Светите отци
свидетелстват за намесата на византийските управници в делата на Църквата.
След като се опитал да низложи
папския защитник свети Кирил Александрийски на Третия Вселенски събор,
император Теодосий II написал за папа свети Целестин I: „Наше величество няма да търпи човек, който иска повече да заповядва,
отколкото просто да излага своето мнение.”
Византийските християнски императори били единствените
преки и непосредствени наследници на всемогъщите езически римски императори. Би
било странно, ако те, заедно със световната империя, не са наследили от тях и
нейните закони и нрави, в това число и техните възгледи по въпросите за
отношенията между държавната власт и религията. Римските императори били
пълновластни управници на държавната езическа религия, назначавали и сменяли
"боговете" по свое усмотрение; понякога те самите се обявявали за
богове. Приемайки християнството, Константин, разбира се, се отказал от тези
нелепи претенции за божественост; той бил искрен, истински християнин. Но
мнозинството от неговите приемници, при цялата своя преданост към
християнството, не устояли на голямото изкушение - от покровители на Църквата
да се превърнат в нейни управници. Появил се т.нар. цезаропапизъм. Светската византийска власт започнала да се меси в
църковните дела, и в крайна сметка, косвено във въпросите на вероучението;
светската власт се стремяла да превърне църковната йерархия, както по-рано
правела това и с езическите жреци, в послушно оръдие на правителството,
безусловно предано на неговите земни политически цели, готова да принесе в
жертва на държавата вселенската задача на Църквата.
Св.Осий Кордубски, 353г.
Писмо до император Константин II, 6/44
 |
| св.Осий |
 |
| имп. Константин II |
Св.Люцифер Светоносни, епископ
Каларийски, 354г.,
Апология за Св.Атанасий към
император Константин II, 13/826
„Докажете ми, че сте бил назначен за наш съдия.
Докажете ми, че сте бил назначен за император, за да ни принудите да изпълним
волята на Вашия другар – Дявола. Тъй като не можете да го докажете, понеже Ви е
заповядано не само да не тиранизирате епископите, но и да им се подчинявате, но
щом се стараете да подкопавате техните постановления, бидейки грабнат от
горделивостта си, ще бъдете призован да умрете, понеже как бихте могли да
кажете, че можете да съдите епископи, на които ако не се подчините, ще бъдете
наказан от Бога на тежка и болезнена гибел.”
Св.Амвросий Велики, епископ
Медиолански, 353г.
Писмо до император Валентиниан I, 21/4
 |
| св.Амвросий |
„Но несъмнено, дали минаваме през поредици от
Св.Писания или през времената на стареите - независимо къде - кой може да
отрече, че по въпросите за вярата - по въпросите, казвам, за вярата - епископи
са осъждали християнските императори, а не императори- епископите?”
Слово срещу Авксентий Узурпатор
Медиолански за предаването на базиликата, 36
„Защото императорът е в Църквата, а не над Нея. Защото
един добър император гледа да помага на Църквата и да не Ѝ отказва. Както го
казвам това с огромно смирение, така и го заявявам с твърдост. Някой ни
заплашва с огън, меч, изгнание; ние сме научени като Христови раби да не се
боим.”
Св.Инокентий I, папа Римски, 412г.
Писмо до Аркадий Византийски, 8/1
„Ако по причина на религията има различия между
епископите, решението трябва да дойде от тях. Защото на тях принадлежи
тълкуването на Божествените неща.”
Св.Максим Изповедник, 656г.
 |
| св.Максим |
В отговор на становището на
Кесарийския епископ Теодосий, че „Съборът е невалиден, понеже се е провел без
заповед на императора и че императорското свикване на събор дава властта на
един събор.”
„Ако това беше така, православната вяра отдавна да бе
отминала. Спомнете си съборите, свикани с императорски указ, за да обявят, че
Божият Син не е единосъщен с Отца. Първият бе проведен в Тир, вторият – в
Антиохия, третият – в Селевкия, четвъртият – в Константинопол при Евдоксий
Арианецът, петият – в Никея, и шестият – в Сирмиум. Значително по-късно седмият
разбойнически събор се състоя в Ефес, председателстван от Диоскор. Всички тези
събори бяха свикани с императорски указ, но бяха отхвърлени и осъдени, понеже
потвърдиха безбожни учения. На какви основания, бих искал да знам, Вие приемате
събора, който осъди и отлъчи Павел Самосатски, Антиохийския епископ? Григорий
Чудотворец председателства този събор и съборните постановления бяха потвърдени
от Дионисий, папа Римски, и Дионисий Александрийски. Никой император не го е
свикал, но е неоспорим и неопровержим. Православната Църква признава за истинни
и свети точно онези събори, които провъзгласят истинните догмати. Ваше
светейшество знае, че каноните изискват поместните синоди да се провеждат дваж
годишно на всяка християнска земя за защита на нашата спасителна вяра и за
административни цели; обаче те не казват нищо за императорски укази.”
Свети Григорий II, папа Римски, 726г.
Писмо 13 за Светите икони към
император Лъв III Исавър
„Защото, както свещеникът няма властта да влиза в
двореца и да възлага царски почести, така князът няма властта да влезе в
Църквата и да издава укази сред духовенството, да принася жертва или да се
допира до символите на свещените тайнства, нито да взима участие в тях без
свещеника. Нека всеки от нас остане с призванието, за което сме били избрани от
Бог. (1 Кор 7:20)”
"Догматите на Църквата не са предмет на владетелите, но на епископите!" - защитил римският папа Църквата и свикал събор, на който осъдил иконоборството и отлъчил императора.
"Догматите на Църквата не са предмет на владетелите, но на епископите!" - защитил римският папа Църквата и свикал събор, на който осъдил иконоборството и отлъчил императора.
