Източноправославната църква черпи авторитета и традицията си от църквата в
Константинопол. Има някои източноправославни християни, които вярват, че светият
апостол Андрей Първозвани е основал тази църква. Тази хипотеза не е подкрепена документално
исторически или светоотчески, и като цяло се смята за средновековна легенда. Няма доказателство, че Константинополската
църква е установена от апостолите, но по-скоро произхожда от Източната римска
империя през IV век.
 |
| попадналата под ислямско владение константинополска християнска базилика "Света София", превърната в джамия, понастоящем - в музей |
За разлика от горната, Римската традиция произхожда директно от I век и черпи своя авторитет като
църква, основана от самите апостоли, както и Апостолическите източни църкви на
Антиохия и Александрия, от които Константинопол по същество е узурпирала
властта и регионалното си първенство, заради политическата си теокрация – „Светата
Византия”. Александрия и Антиохия, заедно с императорскте нововъведения Константинопол и Йерусалим,
официално са прегръщали ересите на арианизма, монофизитството, монотелизма и
иконоборството за продължителни периоди от време. Слава Богу, те са могли да
излязат от тези ереси и да се присъединят към Вселенските събори, които са осъждали
въпросните лъжеучения.
Римската църква никога официално не е приемала някоя ерес и апостолското ѝ
учение никога не е било нарушавано от еретически учения. Някои
източноправославни християни биха посочили „и Сина” като такова, но има
достатъчно подробен материал по този въпрос в блога, тук и тук.
Православната неприкосновеност на Източните църкви зависи от църквата
в Рим, с която те се стремели да възстановят общението си след
ересите. Християнската общност в Рим е същата, непрекъснатата християнска общност,
основана от светите апостоли Петър и Павел през I век. Византион (Константинопол, Цариград, дн. Истанбул) не може да каже
това за себе си, нито антиохийците, нито александрийците, нито йерусалимците. Всички
тези църковни общности през различни периоди от историята или са били еретични,
или са преставали да съществуват, или и двете.
Това не означава, че нямат валидно приемство или валидно общение. Но
това тяхно приемство зависи от основаната от двамата архиапостоли Църква на
Рим. Източноправославната църква без съмнение има валидна Евхаристия и затова ние
търсим единство и общение с нея така, че тя да съхрани ревностно своите
удивителни богословие, духовност и обредност. Такъв вид единство не е възможен
с протестантските или евангелските общества, които са се отказали от
Евхаристията. Обаче, едно единство с Източните църкви би било много трудно,
докато те понастоящем прегръщат модерните ересии на контрацепцията и бракоразвода
– и двете осъдени от светите отци на Църквата.
Хронология на Източно-западната схизма, тук.
Хронология на Източно-западната схизма, тук.
