха, гърдите и главата ѝ, болящата жена оздравява напълно. Това е едно от седемте декемврийски чудеса за 2018 година.
„Свети Шарбел е оръдие, с което се достига Бог – уверява отец Луис. Дори неговите супериори са забелязвали, че приживе е бил заобиколен от чудеса и още тогава дори много християни и мюсюлмани са го приемали като чудотворец.”
Последното чудо (за 2018 година), документирано от координатора на светилището Луис Матар, е от Рождественските празници през декември над 45-годишна италианка, също страдаща от неврологично заболяване. Наскоро била хоспитализирана, защото в отчаянието си се опитала да отнеме живота си, изпивайки киселина. В болницата докторите установили толкова тежко поражение на хранопровода и вътрешностите ѝ, че „последната възможност за нейното оздравяване е само силна вяра в Бога и молитва” – преразказва отец Матар. Родителите ѝ започнали да се молят усърдно, приканвайки и други за това. Една монахиня от маронитския орден дочула за молитвената кампания и им дала свето миро от Шарбеловите мощи. След като помазали стомаха, гърдите и главата ѝ, болящата жена оздравява напълно. Това е едно от седемте декемврийски чудеса за 2018 година.
„Свети Шарбел е оръдие, с което се достига Бог – уверява отец Луис. Дори неговите супериори са забелязвали, че приживе е бил заобиколен от чудеса и още тогава дори много християни и мюсюлмани са го приемали като чудотворец.”
Образът му е
мистично пленителен и мнозина го смятат за чудотворен при съзерцание.
Светата Църква чества паметта му през
третата неделя на юли по маронитския календар или на 24 юли по римския.
Светата Църква чества паметта му през
третата неделя на юли по маронитския календар или на 24 юли по римския. Молитва към свети Шарбел
Господи, безкрайно Свят и Прославен в Твоите Светии, Ти вдъхнови брат Шарбел да води свят отшелнически живот. Благодарим ти, че го удостои със силата да се откъсне от света, за да може себеотрицанието в монашеските добродетели на бедността, послушанието и чистотата да възтържествува в неговата аскеза. Умоляваме Те, дари ни благодатта да Те обичаме и да Ти служим, следвайки неговия пример. Всемогъщи Боже, който проявяваш силата на застъпничеството на свети Шарбел чрез неговите безбройни чудеса и покровителство, дари ни … [кажи своите намерения]. Чрез застъпничеството на свети Шарбел, послушай нашите молитви, Господи. Амин.
