Бащата на
Великата схизма
„Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник” – Йоан 10:1
 |
| Патриарх Фотий |
Той рано полага
основите на своята начетеност, която в крайна сметка го прави един от
най-известните схоластици на средновековието. Естествената му дарба трябва да е
била изключителна; неговото трудолюбие е било колосално. По нищо не личи да е
имал някакви учители, достойни да бъдат запомнени; във всеки случай той никога
не споменава за ментори. Хергенрьотер обаче отбелязва, че е имало много добри
схоластици в Константинопол през детските и младежки години на Фотий, и твърди, че, според неговите точни и систематични познания във всички клонове на учението, той не
би могъл да бъде изцяло самоук (op.cit., I, 322). Неговите опоненти са оценявали учеността му. Никита
– приятел и биограф на съперника му Игнатий – възхвалява Фотиевите умения по
граматика, поезия, реторика, философия, медицина, право, „и всичкознание” („Vita S. Ignatii”, Mansi, XVI, 229). В разгара на препирнята Папа Николай I пише до император Михаил III: „Обърнете
голямо внимание на това как Фотий може да устои, въпреки големите си добродетели
и всемирско познание” (Ep. Xcviii “Ad
Mich.”, PG, CXIX, 1030). Куриозен е случаят с него, че толкова образован
човек никога не е знаел латински език. Още съвсем млад прави своя първи очерк
на енциклопедичния си „Мириобиблион”. В съвсем ранна възраст започва да
преподава граматика, философия и богословие в своя дом пред непрестанно
увеличаващия се брой ученици.
 |
| Патриарх Фотий и император Михаил III |
Обществената му
кариера е тази на държавник в съчетание с военно командване. Брат му Сергий се
жени за Ирина, леля на императора. Тази връзка и безспорните му способности му
осигуряват бърз напредък в кариерата. Става Главен държавен секретар
(протосекрет) и командир на Живата гвардия (протоспатар). Остава неженен.
Вероятно към 838г. е изпратен като посланик „към асирийците” („Мириобиблион”,
пролог), т.е., както изглежда – при Халифа на Багдат. През
857г., когато настъпва криза в живота му, Фотий е вече един от най-видните
членове на цариградския императорски двор. А тази криза е историята на Великата
схизма. Император е Михаил III (842-867), син
на Теодора, която окончателно възстановява иконопочитанието. Когато наследява
баща си Теофил (829-842) той е едва тригодишен; израства като злочесто дете,
познат от византийската история като Михаил Пияницата. Теодора, първи регент,
се оттегля в манастир през 856г. в полза на брат си Варда, приемащ
титлата „цезар”. Варда живеел в кръвосмешение със снаха си Евдокия, поради което
патриарх Игнатий му отказва Свето причастие на Богоявление през 857г. Така Игнатий е
свален от престола и заточен (23 ноември с.г.), а най-пригодният Фотий е натрапен на негово
място. Набързо, само за шест дни, е удостоен с всички свещенически чинове, и на
Рождество Христово (с.г.) Григорий Асбестас, епископ Сирагузки, отлъчен за непослушание преди време от
Игнатий, произвежда Фотий в патриарх. С това му действие Фотий извършва три тежки канонични простъпки, защото е хиротонисан за епископ: 1)
без да спази т.нар. „диакена” – минимално допустимият период от време между
отделните ръкоположения; 2) от отлъчен консакратор; 3) на все още зает
епископски престол. Хиротонисан от отлъчен свещенослужител, това автоматически
го низвергва ipso facto.
 |
| Папа Николай I |
След напразни
опити да принуди Игнатий да отстъпи столичния престол, императорът пише до
папа Николай, от когото да получи признание за Фотий, изпращайки грубо и
погрешно представяне на фактите, искайки от папата да изпрати легати, които да
посетят столицата и да се реши въпроса съборно. Фотий с огромно уважение също
изпраща писмо до папата със същата цел (ЙХ, Фотий, I, 407-11).
Със стриктни препоръки за предпазливост Римският владика изпраща двама легати – епископите Родоалд Портийски и Захарий Ананийски. Папските пратеници трябвало да изслушат внимателно и двете страни и после да му
докладват. Проведен е събор в „Св.София” през май, 861г., и след участието им в него двамата епископи са
отпратени със завидни „подаръци”, признавайки оттеглянето на Игнатий и наследяването
му от Фотий. Връщат се в Рим с последващи писма от императора, който изпраща своя
протосекрет Лъв след тях с допълнителни обяснения (ЙХ, op. cit., I, 439-460). Във
всички техни послания, както императорът, така и Фотий, поотделно подчертават
римското първенство и категорично се позовават на папската юрисдикция да
утвърждава решения в подобни казуси. Междувременно Игнатий, заточен на остров Теребинт,
изпраща в Рим своя приятел архимандрит Теогност с настоятелно писмо, излагащо
неговата позиция (ЙХ, I, 460-461). Теогност пристига следващата година – 862. Тогава
папа Николай, след като разглежда и двете страни, застава на страната на
Игнатий и отговаря на писмата на Михаил и Фотий, като настоява Игнатий да бъде
възстановен и узурпацията на неговия престол да бъде прекратена (ibid, I, 511-16, 516-19). По същия въпрос и смисъл пише
и до другите източни патриарси (510-11). От това си становище Рим никога не
отстъпва, което се оказва непосредствената причина за предстоящия хилядолетен разкол. През 863г. папата
свиква събор в Латерано, на който двамата легати са осъдени и низвергнати. Съборът преповтаря решението на Николай, че Игнатий е законният и
каноничен патриарх на Константинопол; Фотий да се отлъчи, освен ако сам не се
оттегли от присвоения престол.
 |
| Патриарх Игнатий |
Но Фотий има на
своя страна императора и целия му двор. Вместо да се подчини на Римския епископ, към когото по-рано апелира, той вече решава изцяло да отрече
и отхвърли авторитета му. Игнатий остава задържан и окован в затвора, наложена
е забрана за оповестяване на писмата от Рим. Императорът изпраща продиктуван от
Фотий отговор, казвайки, че Николай с нищо не би могъл да помогне на Игнатий и
че всички източни патриарси са на страната на Фотий, че трябва да се даде
обяснение за отлъчването на легатите и че, ако римският епископ не промени
решението си, Михаил ще дойде с войската си в Рим и ще го накаже. Така Фотий
запазва позицията си необезпокояван за четири години. През 867г. той повежда
война в лагера на врага като отлъчва папата и всички западни християни. Причините
за това са описани в неговата енциклика до източните патриарси, че тези
латинци:
- Постят в събота;
- Начеват Великите пости на тяхната Пепеляна сряда, вместо три дни по-рано, както е в източната традиция;
- Не позволяват на свещениците си да се женят;
- Не позволяват на свещениците си да извършват миропомазание;
- Добавили са „и Сина” към Символа на вярата.
Заради всички
тези грешки, папата и всички латинци са „предшественици на
вероотстъпничеството, слуги на Антихриста, който заслужава хиляда смърти, латинците
са лъжци и богоборци” (ЙХ, I, 642-46). Не е лесно да се каже какво са мислели
мелхите патриарси [поставените от
императора архиереи на древните източни престоли]
за разпрата в тази критична ситуация. По-късно, на Осмия вселенски събор
(869-870), техните легати подчертават, че не са произвели никакво отсъждане
срещу Фотий, защото папското е било достатъчно разбираемо и неопровержимо.
 |
| Разпитът на Фотий |
В същата година
(867) през септември Фотий ненадейно пада. Михаил III
е убит и Василий I (Македонец,
867-86) заема мястото му като император. Фотий споделя съдбата на Михаиловите
приятели. Той е изхвърлен от патриаршеската палата, а Игнатий е възстановен.
Папа Николай I умира (13 ноември 867г.). Адриан II (867-72) го наследява и отговаря на призива на
Игнатий за легати, които да присъстват на събор, който да разгледа целия
въпрос, като изпрати епископите Донат Остийски и Стефан Непийски, както и дякон
Мариний. Те пристигат в Цариград през септември 869г. и през октомври съборът е
открит, който събор католиците признават за Осми вселенски. На този събор се
осъжда Фотий, потвърждава се неговото отстраняване, и, тъй като той отказва
да признае становището му, е отлъчен. Епископите от неговата клика получават
по-леки наказания (Манси, XVI, 308-409). Фотий е заточен в манастира Стенос на Босфора,
където прекарва седем години от живота си, пишейки писма до приятелите си,
организирайки своята дружина в очакване на нова възможност. В същото време на
престола е Игнатий. Фотий, като част от своята политика, изповядва голямото си възхищение към императора, като в писмо го измамва, че бил принадлежал към родословието на св. Григорий Просветител, прилагайки подправено
пророчество на светеца, предвещаващо величието на императора (Манси, XVI, 284). Василий бил толкова доволно поласкан, че през 876г. призовава Фотий обратно в Цариград и го назначава за
личен учител на сина си. Помилваният се сдобрява с всички и фиктивно се помирява с
Игнатий. Съмнително е доколко Игнатий му е имал доверие, но Фотий не престава да
търси фамилиарна близост с патриарха. Той придобива такава слава, че, когато
Игнатий умира (23 октомври 877г.), мощният кръг от неговите привърженици отправя искане да го наследи; императорът е на тяхна страна и изпраща посланици
в Рим да обяснят, че всички в Константинопол искат Фотий за патриарх. Папата
(Йоан VIII, 872-82) се съгласява, освобождава го от всяко
порицание и го признава за патриарх.
 |
| Папа Йоан VIII |
Това отстъпление
е било обсъждано много. Достатъчно ясно Фотий демонстрира себе си
като недостоен за такъв пост; припознаването на Йоан VIII
за него показва съжалителна слабост. Обаче, след смъртта на Игнатий
цариградският престол е вакантен, а клирът е имал безспорното право да избере
свой патриарх; да откаже да признае Фотий, римският епископ би провокирал нов
пролом с Изтока, затова не би попречил на заемането на престола и не би дал на Фотиевата
клика (в т.ч. и императора) повод за пореден раздор. Събитията показват, че
почти всичко би протекло по-добре, отколкото да позволи възкачването му на
трона, само ако можеше да бъде предотвратено и предузнато. Но папата не е могъл да предвиди
това и несъмнено се е надявал Фотий, достигнал вече висините на своите амбиции, да
се откаже от свадата.
През 878г. Фотий
най-сетне получава канонично престола на царската църква. Рим го признава, възвръща общението му с Църквата и вече не би могло
да има причина за нова препирня. Но Фотий се бил идентифицирал така изпълно с тази антиримска партия на Изток, която самият той сформирал, и без
съмнение я е сформирал с огромна ненавист и отвращение към Рим, че сега поема по стария път с толкова много горчивина, с колкото се намножила
неговата власт. Патриархът призовава Рим да изпрати легати за друг събор. Няма никаква
причина за такъв, но в писмото си убеждава папа Йоан,
че така ще се изчистят останките от разкола и ще се утвърдят връзките между
Изтока и Запада. Ала неговият действителен мотив несъмнено е бил да отмени
въздействието на събора, който го бе свалил и отлъчил десетилетие по-рано.
Папата изпраща трима легати – епископите кард. Петър на св. Хрисогон, Павел
Анконски и Евгений Остийски. Съборът е открит през ноември 879г. в „Св.София”.
Това е т.нар. „Фотиев псевдосъбор”, който някои източноправославни апологети
броят за Осми вселенски. Фотий го провежда според своя план. Отменя актовете на предишния (869), преповтаря всички свои обвинения срещу
латинците, спирайки се по-специално върху добавката „и Сина”, отлъчва всеки,
който е добавял нещо към Символа на вярата и заявява, че България трябва да се числи към Византийския патриархат. Фактът, че е имало голямо мнозинство,
което да изпълнява всички тези мерки и заръки, показва колко силна е била Фотиевата партия
на Изток. Легатите, както техните предшественици през 861г., мълчаливо се
съгласяват с всичко, което мнозинството пожелава (Манси, XVII, 374).
Щом се прибират в Рим, Фотий изпраща до папата актовете от събора за ратификация. Вместо това, естествено, получава повторно отлъчване от Римския
архипрестол. Така разколът е подновен. Този път продължава седем години, до
смъртта на Василий I през 886г.
 |
| Император Василий I и синът му Лъв VI |
Василий е унаследен
от сина си Лъв VI (886-912), който от дете добре познавал Фотий и силно се
възмущавал от поведението му. Едно от първите му действия било да го обвини в
държавна измяна, да го свали от върха и да го изгони (886г). Историята за второто детрониране
на Фотий е неясна. Обвинението срещу него било, че заговорничел за преврат срещу императора, искайки да го замени с негов приближен – обвинение, което
явно показва, че императорът гледа да се отърве от него. След като Стефан,
по-малкият брат на Лъв, става патриарх (886-93), обяснението може би е, че Лъв
просто не го е харесвал и е търсил позиция за брат си. Наместването на Стефан е
съпроводено с подобно нарушаване на каноничното право както при Фотий през 857г. и така Рим също отказва да признае новоизбрания. Едва при неговия наследник, Антоний II (893-95), се провежда събор, който възстановява
общението с Рим за век и половина до времето на Михаил Керуларий (1043-1058).
Но Фотий оставя след себе си мощна и ревностна антиримска лига, нетърпелива да
отрече и отхвърли римското първенство в Петровото приемство, и готова за друга, следваща
схизма. Това е онази лига, към която Керуларий е принадлежал и която триумфира
при неговото управление, така че Фотий правилно се счита за автор на схизмата,
траеща до днес. След второто му сваляне от престола той внезапно изчезва от
историята. Дори не се знае в кой манастир доизживява дните си.
Всред многото му писма няма нито едно, което може да се датира от второто му изгнание. Датата на смъртта му, която остава не
съвсем сигурна, е смятана за 6 февруари 897г.
Че Фотий е бил
един от най-великите мъже на средните векове и един от най-забележителните герои
в църковната история, това не може да се оспори. Неговата фатална разпра с Рим,
макар и най-известна, е била само едно следствие от многостранната му дейност.
По време на бурните си години, които прекарва на патриаршеския престол докато
воюва с латинците, е преговарял с мюсюлманския халиф за протекция на
християните под ислямското управление и грижата за Светите земи; спорил е с различни източни еретици,
арменци, павликяни и др. Интересът му към писмата никога не отшумява. Сред
всичките си грижи и ангажименти, той е намирал време да пише творби по
догматика, библейска критика, канонично право, беседи, енциклопедии от всякакъв
вид и писания по всички проблеми на неговото време. Ако не бе катастрофалния му
разкол, можеше да се счита за последният и за един от най-великите източни
отци на Църквата. Няма сянка за подозрение върху личния му живот. Той понесе изгнанията
си и останалите неприятности мъжествено и благо. Никога не се отчая и не
предаде каузата си, в годините на злополучия строеше своята редица,
пишейки окуражителни писма до старите си другари, създавайки си нови.
 |
| Монахът Сандабарен целува краката на патриарх Фотий |
И въпреки това
другата черта от характера му не е по-малко очевидна. Ненаситната му амбиция,
решимостта му да се добере до патриаршеския престол и да го задържи го довеждат
до крайна непочтеност. Неговите предимства губят значимост. И че Игнатий бе
легитимният патриарх до края на живота си, а Фотий – натрапник, също не може да се
отрече от никой, нито от онзи, който вижда ясно, че Църквата се
използва като политически инструмент в ръцете на светските власти. И за да
запази поста си, Фотий се потопи до най-низшите дълбини на измамата и
софистиката. В същото време той се противопоставяше на послушанието към римския
архипрестол, диктуваше на императора арогантни писма, отричайки папската юрисдикция,
която в началото признаваше. Той погрешно представи историята за свалянето на
Игнатий с непочтителни лъжи, най-малкото затвори очите си за изтезанието на заточения каноничен и невинен патриарх. Той открито изповяда пълното си подчинение на светската власт по
въпросите за църковната йерархия. Не се спря пред нищо във войната му с
латинците. Подкрепи обвинения срещу тях, за които е знаел, че са лъжовни.
Неговата наглост в някои случаи е преминавала големи граници. Например, едно от най-тежките обвинения срещу Римската църква, която не се измори да ругае, е, че
папа Мариний (882-84), приемникът на Йоан VIII, бил прехвърлен от друг епископски престол, вместо да бъде издигнат от римския клир. Фотий
описва това като брутално нарушение на каноничното право, цитирайки срещу него
първо и второ правило на Сердикийския събор, а в същото време самият той не престава да
прехвърля епископи от престол на престол в своята юрисдикция. Източноправославните
в каузата им срещу Рим гледат на него като на шампион, простили са му всяко
оскърбление и позор в името на този шампионат. Те са го канонизирали и обявили за отец на църквата и на 6-ти
февруари, когато честват неговия празник, литургийната им служба прелива от
възхвала за него. Той е „далечогряващата бляскава звезда на църквата”, „превдъхновеният
водач на православието”, „трижблаженият говорител на Господа”, „мъдрата и
божествена слава на йерархията, която счупи рогата на римската гордост” (Менологион
за 6 февруари). Католиците си спомнят за този необикновен човек със смесени
чувства. Ние не отричаме неговите превъзходни качества, но въпреки това не го
споменаваме като три пъти блажен Божи говорител. Може да обобщим за Фотий, че е
бил велик човек, но с едно петно в характера му – безскрупулната му и ненаситна
амбиция. За съжаление това петно така покрива неговия живот, че забулва всичко останало
и го прави да заслужи окончателната ни преценка за него като един от най-лошите
врагове, които някога е имала Христовата Църква и причината за най-голямото
бедствие, което някога я е сполетявало.
Източник: http://www.newadvent.org/
Източник: http://www.newadvent.org/
