На Шестия Вселенски събор папа
Хонорий I посмъртно бива анатемосан покрай ересиарсите, изповядващи монотелитизма.
В анатемата се чете: "...и с тях Хонорий, който бе прелат на Рим като ги
следваше във всичко".
 |
| Папа Хонорий I |
В миналото
последователи на монотелитизма са били ливанските маронити, които в
последствие конвертират в православната вяра и днес са католици от византийски
обред в общение със Светия престол (униати). Поддръжници на ереста са били
синайският архиепископ Теодор, александрийският патриарх Кирил и
константинополските патриарси Сергий и Пир.
Папа Хонорий I,
който е поощрявал помирението между монофизитите и православните на изток и
който не е изповядвал еретичното учение на монотелитите, но е неглижирал
изповядването му от ересиарсите, е бил осъден на Тринадесетата сесия на Шестия
Вселенски събор. Съборът на няколко пъти изрича анатема срещу ересиарсите,
включвайки в края и папа Хонорий, като тогавашният папа Агатон
умира преди още да е приключил събора и текстът на анатемата е променян няколкократно.
Дълго време след приключването на събора римският престол
остава незает (sede vacante), а документите - нератифицирани.
Новоизбраният папа Лъв II подписва съборните решения, като анатемата срещу
ересиарсите завършва с думите "и заедно с тях Хонорий, който ги следваше
във всичко", което остава окончателен текст на анатемата за Вселенската
църква. Папа Лъв интерпретира решението на събора не като "погрешаване във
вярата", а като "неблагоразумна мълчалива икономѝя", т.е.
осъждането му е било за небрежност и слабо водителство, защото писмата и
напътствията му (по-скоро липсата на адекватни такива) са могли да изтръгнат и
заличат ереста още от корените ѝ. В кореспонденцията му с константинополския
патриарх ясно и недвусмислено се забелязва личния характер в наставленията на
папата към патриарха, а не от позицията на учителстващ архипастир на Петровия
престол - ex cathedra. В писмото си до своя събрат патриарх Сергий
Константинополски папа Хонорий съобщава за една воля на Христа Иисуса,
но не проличава да споделя вярването на монотелистите за единствена
воля, което е съществено за ереста.
"...Хонорий, когато изповяда една воля на нашия Господ, имаше за цел да отрече, че Христос е имал воля на плътта, на похотта, тъй като е заченат и роден без всякакъв порок" - пише св. Максим Изповедник в писмото си до Мариний Кипърски.
Ето как разяснява случилото се с папа Хонорий проф. д-р отец Яцек Салий OP в книгата си Необходим ли е папа в Църквата?:
"Папа Хонорий I (625-638) действително е изменил на учителните си
задължения, не е истина обаче, че е бил привърженик на монотелитизма.
Решението на III Цариградски събор (681г.) гласи:
 |
| Шести Вселенски събор |
„Разграничаваме се от догматичните послания, написани от Сергий, някогашният патриарх на този (да го пази Бог) царски град, до Кир, някогашният епископ Фасис, и до Хонорий, някога папа на древния Рим, както и от посланието, с което същият този Хонорий отговаря на споменатия Сергий. Признаваме ги за изцяло чужди на апостолските вероистини и на правилата на светите събори, и [на учението на] всички заслужаващи доверие Отци, защото те следват фалшивото учение на еретиците. Отхвърляме ги изцяло и тъй като са вредни за душите, се отвръщаме от тях. Безбожните догмати на тези, т.е. на споменатите, осъждаме и решаваме да изхвърлим имената им от светата Църква, а именно на Сергий [...], който се осмели да пише за този безбожен догмат, на Кир от Александрия, на Пир, Петър и Павел, които също седяха на престола на този (да го пази Бог) град и хранеха подобни убеждения, както и Теодор, някога епископ на Фаран [...].Заедно с тях решихме да отлъчим от Вселенската Божия църква и да предадем на анатема също и Хонорий, който беше някога епископ на стария Рим, защото в писмото, което е писал до Сергий, споделя във всичко неговите възгледи и потвърждава безбожните догмати.”
Една година след
този събор папа Лъв II, затвърждавайки
неговите правила, повтаря и приетите на него анатеми: „Анатемосваме също така
изобретателите на новата заблуда, а именно епископа на Фаран Теодор, Кир
Александрийски, Сергий, Пир (…), както и Хонорий, който не осветли апостолската
църква с учението на апостолската традиция, а се опита да преиначи непорочната
вяра с безчестно предателство.”
Да обърнем
внимание сега, че и в двата документа името на папата се споменава в самия край
– както след малко ще се убедим – неслучайно. Преди това обаче нека накратко си
припомним за какво става дума в ереста на монотелитизма. Тя повече от която и
да било друга ерес има политически корени. Става дума за това, че след
Халкидонския събор негръцките народи, които влизат в състава на византийската
империя, започват да изграждат своята идентичност около заклеймената на този
събор ерес на монотелитизма, провъзгласила, че човешката природа на Иисус се е
разтопила в Неговото Божество, така както капка вода се разтваря в океан от
мед.
Не е чудно
тогава, че поредните императори, разтревожени от разкола в държавата си,
трескаво търсят начини да възстановят религиозното единство. В грижата си за
единството на държавата императорите неведнъж престават да обръщат внимание на
вероистините. И тъй като имат серизоно влияние върху назначаването на патриарха
в своята императорска столица, от само себе си се разбира, че изпълнители на
техните религиозни замисли най-често са именно константинополските патриарси.
Първоначално има
дори опити да бъде отхвърлен Халкидонския събор. Точно в това се състои
започналата през 484г. схизма на патриарх Акакий, която продължава до 519 г., а
се преодолява именно благодарение на първенството на римския епископ.
Монотелитизмът обаче
е несравнимо по-сериозен опит. Той представлява опит да се запази буквата на
Халкидонския събор, като в същото време изцяло се отхвърли неговия дух и се
приеме духа на монофизитизма. „Да, - казват привържениците на тази ерес – Господ
Иисус е Божествено Лице, Което е същевременно и истински човек, само че в Него
няма човешка воля.” Иначе казано, Той е истински човек, само че не е истински
човек. Не е чудно, че монофизитите говорят за тази доктрина със задоволство: „Не
ние отиваме при Халкидон, а Халкидон идва при нас.”
 |
| Император Ираклий побеждава персийския владетел Хорсов II Парвиз |
В началото само
частичен синкретизъм на границата на ортодоксията и монофизитизма, с времето
монотелитизмът се превръща в сериозна заплаха за вярата, когато неговите
покровители стават две много известни личности – император Ираклий и патриарх
Сергий. Заплахата за империята от страна на Персия, а в следващото поколение и
от страна на исляма, допълнително мобилизират ръководните среди в
Константинопол и подкрепят този път за помирение с монофизитите.
От съществено
значение за целия замисъл е да се получи подкрепата на римския епископ. И именно
тогава, през 634г., папа Хонорий загубва учителска бдителност. Приема, че
представената му от Сергий доктрина засяга чисто академичен проблем, откъснат
от живота. Това ясно се вижда от писмото, което пише в отговор на посланието на
Сергий:
„Изповядваме една воля на нашия Господ Иисус Христос, защото е ясно, че Божеството е приело нашето естество, а не вината – онова, което е било сътворено, а не това, което е било опорочено от вината. [...] Той не е носил в Своите членове друг закон, нито е имало в Спасителя различна или противна воля, защото Той се е родил над закона на нашето настоящо човешко състояние. [...] За това, че Господ Иисус Христос, Син и Слово Божие, чрез Когото всичко е станало, действа като един в Божественото и човешкото естество, Свещеното писание свидетелства напълно ясно. Дали обаче с оглед на действието на Божествената и човешката природа трябва да говорим и разбираме за едно или две действия, с това няма какво да се занимаваме, да оставим това на граматиците.”
Няма ни
най-малко съмнение, че на папата е чужда ереста на монотелитизма, защото
всъщност той дори не я разбира. Впрочем именно поради това не разпознава
опасностите, които тя носи. За да не разширявам прекалено тази глава, само ще
посоча, че 40 години преди III Цариградски
събор, през 641г., в писмо до император Константин III,
с което осъжда монотелитизма, наследникът на Хонорий, папа Йоан IV, решително защищава неговата правоверност. Папа Хонорий
липсва в поименния списък на творците на монотелитизма, осъдени на Латеранския
събор през 649г., т.е. цяло едно поколение преди споменатия събор. Заслужава,
струва ми се, да се знае, че инициаторът на този събор, светият папа Мартин I (649-655), заплаща с
мъченичество ангажираността си срещу опасността на монотелитизма (за което ще
стане дума по-нататък в тази книга). Също и великият византийски богослов,
свети Максим Изповедник († 662), защитава правоверността на Хонорий, въпреки че
скърби за това, че на папата, макар да е бил незлоблив като гълъб, му е
липсвала мъдростта на змията (Писмо 19).
 |
| Св. Максим Изповедник |
В заключение: на
двете обвинения, предявявани към този папа, трябва да говорим по различен
начин. Липсвала ли му е учителска бдителност. За съжаление, да. Подкрепял ли е
монотелитизма? Със сигурност, не."
"Хонорий, когато изповяда една воля на нашия Господ, имаше за цел да отрече, че Христос е имал воля на плътта, на похотта, тъй като е заченат и роден без всякакъв порок." - Св. Максим Изповедник в писмо до Мариний Кипърски."Затова, ако някой не иска да бъде наречен еретик, нека не се стреми да угоди на този или на онзи [...], но нека побърза преди всичко да влезе в общение с Римския Престол. Ако е в общение с него, той трябва да бъде признат от всички и навсякъде като верен и православен. Напразни са усилията на някой, който се опитва да ме убеди в православието на онзи, който, както самият него, отказва послушание на Негово Светейшество на най-святата Римска църква - която е Апостолическият престол". - Св. Максим Изповедник в писмо до губернатора Петър.
