Повод и подготовка
 |
| Ефес, 431 г. |
Съборът в Ефес (431 г.) е свикан като трети вселенски, но не защото
Константинополският през 381 г. е бил втори (последният е бил поместен: малко
преди събора в Халкидон (451 г.) папа св. Лъв Велики утвърждава за Вселенската
църква четири от правилата на Константинополския и така той се нарежда като
един от вселенските), а защото Сердикийският (342 г.) е бил възприеман за втори
вселенски, но историята го припознава като продължение на Първия (Никея 325
г.). Съборът в Константинопол остава поместен за отците в Ефес, защото те не
признават неговата вселенска юрисдикция, не изповядват вмъкнатите от него
добавки към Символа на вярата, дори индиректно ги осъждат в Правило 7.
 |
| Несторий Цариградски |
Идеята за свикването на този велик събор в Ефес по всичко личи, че се дължи
на Несторий, епископът на Константинопол. Другият главен герой е св. Кирил
Александрийски, който обвинява първия в ерес пред римския папа св. Целестин,
като последният му отговаря на 11 август 430 г., нареждайки на св. Кирил да приложи
властта си и да уведоми от негово име Несторий, който, ако не се откаже от
претенциите си в рамките на десет дни от получаване на ултиматума, той може да
се счита за отлъчен и отстранен от престола си – четвъртият във вселенската
йерархия. Ересията се състояла в това, че Христос не е Богочовек, а Богоносец:
обикновен човек, в когото Бог се въплътил, разделяйки една от друга двете Му
природи. Призовката е връчена на Несторий в неделята на 30 ноември или 7
декември от четирима епископи, изпратени от Кирил. Но Несторий очевидно е бил
предварително добре информиран какво да очаква. Той смята, че е бил оклеветен
пред римския архипрестол и не му се нрави да бъде предаден в ръцете на
александрийския си колега. Според него последният не му е само личен враг, но и
опасен богослов, който възраждал в известна степен грешките на Аполинарий
Лаодикийски. Несторий оказва влияние върху източния император Теодосий II, когото подканва да свика общ събор, за да се отсъдят различията между
александрийския патриарх и самия него, като той усърдно работи известията да
бъдат изведени от императора и връчени на всички митрополити на 19 ноември,
няколко дни преди Кириловите пратеници да пристигнат. Императорът лесно поема
този курс без да изглежда, че е твърде благосклонен към епископа си, защото
столичните монаси, които Несторий е отлъчил заради опозицията им срещу неговото
еретично учение, също са апелирали да се свика събор. Следователно, без да
обръща особено внимание на папския ултиматум, Несторий отказва да приеме на
своя приятел, Иоан Антиохийски, доброволния съвет да отстъпи.
Римският папа остава удовлетворен, че и двата първенствуващи престола на
Изток – Александрия и Антиохия – са единни и готови да осъдят новата ерес. Той
изпраща двама легати – епископите Аркадий и Прòект – да представляват Римския
синод, а римският презвитер Филип – да го представлява него лично. Филип,
следователно, заема първо място, въпреки че без епископски сан не може да
председателства. Остава задължението на александрийския патриарх да бъде
предстоятел на събора. Легатите не са упълномощени да участват в дискусиите, но
само да отсъждат по тях. Халкидонският събор извежда двадесет години по-късно
прецедента, при който папските легати трябва да бъдат винаги технически предстоятели
на икуменическите събори, и оттогава започва да се възприема това като правило,
докато гръцките историци отбелязват, че началото му е дадено на събора в Никея,
на който папа св. Силвестър е възпят като предстоятелстващ.
 |
| Теодосий |
Императорът бил въодушевен от предстоящото
присъствие на тогавашния най-почитан прелат в света – Августин – и му изпраща
писмо по специален вестоносец, отбелязвайки почтеното си уважение към него. Но
светецът бил вече загинал при обсадата на Хипон предишния август – размириците
в Африка възпрепятствали новините да достигат Цариград.
Теодосий пише гневно писмо до Кирил и друго умерено до събора. Тонът в
последното му послание и инструкциите, дадени на царския му командир граф
Кандидиан да не взима страна, се приписват на Коптския превод на съборните
деяния, заради влиянието, упражнявано върху императора от игумена архимандрит
Виктор, който е изпратен в столицата от Кирил да действа като негов агент в
Двора за сметка на благоговението и приятелството, добре известни на Теодосий.
Пристигане на участниците в
Ефес
Несторий с шестнадесет епископа, а Кирил с петдесет пристигнали в Ефес
преди Петдесетница. В коптския превод срещаме, че двете партии пристигат в един
ден и че вечерта Несторий предложил всички да се присъединят към вечернята.
Опонентите му отказали. Мемном, епископът на Ефес, се осмелил да изпрати свои
клирици, но само до храма. Споменаването на Флавиан, вероятно епископът на
Филипи, хвърля съмнение върху тази история, защото той пристига по-късно.
Мемном Ефески има четиридесет епископи поддръжници, но без дванадесетте от
Памфилия (които Иоан Антиохийски нарича еретици). Ювеналий Йерусалимски със
съседните му епископи, които счита за свои суфрагани, и Флавиан Филипийски с
епископско обкръжение от земите, приемащи Солун за тяхна митрополия,
пристигнали скоро след празника. Антиохийският патриарх Иоан, стар приятел на
Несторий, съобщил, че неговите епископи не могат да вземат участие по-рано от
Пасхалната осмина (според преводите върлувал гладомор по това време в
Антиохия). Тридесетдневното му пътуване се удължило, тъй като много от конете
му измират; и последните пет-шест стадия (1 стадий = 29,8 км) се налага да ги измине вървеж. И все пак той не пристига на време, за което
е обвинен, че умишлено протаква процеса, защото не желае да участва в
осъждането на Несторий. Междувременно летните горещи дни станали още по-горещи.
Много от епископите се разболели, някои се поминали. Двама от митрополитите на
Иоан, тези на Апамея и Йераполис, пристигнали и заявили, че той не желае
откриването на събора да се отлага по причина на закъснението му. Обаче същите
те, заедно с Теодорит Кирски и с още шестдесет и пет други, подписали адресиран
до Кирил и Ювеналий Йерусалимски мемориал с молба да се изчака пристигането на
Иоан. Цариградският пратеник Кандидиан пристигнал с указ от императора и
подкрепил това предложение.
Съборът
Но Кирил и мнозинството отци решили да открият събора на 22 юни.
Шестнадесет дни са изминали откакто Иоан обявил пристигането си след пет-шест
стадия. На мнозина станало ясно, че това забавяне е умишлено и вероятно е така. И
все пак е за съжаление, че не са били предприети всички възможни отстъпки, още
повече, че римските легати също не са пристигнали и няма никакви вести от
западния патриарх. Кирил бе писал до папата във връзка с важен процедурен
въпрос. Несторий не бе отстъпил в десетдневния ултиматум, не подписва
анатематизмите и вече е бил третиран като еретик от повечето съборни отци.
Трябваше ли да му се позволи нов процес, въпреки че бе вече осъден от Римския
архипрестол? Или, трябваше ли изобщо да му се дава възможността да обяснява или
оправдава своето упорство? Някой вероятно би предположил, че папа Целестин,
като е одобрил свикването на събора, е възнамерявал Несторий да получи пълен
процес, което всъщност е заявено във все още пътуващото към Ефес папско
становище. Но тъй като до Кирил не е постъпил все още никакъв отговор, той
смята, че няма право да счита папската присъда за предмет на по-нататъшно
обсъждане и несъмнено не е имал голямото желание да го направи.
Първо заседание, 22 юни
Съборът наченал на 22 юни и св. Кирил поема председателството като патриарх
на Александрия и като „запълващ мястото на пресветия и преблажен архиепископ на
Римската църква – Целестин”, за да извърши първоначалното поръчение на папата,
смятайки, че при липса на последващо такова, то е все още в сила.
Сутринта присъстват 160 епископи, към вечерта се събират 198. Сесията
започва с обосновка на решението да не се отлага повече. Предния ден Несторий е
бил поканен да се присъедини. Той отговаря, че ще дойде щом сметне за добре. На
втората призовка, изпратена в същия час, охраняван от войници той изпраща
съобщение от дома си, че ще се яви когато всички епископи се съберат. Само
около двадесет от шейсетте и осем, които апелирали за допълнително изчакване,
се събират около Кирил; Несториевите поддръжници също остават настрана. На
третото призоваване той не отговаря. Това поведение наподобява първоначалното
му отношение към ултиматума на Кирил. Той не би припознал Кирил за негов съдник
и би смятал откриването на събора преди пристигането на антиохийските му
приятели като явна несправедливост.
 |
| Кирил Александрийски |
Заседанието е в ход. Никейското верую е прочетено, а след него и второто
писмо на Кирил до Несторий, на което епископите, по желание на Кирил, отсъждат
няколкократно, че съответства на Никейската вяра; 126 участника се изказват на
свой ред. След това е прочетен отговорът на Несторий. Всички извикват „Анатема
за Несторий!”; следва Целестиновото писмо до Кирил, а след него – третото писмо
на Кирил до Несторий с анатематизмите, които еретикът трябвало да приеме.
Епископите, отнесли ултиматума на Несторий, заявяват, че са му връчили писмото.
Той обещал, че ще даде отговор на сутринта, ала такъв не само че не получили,
но дори и не ги признал.
Тогава двама приятели на Несторий – Теодот Анкирски и Акакий Мелитински –
са поканени да свидетелстват за разговорите си с него в Ефес. Акакий споделя,
че Несторий многократно е декларирал διμενιαιον ἐ τριμενιαιον με δειν λεγεσθαι
Θεον. Самият разказ на Несторий за този разговор в своята „Апология” показва,
че тази фраза трябва да се преведе така: „Не трябва да казваме, че на възраст
Бог е дву- или тримесечен”. Тогава това не е звучало толкова фрапантно спрямо
значението, което се приписва на съвременните думи (Сократ): „Един двумесечен
или тримесечен младенец не може да бъде наречен Бог”. Предният израз
кореспондира с обвинението на Акакий, че Несторий заявил, че „човек трябва или
да отрече Божеството [θεοτες] на Единородния, станал човек, или да признае същото
за Отца и за Светия Дух”. [Несторий има предвид, че Божествената природа е
числено една; и ако той действително е изрекъл θεοτες, а не ὑπόστασις, е бил
прав, а Акакий – в грешка.]
И още, Акакий го обвинява в изповядване на ересията, че Синът на разпятието
трябва да се разграничи от Словото. Последвало прочитане на поредица откъси от
светите отци: Петър I и Атанасий Александрийски, Юлий и Феликс Римски (но тези папски писма са
аполинийски фалшификати), Теофил – Кириловият вуйчо, Киприян Картагенски,
Амвросий Медиолански, Григорий Назиански, Василий Велики, Григорий Нисийски,
Аттик Цариградски, Амфилохий Иконийски. След тях са прочетени откроени писания
на Несторий. Разбира се, това са pièces justificatives, предложени от Кирил и
нему нужни, за да запознае и въведе асамблеята в спорния предмет. Хефеле
неправилно разбира, че епископите са изследвали Несторианското учение отново
без да приемат отсъждането на римския папа като задължително правилно. След
това е произнесено деликатно послание от Капреол Картагнески, примас, стоял
по-високо от мнозина източни патриарси. Той пише по време на опустошението на
Африка от вандалите и естествено не е могъл да свика нито събор, нито да
изпрати епископи. Без да последва каквато и да е дискусия (а Хефеле греши тук,
предполагайки, че е допуснат пропуск в Актовете на събора, защото всички
събития са твърде много и продължителни само за един ден) отците приели с
възторг словото на Капреол против новостите и във възхвала на древната вяра, и
всички пристъпили към подписване осъждането на Несторий. Тъй като отсъждането
на Целестин е все още в сила и тъй като обвиняемият непрекъснато отказвал да
откликне на трикратната призовка, в съответствие с каноните присъдата била
формулирана по следния начин:
„Светият събор постановява: „В допълнение на останалото, понеже най-неблагочестивият Несторий нито прояви воля да се подчини на нашата призовка, нито да приеме пресветите и богобоязливи епископи, които изпратихме при него, ние обезателно прибягнахме към изпитване на неговата нечестивост; и бидейки задържани от писмата и признанията му на последните му докладвани нам изявления в тази метрополия, че неговите убеждения и учения са покварени, ние несъмнено бяхме подтикнати допълнително, както от каноните [заради непреклонността му], така и от посланието [до Кирил] на пресветия отец и събрат Целестин, епископът на Римската църква, с много пролети сълзи ние стигнахме до следното тежко осъждане срещу него: нашият Господ, Иисус Христос, похулван от него, определи чрез този свещен събор същият този Несторий да бъде лишен от всяко епископско достойнство и от всеки епископски събор.”
Присъдата получила 198 подписа и още няколко в допълнение след това. Кратко
известие е изпратено до Несторий – „новият Юда”. Коптските преводи съобщават,
че, след като той не би я приел, е била закована на вратата му. Цялото
предприятие е приключено в едно единствено заседание, и на вечерта резултатът е
налице. Изпълнените с радост ефесяни отпратили тържествено отците до домовете
им с факли и тамян. Кандидиан от своя страна скъсал постановлението на
съборните епископи и заповядал възторжените викове по улиците да замлъкнат.
Съборът писал веднага до императора и до народа и клира на Константинопол,
макар че действията му все още протичали. В писмо до египетските епископи в
същия град и до архимандрит Далматий (коптският заместник на архим. Виктор)
Кирил ги моли да бъдат бдителни, тъй като Кандидиан изпратил неверен доклад.
Няколко проповеди били вече казани от Кирил и неговата свита, а ефесяните били
много развълнувани. Още преди това заедно с десет епископа Несторий писал до
императора, оплаквайки се, че съборът е започнал без да дочака антиохийците и
западняците, и споделя за грубиянството на някои, като Мемнон например, който
(така казва ересиархът) затворил църквите за него и го заплашил със смърт.
Пристигане на Иоан
Антиохийски, 27 юни
Пет дни след първото заседание Иоан Антиохийски пристигнал. Свитата на
Кирил изпраща пълномощници да го посрещнат почтено, но Иоан, обграден от
войници, се оплакал, че епископите го смущават и притесняват. Преди да
разговаря с тях той провел събрание, което определя като „свят събор”.
Кандидиан заявил, че не одобрява събора на епископите преди пристигането на
Иоан; бил присъствал на заседанието, на което прочел императорското писмо (това
не е записано в Деянията на събора, така че Кандидиан очевидно лъже). Иоан
обвинил Мемнон в тормоз, а Кирил – в арианство, аполинарианство и евномианство.
Те двамата са отстранени от сан от присъстващите четиридесет и трима епископа;
съборът щял да ги помилва при условие, че осъдят дванадесетте анатематизми на
Кирил. Това е абсурдно, тъй като повечето от тях не могат да се възприемат по
друг начин, освен в католичен смисъл. Но Иоан, който не бил лош човек, е бил в
лошо настроение. Прави впечатление, че на това събрание не е изречена ни една
дума в полза на Несторий. Привържениците на Кирил започнали да се оплакват от
Кандидиан и войската му, както и отсрещната страна направила с Мемнон и
населението. И двете страни изпращат доклади до Рим. Разтревожен от
разделението императорът написал, че трябва да се проведе всеобщо заседание и
обсъждането на въпроса да се поднови. Донеслият писмото чиновник Паладий отнесъл
със себе си към столицата още много писма от двете страни. Кирил предложил на
императора да изпрати и петима епископи, за да си направи точна равносметка.
Второ заседание, 10 юли
Най-сетне на 10 юли пристигнали папските пратеници. Второто заседание е
организирано в епископската резиденция. Легатът Филип открива сесията,
казвайки, че предишното писмо на Целестин е било вече прочетено, в което той е
решил настоящия въпрос; сега папата изпраща друго писмо. Прочели го. То съдържа
общо увещание към събора и завършва, казвайки, че легатите имат инструкции да
изпълнят онова, което папата е постановил по-рано; безусловно съборът се
съгласява. Тогава отците извикали:
Целестин Римски „Това е справедливо отсъждане. За Целестин – новият Павел! За новият Павел – Кирил! За Целестин – пазителят на Вярата! За Целестин – съгласен със Събора! Синодът благодари на Кирил. Един е Целестин, един е Кирил!”
Тогава легатът Проект заявил, че писмото се съединява със събора, макар и
отците да не се нуждаят от инструкции, за да се изпълни произнесената от папата
присъда. Хефеле неправилно интерпретира, казвайки, че: „Сиреч, всички епископи
трябвало да се присъединят към папската присъда” (том 3, 136). Фирм Кесарийски
отвръща, че папата с писмото си, изпратено до епископите на Александрия,
Йерусалим, Солун, Константинопол и Антиохия, отдавна е решил проблема; и
съборът – изчакал много повече денят за откриването, назначен от императора – е
следвал курса, зададен от папата, и, тъй като Нестрий не се явил, го осъдил въз
основа на папското становище, налагайки върху него каноничен и апостолически съд.
Това е било в отговор на Проект, че предявеното от папата е било изпълнено и
това е коректен разчет за работата от първото заседание и присъдата; канонично
е издържано откъм „необходимо придържане към каноните” и апостолически откъм „и
посредством писмото на Римския епископ”. Легатът Аркадий изразява своето
съжаление за закъснението на неговата свита, заради няколкото връхлетели я
бури, и моли да види постановленията. Филип, личният папски пълномощник,
благодари на епископите, приобщавайки се към техните акламации, а те като
свещени членове към своя светейши възглавител – „Защото на Ваши блаженства им е
всеизвестно, че апостолът Петър е глава на Вероистините и Апостолите”.
Анкирският митрополит заявил, че Бог показа справедливостта на съборната
присъда с идването на Целестиновото послание и легатите. Заседанието се закрива
с прочитане папското писмо до императора.
Трето заседание, 11 юли
На следващия ден, 11 юли, се провежда третото заседание. Легатите прочитат
Деянията от първото заседание и настояват само осъждането на Несторий да бъде
изречено официално в тяхно присъствие. След като е сторено тримата легати
няколкократно произнасят потвърждението от името на папата. Встъплението на
Филиповата реч пред честития Кирил е увековечено с думите:
„Няма съмнение, и в действителност е било всеизвестно през всички векове,
че светият и най-блажен Петър, княз и глава на Апостолите, крепило на вярата и
стълб на Вселенската Църква, получи Ключовете на Царството от нашия Господ
Иисус Христос, Спасителят и Изкупителят на човешкия род, и на когото бе дадена
силата да свързва и развързва греховете, чрез когото даже до днешния ден и
завинаги той живее и отсъжда чрез своите приемници. Светият и най-блажен папа
Целестин, според съответния ред, е негов приемник...”
С думи като тези източните отци и съборите говорят за Ефеския събор като за
тържество на „Целестин и Кирил.” Прочетен е превод на тези речи, като Кирил се
изправя и казва, че синодът ги е разбрал достатъчно ясно; и сега трябвало
Деянията на трите заседания да бъдат представени на легатите да ги подпишат.
Аркадий известил, че, разбира се, имат благоволението да го направят. Синодът
нарежда документите да им бъдат връчени, и те ги подписали. Изпратено е писмо
до императора, информирайки го как Целестин е провел в Рим събор, как е
изпратил легатите, представлявайки него и целия Запад. Затова целият свят е в
пълно съглашение; Теодосий да позволи епископите да се завърнат по земите си,
понеже мнозина страдат от пребиваването си в Ефес, епархиите им – също. Само
няколко приятели на Несторий издържали на вселенския съд. Нов епископ трябвало
да се назначи в Константинопол.
 |
| Църквата "Света Богородица" |
Четвърто заседание, 16 юли
На 16 юли заседанието протекло с тържественост в катедралата „Богородица”.
Кирил и Мемнон представили писмено възражение срещи сборището на Иоан
Антиохийски. Полседният бил привикан да се яви, но той обаче дори не приел пратениците.
Пето заседание, 17 юли
На следващия ден петото заседание се провело в същия храм. Иоан бил облепил
целия град с афиши, обвинявайки събора в аполинарианска ересия. Отново го
привикали, което се отчело като трето канонично призоваване, но той не
благоволил да откликне. В резултат на това съборът прекъснал общение с него и
го отлъчва заедно с тридесет и четири епископи от неговата свита, но
въздържайки се от низвержение. Някои от Иоановите поддръжници го изоставили. В
изпратените след това писма до императора и папата съборът описва, че вече се
състои от 210 епископи. Дългото писмо до Целестин Римски дава пълна справка,
споменавайки, че неговият указ срещу пелагианите е бил прочетен и потвърден.
Шесто заседание
В края на шестото заседание, което се занимало с двамата презвитери
несторианци, е изведено прословутото изявление, че никой не трябва да
произвежда или съставя различна вяра от/отвъд Никейската, и всеки, който дръзне
да предложи нещо такова на езичници, евреи, еретици или оглашени, да бъде
низвергнат, ако е епископ или клирик, или отлъчен, ако е мирянин. Това решение
по-късно става препъни камък за възражения на по-късни събори и към добавката
„и Сина” към т.нар. Цариградско верую; но това изповедание на вярата от
Константинопол би се отменило, ако правилото от Ефес се разглежда твърде
буквално. И още, познати са няколко казуса с Памфилия и Тракия, с които се е
занимавал събора, но не са открити в преводите на Деянията му. Св. Лъв Велики
съобщава, че Кирил докладвал на папата за интригите, които Ювенал Йерусалимски
сплел, опитвайки се в Ефес да си издейства автономна патриашия, подобна на
Антиохийската, под чиято юрисдикция се намирал. И успява, двадесет години
по-късно в Хлакидон.
Седмо заседание, 31 юли
На седмата и последна сесия, вероятно на 31 юли, кипърските епископи
убеждават събора да одобри претенцията им за древно и закономерно освобождаване
от юрисдикцията на Антиохия. Шест правила са изведени срещу привържениците на
Несторий.
Императорска и папска
ратификация на събора
Историята на заговорите, които двете страни си спретнали за да привлекат
императора на тяхна страна, не се нуждае от подробно описание тук.
Православните триумфират в Ефес по численост и в съгласие с папските легати.
Населението на Ефес е било на тяхна страна. Константинополци се възрадвали, че
техният еретически епископ е отстранен. Но Кандидиан и войската му били на
страната на Несторий, чийто приятел и сътрудник граф Ириней също бил в Ефес.
Императорът винаги е подкрепял Несторий, но е бил и слисан от съборните
доклади. Комуникацията с Константинопол е била възпрепятствана от поддръжниците
на Несторий там и от Кандидиан в Ефес. В едно писмо до Константинопол, свито в
кухината на тръстика и отнесено от преоблечен като просяк пратеник, се описва
окаяното състояние на епископите (почти не минавал ден без погребение),
настойчиво умоляващи да им бъде позволено да изпратят представители при
императора. Светият игумен Далматий, до когото писмото било адресирано, както и
до императора, клира и народа на Константинопол, оставил своята обител в
послушание към Божествения повик, и, начело с хилядите монаси на града, пеещи и със свещи в ръка, проправял пътя си през възторжените тълпи към
царските палати. Те преминали обратно през града след като игумена разпитал
императора и писмото било прочетено на народа в църквата „Св. Мокий”. Всички
извикали „Анатема за Несторий!”
В крайна сметка благочестивият и добронамерен император стигнал до
необикновено решение: одобрил становищата и на двата събора в Ефес – вселенския
и разбойническия. Така той естествено обявил Кирил, Мемнон и Иоан за свалени от
сан. Мемнон и Кирил били хвърлени в затвора. Но въпреки всички усилия на
Антиохийската партия, пратениците, които в крайна сметка на нашия събор му бе
позволено да изпрати, заедно с папския легат Филип до царските двори, убедили
императора да приеме великия събор за истинния. Несторий предвидил своята участ
и поискал да се оттегли в бившия си манастир. Съборът бил разпуснат в началото
на есента и Кирил пристигнал с ликуване в Александрия на 30 октомври. Свети
Целестин Римски бил вече мъртъв, но неговият применик св. Сикст III утвърдил решенията на събора.
 |
| Коптски превод на Съборните деяния |
