Литургията е
увековечаване на Христовата жертва върху нашите олтари. Така че, независимо
дали се отслужва от един свещеник или от мнозина, в присъствието на асамблеята
или без нито един мирянин, всяка литургия поднася на Бога обожаване и
преклонение, хвала и благодарност, молба за опрощение и измолване на благодат,
която има безкрайна стойност. И тъй като Христовата жертва на кръста е уникална, служенията,
извършени на олтара, не прибавят нищо към нея. На
литургията Христовата жертва не се повтаря, нито е нейно копие, а е Оригиналът [негова актуализация, анамнеза]. „Какъвто е ефектът, произведен от литургията, такъв е и ефектът,
произведен на Кръста” – казва св. Тома Аквински. Единствената разлика е в
начина, по който се поднася: на Кръста жертвата е кръвна (има кръвопролитие), а
на олтара е безкръвна (няма кръвопролитие). Единственото, което се повтаря, е
ритуалът.
На Тайната (последна)
вечеря Христос заповяда да се увековечи Неговото жертвоприношение, казвайки на апостолите Си: „Правете
това за Мой спомен!” Можем да се запитаме какъв ли е смисъла на тази заповед, щом
жертвата на Кръста има нескончаема стойност и се чества веднъж завинаги. Единствената
цел е следната: хората от всички времена и места да имат възможност да участват
като главни герои на Христовата кръстна жертва. Но да участваш на Неговото
жертвоприношение не означава просто да присъстваш, а да се присъединиш
към него с лична жертва. В този контекст се разполага делото на Църквата. Що се
отнася до физическото присъствие, можем да кажем, че заслугата е пропорционална
на степента на набожността (devozione). Може да се
случи така, че свещеник, който отслужва Евхаристия сам, но в изключително
състояние на святост, да отдаде повече слава на Бога, отколкото свещеник,
отслужващ интертно и бездушно, заобиколен от мнозина разсеяни и безразлични
верни.
Христос на
кръста също пожела да обвърже Своята жертва с тази на Църквата, добре
представена от Неговата Майка, от св. Йоан, Магдалена и другите, които бяха близо
до Него. И не само, но чрез Своето благодатно откровение Христос видя жертвоприношенията
и страданията на всички хора във всички времена, направи ги Свои и, като ги
присъедини към Своята жертва, даде им огромна сила на обожание, хвалебствие,
изкупление и призоваване на благодат. Така на всяка литургия присъства цялата
Църква, дори ако свещеникът я отслужва без присъствието на верните. Присъстват ангелите
и светците небесни, присъстват и душите от чистилището, представени са всички хора. И затова жертвоприношението на Светата литургия е от полза за цялата
Църква, за цялата Вселена. Всеки може да се ползва от нея, стига да няма
греховна пречка. Следователно цялата Църква, сиреч всичкият народ Божий, който
е народ от свещеници, активно поднася своята Евхаристия (гр. εὐχαριστία - благодарност). Принася я с ръце, обаче,
чрез ръцете на свещеника, чието присъствие е незаменимо, защото само той,
действащ in persona Christi, има силата да увековечи кръстната
жертва посредством посвещаваща формула.
Участието на
верните не се ограничава до приемане на Светото Причастие, но преди всичко се
отнася до принасяне на жертвата. В литургията верните са призовани да
съединят своите дела, своите трудове, своите молитви и своите заслуги с тези на
Христа. Това се случва когато преди началната молитва (colecta)
свещеникът каже „Да се помолим” и прави мълчалива пауза от няколко секунди, за
да даде възможност всеки да се помоли в мълчание. После събира (реколта) молитвите на
всички верни, заедно с тези на цялата Църква, и ги представя на Господ. По
особен начин верните принасят себе си на Господа по време на дароприношението (offertorium). Правят го когато свещеникът казва „Благословен
си Ти, Господи, Боже на вселената. От Твоята щедрост получихме този хляб, плод
на земята и на човешкия труд. Ние Ти го принасяме, за да стане за нас храна за
вечен живот.” По същия начин правят това и при поднасяне на виното – „плод на
лозата и на човешкия труд”. Винаги на дароприношението народът казва на
свещеника „Господ да приеме от твоите ръце това жертвоприношение [подразбира се: жертвата на нашия живот, която с
радост съчетаваме с Христовата] за чест и слава
на Своето име, за наша полза и за благото на цялата Си свята Църква.” В
допълнение верните подновяват своето приношение за самите себе си, следвайки
благочестиво евхаристийната молитва, произнасяна от свещеника.
При сериозни
причини и извънредни ситуации свещеникът може да отслужи света Евхаристия без
присъствието дори на един мирянин. В последно време папите не престават да
увещават свещениците да я отслужват ежедневно, дори да няма присъстващи верни.
Поради присъщите заслуги на всяка литургия, един свещеник отдава повече на
Църквата и на целия свят с отслужване на Евхаристията, отколкото с много други
дела.
