1) И
римокатолици, и източноправославни са съгласни, че Бог е просто устроен. Никой
от тях не твърди, че е сложносъставен. Следователно,
каквито и да са различията между двете християнски конфесии по въпроса за
простотата, предметът е от недогматично естество. Впрочем, какви са
фактическите различия на догматично ниво между двете? Ако отговорът на паламистите е, че
католиците идентифицират същността на Бога с Неговите свойства, тогава това не
означава ли, че първите твърдят, че има съставност в Бог? Ако отговорът е „не”,
т.е. божествената същност е едно нещо, а божествените свойства/енергии – друго,
тогава това не води ли до радикално разграничение у Бога? Нека не се правят
опити за отговор с това, че католиците правят разлика между същност и ипостаси,
защото ипостасите не са свойства, каквито енергиите са, но дори католиците да
са в грешка, това не доказва автоматично схващането на паламистите.
2) Людвиг От
заявява, че „съществуването на виртуални различия между същността и свойствата
на Бога, както и между самите свойства, не противоречи на абсолютната простота
на Бога, защото отделните свойства не обозначават частите на божествената
същност, а обозначават цялата божествена същност, но от различни гледни точки.” Защо е
проблематично да се твърди, че тези разграничения между свойствата
определят божествената същност, но от различна човешка гледна точка? Изглежда, това е достатъчно, за да се предотврати изоморфното идентифициране на всички
свойства, като същевременно се запази простотата.
3) Щом
паламистите твърдят, че същността е безкрайно над енергиите, обаче посочват, че
тя е изпълна във всяка енергия, твърдейки, че Бог изцяло обитава във всяка една нетварна енергия, тогава това не води ли до противоречие? Ако отговорът е „това е
мистика”, тогава защо католиците да не могат да кажат, че разграниченията между божествените свойства са съвместими с твърдението, че Божествената същност се идентифицира с Неговите свойства, или „това вече е схоластика”?
4) Католическото богословие твърди, че същността на Бога е същата като неговото
съществуване. Защо това е проблем за паламистите, освен ако някои от тях не
твърдят, че има съставност у Бога? Ако някой казва „ние не говорим за тази специфика на Бога, Той е над този тип обсъждане и категоризиране”, тогава защо Отците
използват философски език, за да опишат същността Му?
5) Паламизмът
догмат ли е в Източното православие? Ако е, как тогава е установен? Беше ли
обозначен като такъв на Паламитските събори? А какво ще кажат паламистите
относно Изповеданието на Доситей и Великия канон от Всеправославния събор в Йерусалим
(1672), забраняващи в своето първо възражение божествените писания да се четат
от необразованите християни? Това също ли е догматично прието от
Източноправославните Църкви, понеже е прието от цялата църква? Ако не,
какво е различието във възприемането на тези събори?
6)
Кападокийските отци обуславят различието между същността и енергиите, но само
според човешката представа [каквото е учението на Католическата църква]. Те не правят това разграничение в Самия Бог. Има ли
нещо в кападокийците, което да обезсилва това тяхно твърдение? (Ж.П.Худрет)
7) Св. Григорий
Палама е онзи, който прави твърдо разграничение между божествената същност и
енергиите в Самия Бог. Ако последното е истина, как тогава това не създава
съставност у Бога?
8)
Доминиканският схоластик Петер Тотлебен твърди в своята „Паламитска полемика”,
че томизмът и паламизмът са несъвместими, но това несъгласие не е на догматично равнище. Каква грешка допуска той?
9) Паламистите
твърдят, че Светият Дух е отвечно проявен от Сина, в контраст на
католическата доктрина за изхождението на Духа от Отца и Сина. Каква е разликата между
изхождението и отвечното проявление?
10) В
изявлението на Паския съвет за подпомагане на християнското единство (Pontificium Consilium ad
Unitatem Christianorum Fovendam) четем, че „според св. Максим [Изповедник], отекващ
позицията на Рим, „и Сина” не се отнася до εκπορεύσεις на Светия
Дух, изхождащ от Отца, Който е извор на Троицата, но проявява неговото προϊέναι в консубстанциално общение на Отца
и Сина, изключващо всяка възможна субординална интерпретация за единоначалието
на Отец.” Какво, според паламистите, не е наред с това схващане?
