„И след това тръгнахме за Рим” - казва свети апостол Павел в последната глава на Деянията Апостолски, заедно със скромна си дружина, която ще бъде посрещната от „църквата във Вавилон” (1 Петрово 5:13).
С мъченическата си кръв в древния град светите архиапостоли Петър и Павел са запечатали първенствуващия авторитет на Римската църква и така в учителната ѝ власт да „няма нито петно, нито недостатък, нито нещо подобно” (св.Дамасий I).
С мъченическата си кръв в древния град светите архиапостоли Петър и Павел са запечатали първенствуващия авторитет на Римската църква и така в учителната ѝ власт да „няма нито петно, нито недостатък, нито нещо подобно” (св.Дамасий I).
Св.Игнатий
Мъченик, епископ Антиохийски, 110г.
Послание
до римляните, 4
„Не ви издавам заповеди, както Петър и
Павел ви издаваха.”
Св.Дионисий,
епископ Коринтски, 178г.
Писмо
до св.Сотер, папа Римски, 2:25
„С подобно смъмряне Вие свързахте
заедно посевите на Петър и на Павел в Рим и Коринт. И двамата посяха и също ни
поучаваха в нашия Коринт. И те поучаваха по подобен начин в Италия, претърпявайки
в същото време мъченичество.”
Св.Ириней,
епископ Лионски, 180г.
Срещу
ересите, 3:1-2
„Матей също изведе писано Евангелие
измежду евреите на тяхната реч докато Петър и Павел проповядваха в Рим и
полагаха там основите на Църквата [...] Тъй като би било твърде досадно в една такава книга да изброяваме наследниците на всички църкви, ние объркваме всички тези, които по какъвто и да е начин, далѝ поради зло себеугаждане или поради заслепяващи и извратени мнения, се събират в незаконни събрания; (ние правим това, казвам) като им посочваме преданието, произхождащо от апостолите за най-великата, най-древната и вселенски прославена църква, основана и създадена в Рим от двамата славни апостола - Петър и Павел; и [посочвайки] вярата, проповядвана на людете и дошла до нас посредством приемствеността на тези апостоли. Понеже е необходимо всяка църква да се съгласи с тази (Римската) поради нейния първостепенен авторитет.”
Св.Климент
Философ Александрийски, 190г.
Очерци,
от Евсений, 6:14
„Евангелията, съдържащи родословия,
казва той, са написани първи. Марковото Евангелие е имало този повод. Тъй като
Петър публично проповядва Словото в Рим и така възвести Евангелието чрез Духа,
мнозина присъстващи поискаха Марко, който го следваше от дълго време и помнеше
разказите му, да им го напише. И след като го състави, той го предаде на
поискалите го.”
Св.Киприян
Мъченик, епископ Картагнески, 251г.
Писмо
до Антоний, 51:8
„И той беше епископ измежду многото наши
събратя, които присъстваха в Рим, които ни изпратиха писма относно
ръкоположението му, почетни и възхваляващи писма, и забележителни по свидетелските им
показания за него. Нещо повече, [папа] Корнилий бе издигнат за епископ според отсъждането
на Бога и Неговия Христос, според свидетелството на почти всички от клира,
според избора на благочестивия присъстващ народ и според събранието на стареите
свещеници и благия народ, когато никой така не е бил издиган преди него, когато
престола на [папа] Фабиан, сиреч,
когато престола на Петър и чина на свещеническия трон бяха свободни; който престол преди беше зает по Божията воля и установен със съгласието на всички нас, та всеки
сега, който иска да бъде епископ някъде, трябва да бъде издигнат отвън [от Рим]; и не може да
получи ръкоположението на Църквата онзи, който не се поддържа в единство с
Църквата.”
Св.Петър
I, патриарх
Александрийски, 306г.
Каноничното
писмо 9
„И Петър, избраният измежду апостолите, много пъти бил залавян и хвърлян в тъмница и безчестèн, и най-сетне в Рим бил разпнат; а и славният Павел, след като много пъти бил предаван, бил докарван до прага на смъртта, много подвизи вършил и се хвалел с много гонения и патила и в същия тоя град му отсекли главата.”
Лактанций
Северноафрикански, 310г.
Божествени
институти, 4:21
„Петър и Павел проповядваха в Рим.”
Св.Кирил
Изповедник, епископ Йерусалимски, 350г.
Катехизически
беседи, 6:14-15
„Този мъж [Симон
Магът], след като бил изгонен от апостолите, дойде в
Рим… и Петър и Павел, благочестивите двама, управниците на Църквата,
пристигнаха и поправиха грешката с него… Понеже Петър, който държеше Небесните ключове, беше там.”
Св.Атанасий
I Велики, патриарх
Александрийски, 357г.
Защита
на неговия Полет, 18
„И Петър, който се бе покрил поради страх
от юдеите, и Павел, който бе спуснат в кош, побързаха, когато им се
каза „Трябва да свидетелствате в Рим” (Деян 23:11), те не отложиха пътуването си;
да, защото те скоро отпътуваха с радост; единият, който побърза да посрещне
приятелите си, посрещна смъртта с възторг; и другият, който не се притесни от
обстановката, която завари, но се прослави в това, думайки: „Защото аз вече
ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи” (2 Тим 4:6).”
Св.Йероним
Велики, йеромонах Стридонски, 377г.
Писмо
до св.Дамасий I, папа Римски, 15:1
„Мисля, че е мое задължение да се
допитам до престола на Петър и да се обърна към онази Църква, чиято вяра бе
възхвалена от Павел […] Моите думи биват изричани към приемника на рибаря,
към ученика на Кръста.”
Св.Йоан
Златоуст, архиепископ Константинополски, 391г.
Беседи
по Римляните, 32
„Не е толкова ярко небето когато
слънцето го изпълва с лъчите си, както ярък е градът Рим, изпращащ тези две
светила по всички краища на земята. Оттам ще получат Павел, оттам ще получат
Петър. Само ви подсещам, че се разтрепервам от мисълта какъв хоризонт ще види
Рим в онзи ден когато Павел бъде взет изведнъж от този залèж заедно с Петър, и бъдат издигнати високо да срещнат Господа [1 Сол 4:17]. Каква ли роза Рим ще изпрати горе до Христа! [Ис 35:1] Какви ли две
корони ще получи този град за това! С какви ли златни окови ще бъде препасан!
Какви ли два бликащи фонтана притежава Рим! Затова аз се възхищавам на града
не заради многото му злато, не заради високите му колони, не заради нечие друго
дело там, но заради тези два стълба на Църквата.”
Св.Григорий,
епископ Нисийски, 394г.
Писмо
13 до църквата в Никомидия
„... което е повече в интерес на Църквата в
Рим, която трябваше още от своето начеване да бъде председателствана от някой
знатен и помпозен сенатор ли, или от рибаря Петър, който не притежаваше ни едно от
тези светски предимства за да привлича народ към себе си?”
Св.Лъв
I Велики, папа
Римски, 461г.
Беседи,
82:1
„Целият свят, драголюбими, действително
участва във всички свети юбилеи и в лоялността към едната Вяра изисква, че,
което е записано като извършено за цялото човешко спасение, трябва да бъде
навсякъде празнувано с общо ликуване. Но освен това благоволение, което
днешният празник е спечелил от целия свят, трябва да бъдем удостоени със
специален и особен възторг в нашия град, за да може да вземе превъзходство на
радостта в деня на тяхното мъченичество, на мястото, където апостолските
водители срещнаха своята славна кончина. Защото това са мъжете [Петър и Павел],
чрез които светлината на Христовото Евангелие блестеше над теб, Риме, и чрез
които ти, който беше учителят на греха, стана ученик [апостол] на Истината. Тези
са твоите свети Отци и истински пастири, които ти дадоха правото да бъдеш
причислен към Небесните царства и те построиха на много по-добро и по-щастливо
покровителство, по чиято ревност първите основи на стените ти бяха положени: и
от които онзи, който ти даде име, те обагри с кръвта на неговия брат. Тези
двамата са онези, които ти съдействаха за такава слава, за да станеш свет
народ, избран народ, с царствено свещенство град [1 Петрово 2:9], и в главенството
на света чрез Светия престол на блажения Петър ти постигна по-широко
владичество с поклонението си пред Бога, а не със земно управление. Защото,
макар и да израсна с много победи и да разпростря господството си по суша и море, все пак това, което твоето бреме на войните сподави,
е по-малко, отколкото Христовият мир завладя.”
Още от светите отци за първенството на Римския престол: тук.
Още от светите отци за първенството на Римския престол: тук.
