10 въпроса към паламистите


1) И римокатолици, и източноправославни са съгласни, че Бог е просто устроен. Никой от тях не твърди, че е сложносъставен. Следователно, каквито и да са различията между двете християнски конфесии по въпроса за простотата, предметът е от недогматично естество. Впрочем, какви са фактическите различия на догматично ниво между двете? Ако отговорът на паламистите е, че католиците идентифицират същността на Бога с Неговите свойства, тогава това не означава ли, че първите твърдят, че има съставност в Бог? Ако отговорът е „не”, т.е. божествената същност е едно нещо, а божествените свойства/енергии – друго, тогава това не води ли до радикално разграничение у Бога? Нека не се правят опити за отговор с това, че католиците правят разлика между същност и ипостаси, защото ипостасите не са свойства, каквито енергиите са, но дори католиците да са в грешка, това не доказва автоматично схващането на паламистите.

2) Людвиг От заявява, че „съществуването на виртуални различия между същността и свойствата на Бога, както и между самите свойства, не противоречи на абсолютната простота на Бога, защото отделните свойства не обозначават частите на божествената същност, а обозначават цялата божествена същност, но от различни гледни точки.” Защо е проблематично да се твърди, че тези разграничения между свойствата определят божествената същност, но от различна човешка гледна точка? Изглежда, това е достатъчно, за да се предотврати изоморфното идентифициране на всички свойства, като същевременно се запази простотата.

3) Щом паламистите твърдят, че същността е безкрайно над енергиите, обаче посочват, че тя е изпълна във всяка енергия, твърдейки, че Бог изцяло обитава във всяка една нетварна енергия, тогава това не води ли до противоречие? Ако отговорът е „това е мистика”, тогава защо католиците да не могат да кажат, че разграниченията между божествените свойства са съвместими с твърдението, че Божествената същност се идентифицира с Неговите свойства, или това вече е схоластика”?

4) Католическото богословие твърди, че същността на Бога е същата като неговото съществуване. Защо това е проблем за паламистите, освен ако някои от тях не твърдят, че има съставност у Бога? Ако някой казва „ние не говорим за тази специфика на Бога, Той е над този тип обсъждане и категоризиране”, тогава защо Отците използват философски език, за да опишат същността Му?

5) Паламизмът догмат ли е в Източното православие? Ако е, как тогава е установен? Беше ли обозначен като такъв на Паламитските събори? А какво ще кажат паламистите относно Изповеданието на Доситей и Великия канон от Всеправославния събор в Йерусалим (1672), забраняващи в своето първо възражение божествените писания да се четат от необразованите християни? Това също ли е догматично прието от Източноправославните Църкви, понеже е прието от цялата църква? Ако не, какво е различието във възприемането на тези събори?

6) Кападокийските отци обуславят различието между същността и енергиите, но само според човешката представа [каквото е учението на Католическата църква]. Те не правят това разграничение в Самия Бог. Има ли нещо в кападокийците, което да обезсилва това тяхно твърдение? (Ж.П.Худрет)

7) Св. Григорий Палама е онзи, който прави твърдо разграничение между божествената същност и енергиите в Самия Бог. Ако последното е истина, как тогава това не създава съставност у Бога?

8) Доминиканският схоластик Петер Тотлебен твърди в своята „Паламитска полемика”, че томизмът и паламизмът са несъвместими, но това несъгласие не е на догматично равнище. Каква грешка допуска той?

9) Паламистите твърдят, че Светият Дух е отвечно проявен от Сина, в контраст на католическата доктрина за изхождението на Духа от Отца и Сина. Каква е разликата между изхождението и отвечното проявление?

10) В изявлението на Паския съвет за подпомагане на християнското единство (Pontificium Consilium ad Unitatem Christianorum Fovendam) четем, че „според св. Максим [Изповедник], отекващ позицията на Рим, „и Сина” не се отнася до εκπορεύσεις  на Светия Дух, изхождащ от Отца, Който е извор на Троицата, но проявява неговото προϊέναι в консубстанциално общение на Отца и Сина, изключващо всяка възможна субординална интерпретация за единоначалието на Отец.” Какво, според паламистите, не е наред с това схващане?