Лукреция
била с диагноза тумор на левия бял дроб повече от пет години. Румънските
доктори ѝ казали, че в нейния случай хирургическата намеса е невъзможна и ѝ
остават няколко месеца живот. Отец Виктор се
обърнал за помощ към брат си Мариан, който работел в Рим, надявайки се, че може
да намери някой доктор там, който да даде по-добра прогноза. След известно
време Мариан открил доктор, който да разгледа случая на майка му, и така
Лукреция отпътувала за Италия. След огледа на медицинските експертизи на
румънските му колеги италианецът изследвал жената по-детайлно и стигнал до
същото заключение: една операция би била безполезна. Той можел само да предложи
медикаменти за облекчаване на острата болка, която ще се увеличи значително в
последния стадий. Мариан задържал майка си в Рим, за да бъде тя близо до
докторите за прегледи. Междувременно той работел по реденето на мозайка в една
църква и тъй като майка му не знаела италиански и за да не остава сама, той я
взимал всеки ден със себе си. Докато работел, Лукреция се разхождала из
църквата, разглеждала и наблюдавала стенописите, иконите и статуите. В единия ъгъл на храма имало
голяма статуя на Падре Пио. Лукреция харесала статуята и попитала Мариан кого
изобразява. Той накратко ѝ разказал житието на светеца. През следващите дни
виждал майка си да прекарва всичкото си време пред статуята, с която
разговаряла сякаш била жива. След две седмици Мариан завел майка си на рутинния
преглед в болницата и след като излезли резултатите докторът казал, че туморът
бил изчезнал.
Лукреция
била молила Падре Пио да ѝ помогне. "Въпреки че съм източноправославна, - споделя тя -
светецът откликна на молбата ми."
"Това
велико изцерение на майка ми, осъществено чрез Св.Пио в услуга на източноправославна
жена, ме впечатли много - разказва отец Виктор. Започнах да чета за живота на
италианския светец и разказах на моите енориаши какво се е случило. Всички
познаваха майка ми и нейния случай със заболяването, и как тя отиде до Италия
за хирургическа интервенция, и че се е върнала излекувана без да е оперирана. И
верните в енорията започнаха да опознават и обикват Падре Пио: изчетохме
всичко, което намерихме за него. Неговата святост ни плени съвсем. В същото
време други болни от енорията получиха необикновени благодати от
застъпничеството на светеца. Всред моето паство се разпростря един огромен
ентусиазъм и малко по малко се решихме да станем католици, за да бъдем по-близо
до Падре Пио."
Историята е от 2002г., но се прочува десет години по-късно, когато конвертиралите енориаши на село Песчеана, Олтения, (150 км западно от Букурещ) започват с доброволен труд изграждането на храм, носещ името на светеца - първият храм с това име в Румъния. Освещаването на първата копка извършва архиепископа на Фагараш и Алба Юлия и настоящ кардинал Негово Блаженство монс. Лучиан Мурешан.
http://www.parrocchie.it/calenzano/santamariadellegrazie/PADREPIOEROMANIA.htm
 |
| Лукреция и монс.Мурешан |
Историята е от 2002г., но се прочува десет години по-късно, когато конвертиралите енориаши на село Песчеана, Олтения, (150 км западно от Букурещ) започват с доброволен труд изграждането на храм, носещ името на светеца - първият храм с това име в Румъния. Освещаването на първата копка извършва архиепископа на Фагараш и Алба Юлия и настоящ кардинал Негово Блаженство монс. Лучиан Мурешан.
 |
| първа копка на новия храм. на преден план: отец Виктор |
