ИЗБОРЪТ НА
ПЪРВОАПОСТОЛ
Думата
"петър" и езиковият въпрос
За да можем правилно да разберем Матей 16:18, както и смисъла, заложен в този стих, трябва да се върнем към първоизточника - значението на този стих на гръцки и на арамейски език.
"и Аз ти казвам: ти си Петър (Πέτρος), и на този камък (πέτρᾳ) ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят” Мт 16:18
В гръцкия език, както и в българския, има родове. По тази причина в гръцкия превод на Евангелието от Матей са използвани две различни думи - Πέτρος (Petros, камък) в мъжки род и πέτρᾳ (petra, камък) в женски род. Това е и една от основните причини за неправилното разбиране на този стих и неговите различни интерпретации.
Всички езиковеди, които са запознати с древногръцкия
език κοινὴ - дори тези, които не са католици, са единодушни, че думите petros
и petra са били синоними в древногръцкия език през първи век.
Тези думи се срещат в древната гръцка поезия, където са имали различни значения
('petros' - малко камъче, и 'petra' - голям камък), но тази разлика изчезва
постепенно. По времето когато свети апостол Матей пише своето Евангелие, двете
думи са означавали едно и също. Разликата между думите petros и petra
е съществувала в атическия гръцки език (използван ок. 800-330г. пр. П. Хр.), но
не и в койне-диалекта на гръцкия език, който се е използвал ок. 330г.
пр. Р. Хр. до към 330г. сл. Р. Хр. В койне-диалекта (наричан също
александрийски или хеменически гръцки език) petros и petra са
означавали просто камък - различавали са се единствено по своя род, но не
и по смисъл. Ако свети апостол и евангелист Матей, който е написал своето
Евангелие на койне гръцки, е искал да подчертае, че нашият Господ Иисус Христос
е нарекъл свети апостол Петър 'малко камъче', той би използвал гръцката дума λίθος (lithos),
която в койне-диалекта означава 'малко камъче'.
Нашият Господ Иисус Христос, обаче, е говорил не гръцки, a арамейски език. Текстът на гръцки език е всъщност превод на арамейския език, и тези думи, макар и написани на гръцки език, са били изречени от Иисус на арамейски. Ние знаем това със сигурност, и дори някои думи на Иисус в Библията са запазени в оригинал на арамейски език, като например Матей 27:46 "Или! Или! Лама савахтани?". Това е на арамейски език и означава "Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?".
В арамейския език думата за камък е kephas (заради това апостол Петър често е наричан Cephas в Библията; на български преведено като Кифа (виж напр. Евангелие от Йоана, 1:42). При това, думата kephas (понякога произнасяна като kipha) на арамейски означава огромен камък. Думата за малък камък на арамейски е evna и свети апостол Петър не е бил наречен evna или пък evnas. Иисус казва на арамейски "ти си Петър (Kephas), и на този камък (kephas) ще съградя църквата Си". Тази метафора е звучала добре на арамейски, тъй като в арамейския език съществителните нямат род. В гръцкия език, обаче, съществителното 'камък' е от женски род (за разлика от българския език, например, където 'камък' е от мъжки род), заради което било неподходящо като име за Петър. По тази причина арамейската дума Kephas бива преведена като мъжкото име Петър (Petros), когато думата се отнася за апостол Петър, и като съществителното от женски род petra, когато се отнася за камък по принцип. И докато в съвременния гръцки език думите petros и petra не са еднозначни, то в древния гръцки език те са били пълни синоними. Именно тази промяна на смисъла на думите в процеса на развитие на гръцкия език става причина за неправилното разбиране на този цитат от страна на някои източноправославни и протестанти.
Забележете, че и в гръцкия, и в арамейския език има две думи за камък. На арамейски те са kephas - голям камък и evna - малък камък (камъче). На гръцки думите са petra - голям камък, и lithos - малък камък (камъче). И на двата езика свети апостол Петър е наречен с думата, означаваща голям камък.
Докато Кифа на арамейски означава голям камък, в гръцкия език тази дума намеква и за нещо друго: тя звучи като гръцката дума за 'глава' - κεφαλή. Получава се игра на думи, използвана от свети апостол Павел, за да посочи още веднъж ръководната роля на апостол Петър. Това ясно се вижда на места като Първо послание на свети апостол Павла до Коринтяни 1:12, където апостол Павел изрежда църковните лидери във възходящ ред, като 'Кифа' (Петър) е втори, единствено след Христа.
По-късно името Кифа бива преведено на гръцки като Петър, за да се подчертае смисълът, заложен от самия наш Господ Иисус Христос, а именно, че 'Петър' означава камък. Това също изяснява и факта, че 'Петър' е не просто име, но звание - т.е. служение. И затова през вековете и до ден днешен, когато бъде избран нов папа, прелатите го поздравяват на латински с "Tu est Petrus!" - "Ти си Петър!". Разбира се, този нов папа не е Симон, син Ионин, първият мъж, получил това звание, службата на Петър. Но този нов папа е 'Петър', камъкът, тъй като той получава служението, което сам Христос е дал първо на Симон.
Друг важен момент е този, че Иисус дава на Симон ново име - Кифа, което е много необичайно, особено като се имам предвид, че 'камък' (kephas) дори не е било име по онова време. Иисус не прави това, за да даде на апостол Петър странно ново име, а именно за да покаже неговия статут между апостолите. Винаги, когато Господ променя нечие име, Той променя и неговия статус. Такъв е примерът и с Аврам, чието име Господ променя на Авраам (Битие 17:5); с Иаков, чието име Господ променя на Израил (Битие 32:28), и др.
Езиковият въпрос в Евангелие от Матей 16:18 има и друга страна, чисто граматическа. От граматическа гледна точка в гръцкия език показателното местоимение 'този' трябва да се отнася към най-близкото предхождащо съществително, което е Петър, а не неговото изповядване на вярата, което се намира два стиха по-нагоре. Това идва от особеностите на гръцкия език. Използваната на гръцки езикова конструкция е ταύτῃ τῇ - tautee tee, което означава на 'този' камък, на 'този същия' камък, или 'именно на този' камък. Tautee tee е демонстративна конструкция в гръцкия език, която посочва апостол Петър като съществителното, главният обект в изречението (а не неговата вяра), като 'именно този' камък, върху който Иисус ще изгради Църквата Си. Демонстративното ταύτῃ се отнася към най-близкото предхождащо съществително.
Освен това, никъде в Библията вяра не е сравнена с камък или със скала.
Нашият Господ Иисус Христос, обаче, е говорил не гръцки, a арамейски език. Текстът на гръцки език е всъщност превод на арамейския език, и тези думи, макар и написани на гръцки език, са били изречени от Иисус на арамейски. Ние знаем това със сигурност, и дори някои думи на Иисус в Библията са запазени в оригинал на арамейски език, като например Матей 27:46 "Или! Или! Лама савахтани?". Това е на арамейски език и означава "Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?".
В арамейския език думата за камък е kephas (заради това апостол Петър често е наричан Cephas в Библията; на български преведено като Кифа (виж напр. Евангелие от Йоана, 1:42). При това, думата kephas (понякога произнасяна като kipha) на арамейски означава огромен камък. Думата за малък камък на арамейски е evna и свети апостол Петър не е бил наречен evna или пък evnas. Иисус казва на арамейски "ти си Петър (Kephas), и на този камък (kephas) ще съградя църквата Си". Тази метафора е звучала добре на арамейски, тъй като в арамейския език съществителните нямат род. В гръцкия език, обаче, съществителното 'камък' е от женски род (за разлика от българския език, например, където 'камък' е от мъжки род), заради което било неподходящо като име за Петър. По тази причина арамейската дума Kephas бива преведена като мъжкото име Петър (Petros), когато думата се отнася за апостол Петър, и като съществителното от женски род petra, когато се отнася за камък по принцип. И докато в съвременния гръцки език думите petros и petra не са еднозначни, то в древния гръцки език те са били пълни синоними. Именно тази промяна на смисъла на думите в процеса на развитие на гръцкия език става причина за неправилното разбиране на този цитат от страна на някои източноправославни и протестанти.
Забележете, че и в гръцкия, и в арамейския език има две думи за камък. На арамейски те са kephas - голям камък и evna - малък камък (камъче). На гръцки думите са petra - голям камък, и lithos - малък камък (камъче). И на двата езика свети апостол Петър е наречен с думата, означаваща голям камък.
Докато Кифа на арамейски означава голям камък, в гръцкия език тази дума намеква и за нещо друго: тя звучи като гръцката дума за 'глава' - κεφαλή. Получава се игра на думи, използвана от свети апостол Павел, за да посочи още веднъж ръководната роля на апостол Петър. Това ясно се вижда на места като Първо послание на свети апостол Павла до Коринтяни 1:12, където апостол Павел изрежда църковните лидери във възходящ ред, като 'Кифа' (Петър) е втори, единствено след Христа.
По-късно името Кифа бива преведено на гръцки като Петър, за да се подчертае смисълът, заложен от самия наш Господ Иисус Христос, а именно, че 'Петър' означава камък. Това също изяснява и факта, че 'Петър' е не просто име, но звание - т.е. служение. И затова през вековете и до ден днешен, когато бъде избран нов папа, прелатите го поздравяват на латински с "Tu est Petrus!" - "Ти си Петър!". Разбира се, този нов папа не е Симон, син Ионин, първият мъж, получил това звание, службата на Петър. Но този нов папа е 'Петър', камъкът, тъй като той получава служението, което сам Христос е дал първо на Симон.
Друг важен момент е този, че Иисус дава на Симон ново име - Кифа, което е много необичайно, особено като се имам предвид, че 'камък' (kephas) дори не е било име по онова време. Иисус не прави това, за да даде на апостол Петър странно ново име, а именно за да покаже неговия статут между апостолите. Винаги, когато Господ променя нечие име, Той променя и неговия статус. Такъв е примерът и с Аврам, чието име Господ променя на Авраам (Битие 17:5); с Иаков, чието име Господ променя на Израил (Битие 32:28), и др.
Езиковият въпрос в Евангелие от Матей 16:18 има и друга страна, чисто граматическа. От граматическа гледна точка в гръцкия език показателното местоимение 'този' трябва да се отнася към най-близкото предхождащо съществително, което е Петър, а не неговото изповядване на вярата, което се намира два стиха по-нагоре. Това идва от особеностите на гръцкия език. Използваната на гръцки езикова конструкция е ταύτῃ τῇ - tautee tee, което означава на 'този' камък, на 'този същия' камък, или 'именно на този' камък. Tautee tee е демонстративна конструкция в гръцкия език, която посочва апостол Петър като съществителното, главният обект в изречението (а не неговата вяра), като 'именно този' камък, върху който Иисус ще изгради Църквата Си. Демонстративното ταύτῃ се отнася към най-близкото предхождащо съществително.
Освен това, никъде в Библията вяра не е сравнена с камък или със скала.
...ти си Петър (Πέτρος), и на този (ταύτῃ τῇ) камък
(πέτρᾳ) ще съградя църквата Си...
|
Отделно от всичко, πέτρᾳ може да не се
разглежда точно като вяра, а като учение, защото, непосредствено
преди въпроса на Господа 'за кого Ме мислят другите?', Той им казва да се пазят
от 'кваса на фарисеите', т.е. от тяхното учение. И след това Господ поставя
учението (изповеданието) на Петър като основно и единствено истинно за Църквата Му.
Новото име на Симон, наричан вече Камък
Евангелие от Матея 16:18
Евангелие от Матея 16:18
"и Аз ти казвам: ти си Петър, и на този камък ще
съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят" (Петър - от
гръцки Πέτρος - Petros - Камък)
Този цитат често бива тълкуван като позоваване на вярата на свети апостол Петър. В същото време важно е да разгледаме и следващия стих, който е неразривно свързан с този. Евангелие от Матея 16:19 "и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата." Тук Христос се обръща директно към свети апостол Петър. Само и единствено на него Той дава ключовете от царството небесно.
Вярно е, че някои от Отците на Църквата говорят за вярата на Христа като за 'камъка' в Евангелието от Матей 16:18. Всички тези Свети Отци обаче говорят и за самия апостол Петър като 'камъка', върху който ще бъде изградена Църквата Христова. За светите отци този въпрос не е стоял като или/или - Евангелие от Матей не означава или вярата на апостол Петър, или самият апостол Петър, за тях то е означавало и двете: че върху самия апостол Петър и върху вярата, която изповядва той, ще бъде изградена Църквата Христова.
Църквата винаги е вярвала, че Христос е единственият истински Камък на Църквата. Но в Евангелието от Матей 16:18 на апостол Петър, заради неговото боговдъхновено изповедание, бива дадена ролята на камък на църквата, център на църковното човешко единство на Вселенската църква и православното ѝ учение във физическото отсъствие на Христа.
Евангелие от
Матея 16:21
"Оттогава Иисус начена да открива на учениците
Си, че Той трябва да отиде в Иерусалим и много да пострада от стареите,
първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да
възкръсне."
От този цитат ясно се вижда, че Иисус започва до
говори за своите страдания и за своята смърт едва след като е поставил
апостол Петър за ръководител на Църквата. Причината е, че Той вече е определил
своя викариен наместник.
От географска гледна точка в Евангелието от Матей
16:13 виждаме, че Иисус дава на Симон името Петър в Кесария Филипова, близо до
голямо скално образувание, върху което Ирод е изградил храм в чест на Цезар.
Това също не е случайно - Иисус избира това място, за да подчертае, че апостол
Петър наистина е големият камък, скалата, върху която ще бъде изградена
Църквата.
Ако приемем за вярно твърдението на
източноправославните (и повечето протестанти) за смисъла на този цитат (Мт
16:18), то се получава противоречие в действията на нашия Господ Иисус Христос.
Според тях, оказва се, че първо Иисус благославя апостол Петър за това, че е
получил Божествено откровение от Отца ("защото не плът и кръв ти откри
това, а Моят Отец, Който е на небесата;" Мт 16:17), после омаловажава
статута му, като го нарича (както се опитват да твърдят някои) малко камъче
и след това Иисус отново издига Петър сред другите апостоли, давайки му
ключовете от царството небесно (Мт 16:19). Това е тежка манипулация
на текста, единствено с цел избягване въпроса за първенството на апостол
Петър сред другите апостоли. Нека погледнем сега католическото тълкувание на
този цитат: това е трикратно благославяне на свети апостол Петър от
нашия Господ Иисус Христос - апостол Петър е благословен ("блажен си ти,
Симоне, син Ионин", Мт 16:17), той е камъкът, на който Господ ще изгради
Църквата си и на него Господ дава "ключовете на царството небесно" (и
сравнете това с: блажен си, че получи Божествено откровение, но въпреки това ти
си незначително камъче, и въпреки това Аз, Иисус, ще ти дам ключовете на
царството небесно). И това се потвърждава и от актовете на Четвъртия Вселенски
събор в Халкидон, в които, имайки предвид именно това трикратно благославяне на
свети апостол Петър, се говори за "три пъти блажения и най-славен
апостол Петър" (451г.).
Подобна е динамиката и в Евангелието от Иоан 21:15-17
"А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона
Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да,
Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. Казва му пак
втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че
Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. Казва му трети път: Симоне Ионин,
обичаш ли Ме? Петър се натъжи, задето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му
рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси
Моите овци."
Тук Христос прави Петър пръв пастир на
Неговото стадо, казвайки му "паси Моите агънца", "паси Моите
овци" и накрая пак "паси Моите овци". В първия и третия
случай за "паси" евангелиста Йоан е използвал на гръцки βόσκε -
"хранѝ", а при втория път за "паси" евангелиста е използвал
ποίμαινε - "назидавай". Христос казва на Петър да "пасе" не
само Неговите агънца - верните, но и Неговите овце - другите пастири -
епископи, свещеници, дякони. Христос може и сам да "пасе" и
"управлява" своето стадо, тъй като Той е Бог и винаги е Единият
Истинен Пастир на Църквата. Но Иисус казва на Петър да извършва това като Негов
наместник - да води Църквата и да я управлява в добро учение и единство по време
на физическото отсъствие на Христа. Така има само един Истинен Пастир - Иисус
Христос и един Първи Пастир, Негов наместник, който да обединява Неговото стадо
- апостол Петър.
Ключовете на Царството Небесно в Стария Завет
Католическата църква вярва, че Иисус Христос има нещо много специфично предвид, казвайки в Евангелие от Матея 16:18, че Петър е камъкът, върху който Той ще съгради Църквата Си. Той се позовава на Книга на пророк Исаия, 22 глава:
Книга на пророк Исаия 22:15-24
|
Евангелие от Матея 16:18-19
|
"15. ... върви, иди при оня царедворец, при
Севна, началника на двореца (и му кажи):
16. що имаш и кого имаш тук, та си изсичаш тука гробница? - Той изсича за себе си гробница на височината, дяла си жилище в скалата. ... 19. И ще те тласна от твоето място, и ще те свалят от твоето достойнство. 20. И в оня ден ще призова Моя раб Елиакима, Хелкиев син, 21. и ще го облека с твои дрехи и с твой пояс ще го опаша, и властта ти ще предам в ръцете му; и той ще бъде отец за жителите иерусалимски и за дома Иудин. 22. И ключа на Давидовия дом ще туря на раменете му; той ще отвори, и никой не ще затвори; той ще затвори, и никой не ще отвори. 23. И ще го крепя като гвоздей на твърдо място; и той ще бъде като славно седалище за дома на отца си. 24. И на него ще виси цялата слава на бащиния му дом, на деца и внуци, на цялата покъщнина до последно свирало." |
"18. и Аз ти казвам: ти си Петър, и на този
камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;
19. и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата." |
В цитата от Книга на пророк Исаия Севна е царедворец
(пост, подобен на този на съвременния министър-председател в монархична страна) при иудейския цар
Езекия (който се споменава в Четвърта книга Царства, 18-20 глава). Този
царедворец имал специална роля: на него били поверени ключовете от царството,
които той носел на рамото си като символ на своя авторитет и на властта,
дадена му от царя. По същия начин свети апостол Петър получил ключовете
от царството небесно от нашия Господ Иисус Христос. В Евангелие от Матея
16:18-19, апостол Петър получава ключовете така, както Елиаким ги получава в
Исаия 22:22.
Когато Иисус казва: 'каквото свържеш на земята' в Евангелие от Матея 16:18, Той се обръща лично към Петър - в оригиналния гръцки текст е използвано второ лице, единствено число. В Евангелие от Матея 18:18 'каквото свържете на земята' е в множествено число. Тези два съпоставими цитата излагат ранната структура на Църквата с апостол Петър като Първоепископ (съпоставен с царедвореца в Исаия 22:15-14), който държи ключовете от царството небесно, и с другите апостоли като епископи и презвитери.
Когато Иисус казва: 'каквото свържеш на земята' в Евангелие от Матея 16:18, Той се обръща лично към Петър - в оригиналния гръцки текст е използвано второ лице, единствено число. В Евангелие от Матея 18:18 'каквото свържете на земята' е в множествено число. Тези два съпоставими цитата излагат ранната структура на Църквата с апостол Петър като Първоепископ (съпоставен с царедвореца в Исаия 22:15-14), който държи ключовете от царството небесно, и с другите апостоли като епископи и презвитери.
