Накратко как епископът на гр.Византион става патриарх и в последствие се сдобива с титлата "вселенски патриарх"
Един източноправославен събрат ми пише:
"Константинополската патриаршия е призната за първа след Римската на Втория Вселенски събор в Константинопол през 381г., а Йоан Постник е първият константинополски патриарх, който се назовава "Вселенски" - през 587г."
Съборът в Константинопол-II през 381г. първоначално е бил
поместен, а за втори се считал този в Сердика, но историята го припознава като продължение на първия вселенски. Отците на събора в Ефес-III са изповядали Символа на вярата от Никея-I
и не са признали Константинополският за вселенски. Те дори в своето Правило 7 непряко осъждат онези негови решения, отнасящи се до вярата, в т.ч. и добавките в Символа му. Малко преди
събора в Халкидон-IV папа св. Лъв Велики ратифицира за цялата Църква четири от
правилата на Константинополския събор и така съборът придобива статут на
"вселенски", нареждайки се като втори вече сред вселенските. Останалите
правила биват отхвърлени, включително и прословутото Правило 3, което отреждало на Константинополската
катедра (Нови Рим) първо място след Римската, защото е в противоречие с Правило 6 от предишния събор.
След отхвърлянето на Правило 3 източният император Теодосий I
имитирал политиката на западния император Грациан като връчил на столичния си
епископ св. Григорий Богослов титлата Pontifex Maximus на Източната империя. Светията, разбира се, спазвайки Преданието на Църквата, отказва да приеме тази титла и
скоро след това дори отстъпил като архиерей на императорската църква.
В Халкидон-IV, вече след ратификацията на римския първосвещеник, отците изповядали както Никейския, така и Константинополския
символ на вярата. На този събор Диоскор - патриархът на първата след Рим
катедра - Александрийската (първопрестолна за Изтока), е осъден на заточение, което слага начало на схизмата на нехалкидонските църкви. Използвайки случая,
константинополци правят пореден опит да издигнат столицата си в патриаршия и първа
след Рим (на мястото на Александрия, пренебрегвайки също така статута на Антиохия). Това
нововъведение обаче, известно още като Правило 28, е отменено едностранно от св.
Лъв Велики и е премахнато от решенията на събора с Папски указ в Писмо 105: "Съглашението на епископите [относно предложението за Канон 28] Ние не приемаме и чрез началната власт на блажения апостол Петър го отхвърляме всецяло". В тази връзка
епископ Анатолий Константинополски изпраща на Лъв извинително писмо и
хвърля цялата вина върху константинополския клир. Така
Константинопол отново е лишен от статут на патриаршия и си остава епископѝя, а
Рим проявява окончателния си авторитет дори и върху постановления на
вселенските събори.
"Що се отнася до онези неща, които Вселенският събор в Халкидон наскоро нареди в полза на Константинополската църква, уверявам Ви, Ваша Святост, че не нося вина аз, който още от младостта си винаги съм обичал мира и спокойствието, поддържайки се в смирение. Вината е на многопочитаемото цариградско духовенство, действащо нетърпеливо, и еднакво бе подкрепяно от други отци, които се съгласиха. Освен това, цялата власт за утвърждаване на съборните решения е запазена за пълномощието на Ваше Блаженство. Затова, нека Ваше Светейшество знае със сигурност, че нищо не предприех в подкрепа на стореното, знаейки винаги, че твърдо съм решен да избягвам сладострастията на високомерието и лакомията." - Писмо 132 на Анатолий Константинополски до Лъв Римски, 454г.
На поместния източен Трулски събор през 692г. (Правило 36) отново се вменява първенство на Константинопол пред и над останалите източни патриаршии. Това намерение също бива отказано от Рим. Но девет години по-късно папа Йоан VII признава императорската столица за
патриаршия, понеже Александрия и Антиохия са редуциарни до незначителни общности от настъпващите мюсюлмани и Константинопол остава единственият християнски център на изток; същевременно папата се нуждаел от помощта на византийските войски при ломбардийското
нашествие на Апенините. Взема се едно политическо решение.
През 1025г. папа Йоан XIX отказва молбата на
византийския император да признае столичния му патриарх за вселенски и малко по-късно това става водещ мотив за упреците на патриарх Михаил
Керуларий в конфликта му с кардинал Хумберт за петата източно-западна схизма, известна още като
"велика".
След превземането на Константинопол през 1453г. и заради политическото им
желание да откъснат овладяната от тях източна църква от западната, ислямските султани експлоатират
различията между двете християнски традиции и назначават константинополския
патриарх за глава на източния християнски свят и най-накрая епископът на гр. Византион (по легенди приемник на св.ап. Андрей Първозвани) се сдобива с титлата "вселенски патриарх". Получава я от мюсюлмани. От друга страна всичко това слага начало на
претенциите за върховенство на Руската църква като протектор на православието - Трети
Рим.
 |
| Вселенската патриаршия в Истанбул |
