Има съществена
разлика в това, което вярват католиците и в това, което източноправославните си
мислят, че католиците вярват.
Първо, трябва да се знае, че католиците вярват, че Отец е Принцип на всичко. Да изхожда Светият Дух от Двамата - Отец и Син - не означава, че Духът изхожда от Двамата поотделно. Доктрината на Католическата Църква учи, че Духът изпълва Любовта, която се генерира между двата ипостаса. Отец и Син се обичат взаимно поради своята си същност. И трите ипостаса са Любов по природа, споделят една и съща същност. Тъй като Отца безкрайно обича Сина, както и Сина безкрайно обича Отца, то тази именно Любов проявява Светият Дух, изхождаща от Двамата, но чиято първопричина е Отца. Духът е връзка на любов между Отца и Сина, затова и ние Го наричаме Духът на Любовта. Духовна любов от Отца и Сина, която се разглежда аналогично, както по примера за Словото: ние казваме, че Синът е изреченото от Отца Слово - толкова пълно Слово като израз на Премъдростта на Отца, че става ипостас. Както Премъдростта не е само в Сина, така и Любовта не е само в Духа. По същата аналогия и ние отправяме любовта си към Бога, и това действие не е лично наше, но това е именно Любовта, възможна само чрез Светия Дух, Който в нашите сърца я издига към Бога; защото ние обичаме Бог не от нас си, а от Духа, който вика в нас "Авва, Отче!" (Гал 4:6). Виждаме, че ние не можем да се обърнем и свържем с Бога Отца без Светия Дух, така и връзката (Любовта) между Отец и Син е Самият Свети Дух.
Второ, трябва да се знае, че католиците по света не изповядват и от Сина, а изповядват и Сина: Вярвам в Светия Дух, Господ и Животворящ, Който изхожда от Отца и Сина..., а не Който изхожда от Отца и от Сина поотделно, защото би показало, че монархията на Светата Троица е нарушена и така се образуват два принципала. Както казахме вече: Първопринцип на всичко е Отец. И на латински се използва само веднъж от, като се поставя само пред Отца: qui ex Patre Filioque, а не qui ex Patre ex Filioque. Но защо древните отци на латински са поставили наставка -que, а не са го направили по следния начин: qui ex Patre et ex Filio (който от Отца и от Сина, както си мислят източноправославните, че изповядват католиците)? Ще потърсим отговора по-долу.
Какво означава думата filioque?
Filio от латински език означава Син. Наставката -que в аблативна форма приема значението на също и, и чрез, заедно с, или гръцкия еквивалент τε. На латински точния съюз "и" е "et", както и на гръцки точния съюз на "и" е "καί" - които се слагат между двете думи и ги свързват. Но латините не са използвали et, за да обозначат и, както в следващите думи на Символа на вярата четем Qui cum Patre et Filio (Комуто с Отца и Сина (наравно се покланяме и го славим)). Те са използвали qui ex Patre Filioque, вместо qui ex Patre et Filio[que], и в това стои
разликата.
С наставката -que се поставя границата именно на това, че не е и от, а е заедно с, също и, чрез, посредством - все форми, които са задължителни за използване когато говорим за procedit (изхождам).
(В скоби, съвсем образно се обяснява със следния пример: източноправославните изповядват Петър пали свещ; източноправославните си мислят, че католиците изповядват Петър и Иван палят свещ; а католиците, всъщност, изповядват Петър, заедно с Иван, пали свещ. В първия случай се разбира, че свещта я пали Петър, във втория случай се разбира, че свещта я палят и Петър, и Иван, а в третия случай се разбира, че Петър пали свещта, но посредством, заедно с Иван. Защо посредством? Защото и свещта, и пламъка са на Петър, но, докато той поднася пламъка, Иван държи свещта. Да, Иван може да посредничи в запалването на свещта, защото Петър му е дал всичко (Йо 16:15).)
το Πνευμα το αγιον, το κυριον και ζωοποιον, το εκ του Πατρος δια του Υιου εκπορευομενον
Това са думи, изречени на Седмия Вселенски събор. На този събор в Никея през 787г. всички отци, епископи, патриарси и папски делегати, всички, взели участие на събора - от Запад и от Изток - включително императрицата и председателя на този събор - Свети Тарасий, патриарх Константинополски и лично той - са изповядали вярата си, изричайки тези думи: [Ние вярваме в] Светия Дух, Господ и Животворящ, Който е от Отца чрез Сина изхождащ. Който познава добре латински и средновековен гръцки, може да свидетелства, че латинското -que е еквивалент на това гръцко δια, което са изповядали всички на последния за източноправославните църкви (признат) Вселенски събор.
Св. папа Лъв III
Някои западни монашески братства и диоцези, заедно с кралските власти, започват официално да изповядват в своето "Верую" и Сина. В началото на IX век те се обръщат към светия престол да въведе във Вселенската църква тази добавка, т.е. да бъде приета както от Рим, така и от източните патриаршии. Източните монаси се противопоставят на това нововъведение и така се поражда критичен за Църквата спор между източните и западните богослови. Папа Лъв III, съблюдавайки цялостта и единството между едните и другите, познавайки чувствителността на източните богослови по темата и нежеланието му да се подчинява на западните крале, отхвърля искането на западните отци и каролингите. Самият папа Лъв III открито е изповядал пред източните отци и Сина и е намирал добавката за православна, но не е смятал, че е редно на този етап да бъде изповядвана от цялата църква. Така ескалиралият скандал бива потушен, въпреки че западните диоцези не преустановяват практиката да изповядват "и Сина" без това да нарушава Евхаристийното и католично единство.
Според непосочени източноправославни източници папата бил заповядал да се изпише на гръцки и латински Никео-Константинополския символ на вярата (без "и Сина") на два сребърни щита и ги заковал на базиликата "Св.Петър" в Рим в знак на това, че Вселенската църква трябва да изповядва изписаното, придържайки се към ортодоксалната вяра и традицията на древните отци. Заедно с това се прилага и недоказано негово изявление. Доколко това е вярно, може само да се гадае, понеже няма архиви, които да споменават за подобни щитове и изявление, както и факта, че старата базилика "Св.Петър" по него време не е била обособено седалище на Римския владика.
Обобщение:
- католиците вярват, че Принципал на всичко е Отец;
- католиците не изповядват от Сина, но изповядват и Сина (чрез Сина);
- католиците имат за основа онова, което църковните учители и светиите са завещали и онова, което отците на съборите са изповядвали и установили. За повече инфо, ето тук.
Въпроси:
За въпросите на източноправославните католиците извеждат от Свещеното Предание, Светите Отци и Съборите аргументи за тяхната вяра. Богословието на източните християни и богословието на западните християни, които са се взаимодопълвали през първото (общото им) хилядолетие на Църквата, са продължили и дори задълбочили своите различия и през второто хилядолетие, когато юридически и политически фактори са наложили и поддържат разделение помежду им. Католиците също имат въпроси към източноправославните, но задоволителни отговори могат да се получат само след аргументиране чрез трудовете, свидетелствата и ученията на общите им свети отци от патристиката и Правилата и актовете от общите им Църковни събори. Католическата църква е светоотческа и спазва учението на светите отци и решенията на светите събори. В диалога есета и подобни свободни съчинения разсъждения, били те и на най-знаменитите атонски старци и академични умове, нямат свидетелска, учителна и доктринална тежест, каквато я имат общите свети отци и събори.
1. Добавката и Сина е била проповядвана и изповядвана от някои свети отци още в V век и не е била повод за отлъчването им; въведена е в някои поместни църкви на Вселенската Църква в VI век и не е била повод за прекъсване на Евхаристийно общение с тях; била е въведена официално и приета от първата Патриаршия - Римската - десетилетия преди схизмата и пак не е била повод за разкол. Кое кара днешните източноправославни християни да смятат, че Filio-que е догматична причина за поддържане на Евхаристийното разделение с Католическата Църква, макар и това да не е било поводът за нелепата схизма?
2. Щом и Сина е еретическо учение, изповядвано от една от древните патриаршии (първата), на кой Вселенски събор е осъдено то? Кой от светите отци от общата ни патристика го осъжда в трудовете си като ерес?
3. Щом в изхождението на Светият Дух не участва и Сина, тогава как ще се аргументират източноправославните, че Светият Дух изхожда само от Отца, и защо не го изповядват, ако наистина е така? (Ако дадено нещо е ерес, то се осъжда като такова и паралелно с това се изповядва истината като противовес на лъжеучението. Щом не е и Сина, тогава как е само от Отца?) Кои от светите отци поддържат твърдениете само?
Незряло е да се разглеждат нововъведенията като заплаха за православието на
Вселенската църква и да се гледа на и Сина като промяна, а не
като на добавка, развитие, обогатяване на вярата. Доктрината през вековете се е
развивала: през II век е била различна в сравнение с тази през XI век - не
променена, а обогатена. Вторият вселенски събор е надградил Първия, Третият е
надградил Втория, Четвъртият - Третия и т.н. Чрез Св.Откровение Вселенската
църква се е движела и движи напред в Есхатона и продължава да обогатява
даровете от Господа. Подобно на притчата за талантите (Мт 24:14-30), Божиите
раби на Църквата не ги заравят страхливо (например в I век или някъде в края на
VIII век), но смело работят и умножават даровете, за които в края на времената
Господарят ще им потърси сметка.
Доктрината за Filio-que, тук.
Първо, трябва да се знае, че католиците вярват, че Отец е Принцип на всичко. Да изхожда Светият Дух от Двамата - Отец и Син - не означава, че Духът изхожда от Двамата поотделно. Доктрината на Католическата Църква учи, че Духът изпълва Любовта, която се генерира между двата ипостаса. Отец и Син се обичат взаимно поради своята си същност. И трите ипостаса са Любов по природа, споделят една и съща същност. Тъй като Отца безкрайно обича Сина, както и Сина безкрайно обича Отца, то тази именно Любов проявява Светият Дух, изхождаща от Двамата, но чиято първопричина е Отца. Духът е връзка на любов между Отца и Сина, затова и ние Го наричаме Духът на Любовта. Духовна любов от Отца и Сина, която се разглежда аналогично, както по примера за Словото: ние казваме, че Синът е изреченото от Отца Слово - толкова пълно Слово като израз на Премъдростта на Отца, че става ипостас. Както Премъдростта не е само в Сина, така и Любовта не е само в Духа. По същата аналогия и ние отправяме любовта си към Бога, и това действие не е лично наше, но това е именно Любовта, възможна само чрез Светия Дух, Който в нашите сърца я издига към Бога; защото ние обичаме Бог не от нас си, а от Духа, който вика в нас "Авва, Отче!" (Гал 4:6). Виждаме, че ние не можем да се обърнем и свържем с Бога Отца без Светия Дух, така и връзката (Любовта) между Отец и Син е Самият Свети Дух.
Второ, трябва да се знае, че католиците по света не изповядват и от Сина, а изповядват и Сина: Вярвам в Светия Дух, Господ и Животворящ, Който изхожда от Отца и Сина..., а не Който изхожда от Отца и от Сина поотделно, защото би показало, че монархията на Светата Троица е нарушена и така се образуват два принципала. Както казахме вече: Първопринцип на всичко е Отец. И на латински се използва само веднъж от, като се поставя само пред Отца: qui ex Patre Filioque, а не qui ex Patre ex Filioque. Но защо древните отци на латински са поставили наставка -que, а не са го направили по следния начин: qui ex Patre et ex Filio (който от Отца и от Сина, както си мислят източноправославните, че изповядват католиците)? Ще потърсим отговора по-долу.
Какво означава думата filioque?
Filio от латински език означава Син. Наставката -que в аблативна форма приема значението на също и, и чрез, заедно с, или гръцкия еквивалент τε. На латински точния съюз "и" е "et", както и на гръцки точния съюз на "и" е "καί" - които се слагат между двете думи и ги свързват. Но латините не са използвали et, за да обозначат и, както в следващите думи на Символа на вярата четем Qui cum Patre et Filio (Комуто с Отца и Сина (наравно се покланяме и го славим)). Те са използвали qui ex Patre Filioque, вместо qui ex Patre et Filio
С наставката -que се поставя границата именно на това, че не е и от, а е заедно с, също и, чрез, посредством - все форми, които са задължителни за използване когато говорим за procedit (изхождам).
(В скоби, съвсем образно се обяснява със следния пример: източноправославните изповядват Петър пали свещ; източноправославните си мислят, че католиците изповядват Петър и Иван палят свещ; а католиците, всъщност, изповядват Петър, заедно с Иван, пали свещ. В първия случай се разбира, че свещта я пали Петър, във втория случай се разбира, че свещта я палят и Петър, и Иван, а в третия случай се разбира, че Петър пали свещта, но посредством, заедно с Иван. Защо посредством? Защото и свещта, и пламъка са на Петър, но, докато той поднася пламъка, Иван държи свещта. Да, Иван може да посредничи в запалването на свещта, защото Петър му е дал всичко (Йо 16:15).)
το Πνευμα το αγιον, το κυριον και ζωοποιον, το εκ του Πατρος δια του Υιου εκπορευομενον
Това са думи, изречени на Седмия Вселенски събор. На този събор в Никея през 787г. всички отци, епископи, патриарси и папски делегати, всички, взели участие на събора - от Запад и от Изток - включително императрицата и председателя на този събор - Свети Тарасий, патриарх Константинополски и лично той - са изповядали вярата си, изричайки тези думи: [Ние вярваме в] Светия Дух, Господ и Животворящ, Който е от Отца чрез Сина изхождащ. Който познава добре латински и средновековен гръцки, може да свидетелства, че латинското -que е еквивалент на това гръцко δια, което са изповядали всички на последния за източноправославните църкви (признат) Вселенски събор.
Св. папа Лъв III
Някои западни монашески братства и диоцези, заедно с кралските власти, започват официално да изповядват в своето "Верую" и Сина. В началото на IX век те се обръщат към светия престол да въведе във Вселенската църква тази добавка, т.е. да бъде приета както от Рим, така и от източните патриаршии. Източните монаси се противопоставят на това нововъведение и така се поражда критичен за Църквата спор между източните и западните богослови. Папа Лъв III, съблюдавайки цялостта и единството между едните и другите, познавайки чувствителността на източните богослови по темата и нежеланието му да се подчинява на западните крале, отхвърля искането на западните отци и каролингите. Самият папа Лъв III открито е изповядал пред източните отци и Сина и е намирал добавката за православна, но не е смятал, че е редно на този етап да бъде изповядвана от цялата църква. Така ескалиралият скандал бива потушен, въпреки че западните диоцези не преустановяват практиката да изповядват "и Сина" без това да нарушава Евхаристийното и католично единство.
Според непосочени източноправославни източници папата бил заповядал да се изпише на гръцки и латински Никео-Константинополския символ на вярата (без "и Сина") на два сребърни щита и ги заковал на базиликата "Св.Петър" в Рим в знак на това, че Вселенската църква трябва да изповядва изписаното, придържайки се към ортодоксалната вяра и традицията на древните отци. Заедно с това се прилага и недоказано негово изявление. Доколко това е вярно, може само да се гадае, понеже няма архиви, които да споменават за подобни щитове и изявление, както и факта, че старата базилика "Св.Петър" по него време не е била обособено седалище на Римския владика.
Обобщение:
- католиците вярват, че Принципал на всичко е Отец;
- католиците не изповядват от Сина, но изповядват и Сина (чрез Сина);
- католиците имат за основа онова, което църковните учители и светиите са завещали и онова, което отците на съборите са изповядвали и установили. За повече инфо, ето тук.
Въпроси:
За въпросите на източноправославните католиците извеждат от Свещеното Предание, Светите Отци и Съборите аргументи за тяхната вяра. Богословието на източните християни и богословието на западните християни, които са се взаимодопълвали през първото (общото им) хилядолетие на Църквата, са продължили и дори задълбочили своите различия и през второто хилядолетие, когато юридически и политически фактори са наложили и поддържат разделение помежду им. Католиците също имат въпроси към източноправославните, но задоволителни отговори могат да се получат само след аргументиране чрез трудовете, свидетелствата и ученията на общите им свети отци от патристиката и Правилата и актовете от общите им Църковни събори. Католическата църква е светоотческа и спазва учението на светите отци и решенията на светите събори. В диалога есета и подобни свободни съчинения разсъждения, били те и на най-знаменитите атонски старци и академични умове, нямат свидетелска, учителна и доктринална тежест, каквато я имат общите свети отци и събори.
1. Добавката и Сина е била проповядвана и изповядвана от някои свети отци още в V век и не е била повод за отлъчването им; въведена е в някои поместни църкви на Вселенската Църква в VI век и не е била повод за прекъсване на Евхаристийно общение с тях; била е въведена официално и приета от първата Патриаршия - Римската - десетилетия преди схизмата и пак не е била повод за разкол. Кое кара днешните източноправославни християни да смятат, че Filio-que е догматична причина за поддържане на Евхаристийното разделение с Католическата Църква, макар и това да не е било поводът за нелепата схизма?
2. Щом и Сина е еретическо учение, изповядвано от една от древните патриаршии (първата), на кой Вселенски събор е осъдено то? Кой от светите отци от общата ни патристика го осъжда в трудовете си като ерес?
3. Щом в изхождението на Светият Дух не участва и Сина, тогава как ще се аргументират източноправославните, че Светият Дух изхожда само от Отца, и защо не го изповядват, ако наистина е така? (Ако дадено нещо е ерес, то се осъжда като такова и паралелно с това се изповядва истината като противовес на лъжеучението. Щом не е и Сина, тогава как е само от Отца?) Кои от светите отци поддържат твърдениете само?
Доктрината за Filio-que, тук.
