Светите отци за първенството на Римския престол

Според източноправославните до 1054г. тяхната традиция и доктрина принципно не отхвърляла първовърховенството на Римския епископ като пръв между равни. Но се разграничавали от разбирането на Римската църква за специалния статут на нейния предстоятел като "епископ на епископите". За това свое твърдение, че епископът на Рим е само пръв между равни, източноправославните не могат да представят никакви доказателства. Твърдението им е невярно и тук ще го докажем със следните цитати от Светите Отци на Църквата:

Свети Климент Римски - I век:
"(Божията църква, пребиваваща в Рим, до Божията църква, пребиваваща в Коринт...) Ако пък някои не се покорят на това, което Той е казал чрез Нас [официална форма за 1 л. ед.ч.], нека знаят, че те ще се изложат на не малко грехопадение и опасност." - "Първо послание до коринтяни" (1:1) 59:1

Свети Ириней Лионски - 184г.:
"Понеже е необходимо всяка църква да се съгласи с тази църква [Римската], заради нейния първостепенен авторитет." - "Против ересите", кн. III, 3:2

Свети Кирпиян Картагенски - 246г.:
"Господ каза на Петър: "Казвам ти, ти си Петър и на този камък ще построя Църквата си." … На него Той построява Църквата и на него дава заповед да пасе овцете и макар че възлага такава власт на всичките апостоли, все пак Той установи един единствен престол и Той основа чрез властта си един извор и една присъща причина за това единство. Наистина, и другите апостоли бяха това, което Петър беше, но първенството е дадено на Петър, с което да става ясно, че има само една Църква и само един престол. Също така всички апостоли са пастири и стадото е едно, хранено от всичките апостоли в еднозначно съглашение. Ако някой не се държи здраво за това единство на Петър, може ли да си въобразява, че все още държи вярата? Ако този някой напусне престола на Петър, върху когото Църквата бе построена, може ли все още да бъде уверен, че стои в Църквата? - "Единството на Вселенската Църква", 1:555-556
"Бог е един, и Христос е един, и Църквата е една, и престолът [на Петър] е един, по Словото Божие [поставен] върху камък" - "Послания", 40
"След подобни неща като тези, все повече продължават да се осмеляват - един, назначен от тях, еретиците, фалшив епископ - да плават с кораби и да донасят писма от схизматични и нечестиви люде до Петровия престол в Рим, до главата на църквата, откъдето извира свещеническото единство; и нека не се смята, че това бяха римляните, чиято вяра бе възхвалена в проповедта на апостола, до които безверието не пристъпи." - "Писмо" 59:14

Свети Оптат Милевитски - 367г.:
"Не можеш да отречеш, че знаеш, че в град Рим епископският престол беше даден първо на Петър; престолът, на който седеше Петър - който беше глава, затова той също е наричан "Кифа" [камък] - на всички апостоли; единственият престол, в който единството е запазено от всички." - "Схизмата на донатистите", 2:2

Свети Йоан Златоуст - 387г.:
"Защото това е една велика привилегия за нашия град Антиохия, който е получил водача на Апостолите - Петър - като свой учител от самото начало. И това е правилно, че градът, който, още преди целия свят първи се украси с името на християните, трябваше да приеме първия от Апостолите като негов пастир. Макар и получавайки го първи като учител, ние не го задържахме до края, но го предадохме на царския Рим." - "Беседи по апостолските Деяния", Пролог II, ст.6
"И ако някой някога каже: Как тогава Яков получи престола на Йеруслаим? Аз бих му отговорил, че Той назначи Петър за учител не на този престол, но за учител на целия свят." - Беседа 88:1, VII
"Безпристрастен съд [становището на Рим], на който ще се подчиним всички." - "Писмо до папа Инокентий", I

Свети Йероним Стридонски - 393г.:
"Аз не следвам друг предводител, освен Христа, и не влизам в общение с друг, освен с Ваше блаженство [Папа Дамас I], тоест, с престола на Петър. Аз знам, че това е камъкът, на който е била построена Църквата. Който яде Агнеца извън този дом, той сквернодейства. Всеки, който не е в Ноевия ковчег, ще погине, когато се надигне потопът." - "Писма" 15:2

Свети Августин Ипонский - 410г.:
"...Но защо пръчката, отрязана от лозата, запазва формата си? От каква полза ѝ е тази форма, щом не живее [не се храни] от корена? Ела, братко, ако искаш да бъдеш присаден към лозата. Мъчително е да те гледаме как лежиш отрязан. Преброй епископите от епархията на Петър и в този ред на отците виж кой кого наследява. Това е камъкът, над когото гордите порти адови няма да надделеят. Всички, които се радват в мир, съдят истинно." - Псалм срещу донатистите
"Престолът на Римската Църква, в който седна Петър и в който Анастасий [св. папа Анастасий I 399-401] седи днес."  - "Срещу писмата на Пецилиян", 2:51
"Аз се поддържам в общение с Католическата [Вселенската] Църква чрез епископското приемство от самия престол на Петър, на когото Господ след Възкресението Си заповяда стадото Му да бъде хранено до настоящата епископия включително." - "Срещу писмото на Мани", 5
"Картаген също бе близо до страните около морето и се отличаваше със знаменита известност, така че и той имаше епископ с повече от обикновено влияние, който можеше да си позволи да пренебрегва редица заговорничещи врагове, защото той виждаше себе си свързан чрез декрети на общение с Римската Църква, в която върховенството на Апостолическия престол винаги е процъфтявало." - "Послание до Глорий", 43:

Свети папа Инокентий I - 408г.:
"Търсейки Божиите неща, Вие знаехте, че решението на отсъждането ще бъде отнесено до Нас [до папата], и показахте, че знаете, че това се дължи на Апостолическия престол [Рим], щом всички ние, поставени в тази позиция, желаем да следваме Апостола [Петър], от чието име извира самият епископат и всичката власт." - "Писма", 29:1

Свети  Йоан Касиан - 430г.:
"Този велик човек, ученикът на учениците, учителят сред учителите, който, владеейки управлението на Римската Църква, притежава началната власт на вярата и свещенството. Кажи ни, прочее, умоляваме те, Петре [папа Инокентий], княже на апостолите, как църквите трябва да вярват в Бог?" - "За въплъщението", кн. III, гл. 12

Свети Кирил Александрийски - 431г.:
"Няма съмнение, и фактически се е знаело през всички векове, че светият и най-блажен Петър, княз и глава на апостолите, стълб на вярата, основа на Вселенската църква, е получил ключовете на Царството от нашия Господ Иисус Христос, Спасителят и Изкупителят на човешкия род, и дадената нему мощ да връзва и развързва грехове, който от тогава и до днес, и завинаги, живее и съди чрез своите приемници. Светият и най-блажен Папа Целестин, според тази заповед, е негов приемник и заема неговия престол." - Вселенски събор в Ефес, сесия III

Блажени Теодорит Кирски - 449г.:
"Затова умолявам Ваша святост да убедите най-светия и свещен Римски архиепископ да ме назначи скоро към Вашия събор. Защото този Свят престол по много причини държи предимство над всички църкви по света; но най-вече заради това, че е предпазен от всяка възможност за ерес и че никой инославен епископ не е сядал на този Престол, но е запазил апостолската благодат неопетнена." - Писмо 116 до презвитера Ренат

Свети Петър Хризолог - 449г.:
"Насърчаваме те, почтени братко, да се предадеш на всичко онова, което бе написано от блажения епископ на Рим, защото светият апостол Петър, който живее и председателства на неговия престол, предава истинната вяра на който я търси. От наша страна, заради мира и благото на вярата, не можем да отсъждаме по въпросите на учението без съгласието на Римския епископ." - "Писмо до ересиарха Евтихий", 25:2

Свети Евсевий Дорилейски - 450г.:
"Апостолическият престол е бил установен още от самото начало, за да защитава тези, които страдат несправедливо. Умолявам Ви, Ваше Блаженство, върнете достойнството на моя епископат и общението ми с Вас с писма от Вас към моя милост, връчвайки ми даром моя чин и общение." - "Писмо до папа Лъв"

Свети Мина Цариградски - 536г.:
"Ние следваме и държим послушание към Апостолическия Римски престол; ние сме в общение с който е той в общение и осъждаме онези, които той осъжда." - на Поместния цариградски събор през 536г. срещу Антим  

Свети Софроний Йерусалимски -  638г.:
"...преподавайки на всички ни православието и унищожавайки всяка ерес и прогонвайки я далеч от Богозащитените жилища на нашата Свята Съборна Църква, и заедно с тези вдъхновени срички и букви аз приемам всички негови [на римския епископ] послания и учения като изхождащи от устата на Петър Корифея, и ги целувам, и ги приветствам, и ги прегръщам с всичката си душа. Приемам последните като постановления на Петър, а предишните - като такива на Марко, но най-вече като небесни учения на избраните мистагози на нашата Съборна Църква." - Софроний, Манси XI, 461

Свети Сергий Кипърски - 649г.:
"О, Светейши предстоятелю [κεφάλι], Христа, нашият Господ, отреди Апостолическият Ви престол да бъде непоколебимo крепило и неподвижен стълб на вярата. Защото според Божественото Слово ти си Петър и на теб, като на краеъгълен камък, стълбовете [апостолите] на Църквата бяха закрепени." - Писмо до папа Теодор I Римски, прочетено на Латеранския събор, Сесия II

Свети Максим Изповедник - ок. 650г.:
"Колко повече в случая на свещенството и църквата на Рим, която от древността и до днес председателства над всички църкви под слънцето? Бидейки със сигурност получила това правило канонично, както и от съборите и апостолите, както и от князете на последните [Петър и Павел], и причислявайки се към тях, тя [Римската църква] не подлежи на никакви писания или декрети в съборните документи, поради положението на нейния Понтиф [...] макар всички те [писания и декрети на съборите] да са еднакво подчинени на нея [Римската църква] според свещения закон. И така, без страх, но с пълна свята и подобаваща увереност, тези свещенослужители [римските папи] на истинно здравият и постоянен камък, тоест от най-великата и апостолическа църква на Рим са положили духовенството на царстващия Константинопол." - J.B. Mansi, ed. Amplissima Collectio Conciliorum, vol. 10
"Всеки един човек във всеки ъгъл на света, който чисто и правилно изповяда Господа, поглежда пряко към най-святата Римска църква и нейната вероизповед като към слънце с неизчерпаема светлина, очаквайки от него бляскавото сияние на светите догмати на Отците ни според това, което одухотворените и свети Събори неопетнено и благочестиво постановиха. Затова, че от слизането на въплътеното Слово между нас, всичките църкви от всички краища на земята са взели най-великата Църква да бъде само Тя крепител и основа, виждайки, че според обещанието на Христа, нашият Спасител, портите адови няма да Ѝ надделеят, че Тя държи ключовете на православното изповедание и правилната вяра в Него, че Тя разкрива истинското и неопетнено учение на такива благочестиви мъже и че Тя затваря и заключва всяка еретическа уста, която заговори против Всемогъщия." - "Богословско-полемически памфлети", PG, t.90
"Затова, ако някой не иска да бъде наречен еретик, нека не се стреми да угоди на този или на онзи [...], но нека побърза преди всичко да влезе в общение с Римския престол. Ако е в общение с него, той трябва да бъде признат от всички и навсякъде като верен и православен. Напразни са усилията на някой, който се опитва да ме убеди в православието на онзи, който, както самият него, отказва послушание на Негово Светейшество на най-святата Римска църква - която е Апостолическият престол".  - "Писмо до губернатора Петър", 91:144, 642г.

Свети Никифор, патриарх Цариградски - 806-815г.:  
"Без когото [римски папа или негови представители, които да председателстват Седмия Вселенски събор] доктрина, представена от Църквата, макар да е потвърдена от каноничните правила и да е в църковна употреба, никога не може да получи пълно одобрение или валидност. Защото те [Римските папи] са тези, на които е било поверено управлението на свещените дела, и които са получили в ръцете си честта на първенството между апостолите." - Niceph. Cpl. pro. s. imag. c 25 [Mai N. Bibl. pp. ii. 30]


Свети Теодор Студит - 759-826г.
"Тъй като на великия Петър Христос, нашият Господ, повери службата на главен пастир, след като му повери ключовете от царството небесно, всяко нововъведение във Вселенската църква трябва да бъде отпратено [за потвърждение] към Петър, сиреч, неговия наследник." - Книга 1, посл. 23
"Нека той [импер. Никифор] да свика на събор тези, с които има разногласия; ако не е възможно да присъстват представители на другите патриарси, което вероятно ще се случи, императорът да поиска да присъства западният патриарх [Римският папа], на когото е дадена власт над вселенския събор; но нека има мир и единство, като той изпрати писмата от събора до Първия Престол." - Patr. Graec. 99, 1420
"Ако в отговора на патриарха има нещо, за което Ваше величество изпитва съмнение или неверие, може да се обърнете към Древния Рим за изяснение, както е било в миналото от самото начало според наследената [от апостолите] традиция" - Писмо до император Михаил I Рангаве, 2:86 
"Свидетелствам сега пред Бога и човеците, че те [иконоборците] се отвърнаха от Тялото Христово, от Върховния престол [на Рим], в който Христа положи ключовете на вярата, срещу който портите адови - аз имам предвид устата на еретиците - не надделяха и никога не ще надделеят до свършека на света, според обещанието на Онзи, Който не може да излъже [Мт 16:18]. Нека блаженият и апостолически Пасхалий [папа св. Пасхалий I Римски] се възрадва, задето изпълни делото на Петър" - Писмо до Невкратий, 2:63

Свети Игнатий I Константинополски - 799-877г.
На Осмия вселенски събор (869-870) св. Игнатий признава автономията на Българската православна църква; ръкополага първия български архиепископ Йосиф I (Стефан)
"...обръщайки се към Петър, най-великият от апостолите: "И Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят". И отново: "И ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата". Заради тези блажени думи Той не очерта и не назначи само за княза [εξαρχος] на апостолите това тежнение, но чрез него Той ги [ключовете] предава на всички, които след него, като негови приемници, ще трябва да станат архипастири и божествени и свещени понтифи на Древния Рим" - Писмо до папа св. Николай I Велики, прочетено на Трета сесия на Осмия Вселенски събор

Свети Методий, славянски първосветител - ок. 865г.:
"Заради неговото първенство, от Римския Понтиф не се изисква да присъства на Вселенските събори, но без неговото участие, изявено чрез изпращането на негови пратеници, всеки един Вселенски събор е недействителен, защото той [или неговите пратеници] е който председателства събора." -  Н. Брянчанинов, "Руската църква", 46
"Не е вярно, както потвърждава този канон, че Светите Отци са давали първенство на древния Рим, тъй като той е бил столица на империята; това първенство идва от горе, по Божия благодат. Заради силата на вярата си, сам нашият Господ Иисус Христос се обръща към Петър, първият сред апостолите, с думите: 'Петре, обичаш ли Ме? - паси Моите овци" [Ио 21:16] Затова в йерархично отношение Рим държи най-високото място и е Първият Престол. Затова правото на древния Рим е постоянно вовеки и това е становището на всички църкви." - пак там.


Свети Симеон Нови Богослов - 1020г.
"Човек не трябва да противоречи на латините, когато казват, че Римският епископ е първия. Първенството не вреди на Църквата. Нека само докажат неговата вярност към Петър и приемниците му. Ако е така, нека те се възрадват във всички привилегии на Понтифа. Нека епископът на Рим бъде приемник на православието на Силвестър и Агатон, на Лъв, Либерий, Мартин и Григорий, тогава ние също ще го наречем "апостолически" и пръв между другите епископи; тогава ние ще му се покорим не само като на Петър, но и като на Самия Спасител." - "Срещу ересите" 23 

------------------------

"Тъй като би било твърде досадно в една такава книга да изброяваме наследниците на всички църкви, ние объркваме всички тези, които по какъвто и да е начин - далѝ поради зло себеугодство, далѝ поради заслепяващи и извратени мнения - се събират в незаконни събрания; (ние правим това, казвам,) посочваме им Преданието, произлизащо от апостолите за най-великата, най-древната и вселенски прославена църква, основана и създадена в Рим от двамата славни апостола - Петър и Павел; и (посочвайки) вярата, проповядвана на людете и дошла до нас посредством приемствеността на апостолите. Понеже е необходимо всяка църква да се съгласи с тази църква (Римската) поради нейния първостепенен авторитет [potiorem principalitatem]." - Свети Ириней Лионски (2-ри век) - "Срещу ересите", кн. 3, гл. 3, ст. 2




Вселенските събори за първенството на Римския патриарх, тук.