Институцията Петър

Господ установява задълженията в институцията, наречена "Петър", която продължава и след смъртта на сина Ионин - личността Симон. Тази институция ще продължи и занапред без да акцентира върху личността, в която ще се реализира самата институция. При думите на Господа "молих за тебе вярата ти да не оскъднее" Симон обидчиво приема това лично за себе си и, както добре познаваме характера му, той реагира първосигнално: (Как така, Господи?! Това няма да го бъде: аз да остана без вяра в Тебе и да се нуждая от Твоята молитва, за да вярвам в тебе?!) "Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!" (33). Обаче нашият Спасител го уверява, че точно той, самият син Ионин, ще го предаде нея нощ (34). Срещаме противоречие: от една страна Господ по благодат вече обгрижва вярата на Петър, която няма да намалее, а от друга страна сме свидетели на това как Симон дори ще се отрече от Него. Следователно говорим не за вярата на този Симон, а за гаранция за вяра. В думите "утвърди братята си" много източноправославни братя тълкуват, че това се било извършило на апостолския събор в Йерусалим (Деяния 15), но никъде на този събор (преди или след него) не виждаме "омекване на братята му" - останалите апостоли - не откриваме отслабване на вярата им, в която Симон Петър да ги 'утвърждава'. И тук говорим за приемствено утвърждаване, за акт, който ще се извърши или извършва във времето дори и след живота на Симонм, наречен "камък". Къде в Новия Завет срещаме отслабване вярата на апостолите и утвърждаването им в нея от Петър? Или, ако не става въпрос за вяра, а за единство, къде в Новия Завет срещаме неединство в апостолската колегия, та да получи тя утвърждаване в единството си от Петър? Кога се е случило това "някога" (ποτέ - веднъж, един ден) за личността на Симон, в което "някога" Симон се е обърнал (ἐπιστρέφω) и е утвърдил (στήρισον) останалите апостоли? Нима това обръщане и утвърждаване във вярата или в единството (или общо казано единство във вярата) се среща в последната глава от Евангелието на Иоан или на апостолския събор?

Интересна е причината, поради която Господ ни споделя, че гарантира чрез молитвата Си (в която не се и съмняваме) вярата на Петър (който пък всъщност ще се отрече) и утвърждаването на братята в единството на вярата (където пък никъде не виждаме в Новия Завет да са били неединни). След установяване на Светата Евхаристия на Тайната вечеря от Самия Господ Иисус Христос (съблюдаваме зачеването на Христовата Църква, която ще се роди на Петдесетница) сатана е намерил начин да вмъкне сянката си в онази изпълнена със святост стая - Горницата, и да всее смут между апостолите, защото е имал своите големи опасения. Той сякаш е предвкусвал агонията, която ще изпита при предстоящото жертвоприношение на Агнеца, че тази Жертва няма да се извърши само веднъж в историята, а ще се мултиплицира във времето: хиляди, милиони, милиарди Свети Литургии (безкръвни жертвоприношения) ще се отслужват (извършват) във всяко кътче на света по всяко време от този момент до края на вековете, и всеки път той ще изпитва същата агония, каквато наближава да изпита през утрешния ден, и няма да има спокойствие за него. Сатаната е положил всякакви усилия, за да се вмъкне в Горницата и да провали всичко това. Какъв е бил неговия инструмент? "А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям." (24) Т.е. кой е първи, кой е втори, трети и т.н. Сатаната родил в тях желание за подредба помежду им - диптихите. С това той е смятал да предотврати своите предстоящи и безконечни агонии: чрез разделението, чрез горделивостта и завистта помежду стълбовете на бъдещата Църква - апостолите, патриарсите. Най-големият отрок на дявола е разделението в Евхаристията, неединството на Църквата. Но знаем, че Църквата на Евхаристията никой не може да провали, но единството (общението) между нейните членове - може. И тук идва един сюблимен момент: след като Иисус им разяснява кой трябва да бъде пръв (25-30), се обръща към Петър: "И рече Господ: Симоне, Симоне!" Тук Той ясно показва, че единството на Божия народ в Църквата е поверено на един от тях и гаранция за обитаване в единството на вярата, за обитаване в Църквата (крепител на истината и вярата), за единство в Светата Евхаристия - е общението с Петър, без значение дали този Петър ще се отрича от Господ и ще бъде публично порицан двуличник или следващият Петър ще бъде най-големия грешник и покварен човек. Господ установява

непогрешима във вярата и единството институция, която има приемственост, а не човека, чрез когото се предава тази институция. Дори единството във вярата и истината - единството на Църквата в Евхаристията - Господ установи в една непогрешима катедра, а не в събранието на няколко или всички катедри. Вселенските събори днес са по примера на древния апостолски събор в Йерусалим, който се яви едно общо съвещание, което, облагодатено от Светия Дух, приведе заедно с Петър в изпълнение решението на Петър. Защото без тези двете - утвърждаването на Петър и благодатта на Светия Дух - едно такова събрание може да решава въпроси само с теглене на жребие (Деяния 1:26). "Ето, продължава нашия Господ, сатана поиска да ви сее като пшеница" (да ви разпръсква) - не да ги, а да ви сее, защото и ти си един от тях, Петре. Сатаната ще търси винаги да ви разделя чрез двата най-големи гряха - гордостта и завистта - чрез препиране помежду ви, за да нямате единство. "Но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти" - да, тяхната може да оскъднее, да, тяхната вяра не е гарантирана и ще могат да изпадат в заблуди (заблуди от гордост и завист), и ще се препирате помежду ви, но твоята вяра Аз я гарантирам и ти няма да се заблудиш никога в нея, ще бъдеш незаблудим във вероизповедта си. Не ти лично, Симоне, който още утре ще Ме предадеш, а служението, институцията, която установявам чрез теб, катедрата, която съграждам в теб: тя няма да се отрече, и ти си първият на този пилон, на този "гвоздей", който ще пребъде и в края на вековете ще бъде разбит (Исая 22:25), защото Аз ще се завърна.
"А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям." Няма първи престол, няма втори, няма трети, но има само един единствен, и принадлежността в пълнота към Църквата се осъществява само когато е спазено общението с този престол.

"Бог е един, и Христос е един, и Църквата е една, и престолът на Петър е един, по Словото Божие, поставен върху камък" - ни увещава в единството Свети Киприян Картагенски ("Послания", XL)

Доказателства за първенството на св.ап.Петър, тук.