Един
източноправославен приятел ме пита:
- Христос одобрил ли
е контрацепцията и развода? Тогава защо модерната (днешната) Източноправославна
Църква да ги одобрява? Защото ти казвам, че ние не ги приемаме.
Аз му отговарям:
- Когато казваш „ние”, ти
не говориш от името на всички източноправославни юрисдикции, понеже много от
тях позволяват контрацепция, а почти всички - развод.
- Иисус Христос по
този въпрос каза: „Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е
съчетал, човек да не разлъчва.” (Мт 19:6) Следователно, когато разводът се
случи, ние гледаме на него като на смърт.
- Според
източноправославното канонично право разводът е позволен три пъти.
- Да, Църквата
позволява, но не повече от три пъти за всеки източноправославен мирянин.
- Но това е противоречие.
Кога Христос е препоръчвал или изобщо позволявал повторно венчание? Да гледаш
на един развод „като на една смърт” не кореспондира с реалността. Бившата
съпруга или бившият съпруг не са мъртви, но са все още живи. Източното канонично право по този въпрос идва от 692г. сл.Хр. на Трулския събор в Константинопол,
който Рим отхвърля да признае именно поради точно това, а и заради някои други
неапостолски нововъведения, които Източноправославната църква прие по принуда
от императорските кръгове, които са имали и спазвали светски планове.
- Когато двамата младоженци встъпват
във втори или трети брак, венчалната церемония протича много по-сподавена и
епитимийна.
- И все пак се припознава
като νέος γάμος, нов брак, последващ. Христос не го припознава.
- Браковете могат да приключват заради
смъртта на единия от съпрузите или посредством еклесиастично признаване на
развода.
- Христос не е давал
властта на Църквата да прекратява брак, който е действително Свещен.
Източноправославните вярват, че Църквата притежава тази власт; а аз бих казал,
че това е нарушение на
Апостолското учение. (Виж учението на църковните отци по-долу.) И много други отци казват
същото. Защо източноправославната вяра не се съобразява с вярата на собствените
си източни праотци?
- Църквата
предоставя „църковен развод” въз основа на даденото от Христа изключение към
Неговата обща забрана на практикуването (Матей 19:9). *
- Източноправославната
Църква учи, че всички брачни съюзи, проведени от епископ или свещеник, са
свещени. Това означава, че те са Тайнства, Божии дела. Обаче, за разлика от
западното разбиране, Източноправославната църква твърди, че свещеникът е отслужващия (minister, ιερέας) Тайнството Венчание (докато ние вярваме,
следвайки юдейската традиция на светите апостоли, че младоженецът и невестата
са отслужващи тяхното Тайнство Венчание). По този начин източноправославната доктрина твърди, че Църквата, т.е. хората в Църквата могат да отменят това, което
е било извършено от Самия Бог; а това е пряко отречено от Св.Писание и
Апостолското предание.
- Но Църквата често
осъжда възникването на развода и като цяло гледа на него като на един тъжен и трагичен
провал.
- Аз мисля, че това е
извън нашата тема на разговор. Христос го забранява; Източноправославната църква
го позволява.
- И все пак
Източноправославната църква признава, че понякога духовното благоденствие на
християните, намиращи се в разбит или смислово несъществуващ брак, оправдава
развода с правото да се оженят повторно.
- Няма предпоставка за
такова нещо като „несъществуващ брак” в източното богословие, щом то настоява,
че свещеникът е отслужващия Тайнството. Това означава, че всеки, когото свещеникът обяви
за бракосъчетан, е бракосъчетан и пред лицето на Бог, така че всички бракове трябва
(според вашите стандарти) да съществуват като реалности. В Католическата
традиция, която е в съответствие с Апостолското предание, не свещеникът е
отслужващия Тайнството, но младоженците. По този начин, ако има някаква
пречка (дали психологическа, умишлена или социална), която прави невъзможно
съпругът/съпругата да влезе в Свещен съюз, това анулира (неутрализира,
обезсилва) присъствието на Свещената природа на брака, и бракът може да се
определи за невалиден (за несъстоял се) от Църквата като обикновена човешка
закономерност. Това, което Католическата Църква не може да направи, обаче, е да
анулира едно Тайнство - Тайнството Венчание, за което няма пречка от страна на
някой от младоженците. Но щом източноправославните настояват свещеникът да бъде
отслужващия Тайнството, не може да се говори за „несъществуващ” или анулиран
брак, понеже няма място и няма предпоставка за това в източното богословие.
- Всеки енорийски
свещеник е длъжен да направи всичко възможно, за да помогне на двойките да
изгладят различията си.
- Мисля, че това е извън
нашата тема на разговор.
- В някои
източноправославни юрисдикции само след като са получили граждански развод те
ще могат да апелират за църковен.
- И властта за издаването
на този развод (разводно писмо) идва от кого? Не от Христос. Той забранява
това.
- В други случаи
преценката и решението са оставени на енорийския свещеник, когато и ако
разведеният иска да се венчае пак.
- Друг пример за това защо
модерната Източноправославна църква е като последното изречение от Книга Съдии
Израилеви: „В ония дни Израил нямаше цар: всеки правеше това, което му се
струваше за право.” Но Църквата (Новият Израел) има своя Месиянски Цар, Иисус
Христос, който установи служението на своя първи ιερέας/министър (св. ап. Петър
и неговите приемници - Римските патриарси), за да обединява Неговото Царство -
Неговата Църква. Източноправославните нямат това единство на вярата и делото,
защото са извън правомощията на този премиер и
дадената нему от Христа власт.
- Тези
източноправославни юрисдикции, които издават църковни разводи, изискват
задълбочена оценка на ситуацията и наличието на граждански разведена двойка
пред местния църковен трибунал, където се извършва друго разследване.
- И какво се случва когато
една източноправославна юрисдикция не признае стандартите на друга (понеже,
както видяхме, различните източноправославни поместни църкви и митрополии, та
дори и енории, имат различни стандарти)? Това една Църква ли е или не е?
- Само след като
църковният развод е издаден от председателстващ епископ, разведените могат да
заявят искане за църковно разрешително за ново бракосъчетание.
- Което Христа, всички
Апостоли, и всички Църковни отци отхвърлят.
Свети
Юстин Мъченик (ок.160г.)
„Според
нашия Учител (Иисус Христос), точно както грешници, които сключват втори брак,
въпреки че е в съответствие с човешките закони, по същия начин те са грешници,
които с похотливи желания гледат една жена. Той отхвърля не само онзи, който в
действително извършва прелюбодеяние, но дори и онзи, който само пожелава да го извърши.
Защото не само нашите действия се проявяват пред Бога, но дори и нашите
помисли.” (Първа Апология, 15, а)
Свети
Василий Велики
„Мъж,
който остави жена си и отиде при друга, е самият прелюбодеец, защото я прави да
прелюбодейства; и жената, която живее с него, е прелюбодейка, защото е
направила мъжа на друга жена да дойде при нея… Жената, която живее с
прелюбодеец, е прелюбодейка през цялото време. Жената, която е била изоставена
от мъжа си, трябва, по мое мнение, да си остане така. Господ казва: „Ако някой
напусне жена си, спасявайки я дори заради блудство, той я прави да
прелюбодейства”, и така, наричайки я прелюбодейка, Той я изключва от сношение с
друг мъж. Защото, как може мъж да не бъде виновен като е причинил прелюбодейство,
и как жената да бъде без вина, когато е наречена прелюбодейка от Господа,
защото се сношава с друг мъж? Мъж, който се жени за жената на друг мъж, която е
била отнета от него, ще бъде обвинен в прелюбодейство.” (Амфилохий Иконийски,
199, а)
* Във
връзка с Матей 19:9
λέγω
δὲ ὑμῖν ὅτι ὃς ἂν ἀπολύσῃ τὴν γυναῖκα αὐτοῦ μὴ ἐπὶ πορνείᾳ καὶ γαμήσῃ ἄλλην
μοιχᾶται.
"Който
напусне жена си, освен поради блудство, и се ожени за друга, той
прелюбодействува" - Христос каза "блудство", а не "прелюбодеяние". Източноправославните църкви са променили Словото, за да нагодят учението си към развода.
πορνείᾳ -
μοιχείᾳ - прелюбодеяние, изневяра
