Францискански италиански монах, мистик. Вероятно е
най-известният светец, който левитира. Той спонтанно се е издигнал във въздуха
през октомври 1630г. по време на шествие, честващо свети Франциск от Асизи,
основател на неговия орден. Според преданието, той останал във въздуха дълго
време преди да се приземи.
Има редица светци, чиито тела са чудотворно запазени
завинаги без никаква човешка намеса, каквото е балсамирането, например. Тялото на
Бернадета, споминала се преди повече от век, е запазено от разлагане и тление до
ден днешен. Телата на някои светци са напълно съхранени, докато на някои само
отделни части са запазени, като езика на св.Антон Падуански, например.
По време на явлението на Света Богородица в Португалия
през 1917г. тя обещава чрез трите пастирчета да извърши публично чудо, за да
докаже автентичността на тяхното послание/видение. Точно на пладне, след валеж
и облаци, слънцето се появило на небето като въртящ се диск. Според десетките
хиляди свидетели слънцето се движело на зиг-заг към земята по цялата височина.
Това чудо било официално признато през 1930г.
Акита, Япония. Една монахиня имала видение през 1973г., а след това ръката ѝ закървяла;
същата стигмàта била видяна на дървената статуя на Блажената Дева Мария през юни същата
година. Тази статуя плачела и мироточила през следващите няколко години. Имала
същата стигмàта на същата ръка, както на сестра Агнес Кацуко Сасагава. Никой не
можел да каже защо. Учените взели проби от кръвта, сълзите и потта и доказали,
че били човешки. След видение, без никакво лечение, сестра Агнес по-късно се
излекувала от пълна глухота.
Мартин бил брат от доминиканския орден, беатифициран
от папа Григорий XVI и канонизиран от папа Йоан XXIII. Той изпълнил няколко чудеса през
живота си и едно от тях било способността му да пребивава на две
места едновременно. Нарича се билокация. Мартин де Порес бил виждан от няколко
човека на две отдалечени места - в Мексико и Япония - докато той си стоял вкъщи
в Перу. Де Порес привеждал доказателства за всяко негово пътуване на тялото му
като подробно давал описания на местонахожденията.
Евхаристийното чудо от 595г.
По време на литургия една от жените, които приготвяли
хляба за Свето причастие, се присмяла и подиграла на вярата на Църквата за пресъществяването на Даровете. Смятала, че е глупаво да се твърди и вярва, че хлябът и виното
действително ще станат Тялото и Кръвта Христови. Папа св.Григорий, който бил
там по същото време, отказал да я причасти. След това точно този хляб, който
била приготвила тя, се превърнал в истинска плът. Някои от тези реликви
все още могат да се видят в Андекс, Германия.
Светицата е била много обичана италианска монахиня,
която се споминала от туберкулоза на 23-годишна възраст, и обещала на своите
съенориаши, че никога няма да ги изостави. Все още гласът ѝ може да се чуе
съвсем благозвучно. Гласът ѝ бил чудно чут за първи път точно година след кончината ѝ
под формата на извисено солово пеене заедно с църковния хор. Хората все още
могат да я чуят как пее в енорийските общности на Усоками и Вадаканчери.