До папа Лъв III
Римски:
„Тъй като на
великия Петър Христос, нашият Господ, даде ключовете на Небесното царство и
повери достойнството на водителя на стадото – Петър, сиреч неговия приемник – на
него пада отговорността да известява всяко нововъведение в Съборната Църква,
заради онези, които се отклоняват от истината. Това е, което ние скромните и
смирени монаси сме научили от древните отци […] За да се покорим на божествената Ви
власт като главен пастир на стадото, ние изложихме всичко това както подобава на нашата незначителност.”
До
Иконоборческия събор:
 |
| Св. преподобни Теодор Студит |
„Нашето
основание е здраво утвърдено от писаните и неписани предания от самото време на
идването на Христос на земята. Ние се държим за този престол, за който Христос
е казал: „Ти си Петър и на този камък ще съградя Църквата си и портите адови
няма да ѝ надделеят.”
До папа Пасхалий
Римски (1):
„Вслушай се,
глава на апостолите, от Бога издигнат пастир на стадото Христово, имащ ключ за
Царството небесно, камък на вярата, на който е издигната Съборната Църква.
Защото ти си Петър, украсяващ и правоправещ престола на Петър. Ела тук от
Запада, Христолюбиви, „пробуди се, не отритвай ни завинаги” (Пс. 43:24). За тебе
е казал Христос, нашия Бог: „И ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си”
(Лука 22:32). Ето времето и мястото: помогни ни, поставен за това от Бога:
простри ръката си за помощ колкото можеш; ти имаш сила от Бога, защото
първенствуваш сред всички, за което си и поставен. Ужасѝ, молим ти се,
зверовете еретици с флейтата на твоето божествено слово. […] Нека чуе
поднебесието, че вие съборно анатемосвате дръзналите на това да анатемосват
нашите свети отци […] подобно на твоите древни предшественици, които в такива
времена по внушението на Светия Дух са направили онова, за което молим ние,
грешните, и за което те се поменават и облажават.”
До папа Пасхалий
Римски (2):
 |
| Папа св. Пасхалий I |
До
Невкратий:
„Свидетелствам
сега пред Бога и човеците, че иконоборците се отвърнаха от Тялото Христово,
сиреч от Върховния Римски престол, в който Христа положи ключовете на вярата,
срещу който портите адови - аз имам предвид устата на еретиците - не надделяха
и никога не ще надделеят до свършека на света, според обещанието на Онзи, Който
не може да излъже [Мт 16:18]. Нека блаженият и апостолически папа Пасхалий се
възрадва, задето изпълни делото на Петър."
До Лъв
Сакеларий:
„Защото тук
става дума не за предмети светски и плътски, за които да съди има власт царят и
светският съд, но за божествените и небесни догмати, които са поверени не на
когото и да е, но на тези, за които сам Бог Слово е казал: „Каквото свържете на
земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде
развързано на небесата”. Кои са тези, на които това е поверено?
Апостолите и техните приемници. Кои са тези приемници? Сегашният първопрестолен
(патриарх) Римски, вторият – Константинополският, [а след това и]
Александрийският, Антиохийският и Йерусалимският. Това е петоглавата власт на
Църквата. На тях принадлежи съда за божествените догмати. […] Затова не e
възможно да се смесва божественият съд със светския или да се събира тукашната
църква без съгласието на петимата патриарси. Ако някой попита по какъв начин
може да стане това? – (то ще кажа), по такъв, че да се отстранят иноверците от
Църквата Божия и да получи своя престол Никифор – свещеният патриарх, който да
състави събор с тези, с които заедно се е подвизавал – ако е невъзможно да
присъстват представители и на другите патриарси, което се допуска, ако императорът
пожелае, тогава нека присъства западният патриарх, на когото принадлежи висшата власт на
Вселенския събор и който би довършил помирението и би устроил съединението –
именно, посредством своите съборни послания към първопрестолния. Ако това не е
угодно на императора, и ако той – както казва предстоятелят Никифор – заедно с
нас се отклони от истината, следва да се изпрати до римския предстоятел от
едната или от другата страна и от там ще бъде прието утвърждение на
вярата.”
