Приела католическата вяра, руската духовна писателка
основава религиозна общност на миряни и духовници „Богородичен дом”.
Социален работник и пионер в борбата за социална
справедливост тя е автор на стотици статии и бестселър-писател на дузини книги,
посветена съпруга и майка. Тече процес за нейната беатификация.
Катерина Фьодоровна Колишкина де Хук-Дохерти е родена в Нижни Новгород, Руската империя. Родителите ѝ, Фьодор и
Емма Колишкини, принадлежат към второстепенно благородство, бидейки предани
православни членове на Руската църква, които кръщават своето дете в Санкт
Петербург на 15 септември 1896г. Тя се ражда месец по-рано – на Успение
Богородично – но не била кръстена точно в този ден, заради тревогата на майка ѝ
да не се разболее, понеже Екатерина се ражда във влак. Учила в Александрия
(Египет), където аристократичният ѝ баща е бил назначен от правителството за
посланик, тя придобива значителен поглед за Католическата Църква. Семейството ѝ
се завръща в Санкт Петербург през 1910г., където бива записана в престижната
академия „Принцеса Оболенски”. През 1912г., на 15 години, родителите ѝ я
омъжват за първия ѝ братовчед – барон Борис де Хук (1889-1947). При избухването
на Първата световна война баронеса Де Хук става медицинска сестра на фронта към
Червения кръст, ставайки свидетел на ужаса от битките още на първия ред. При
завръщането си в столицата тя и съпругът ѝ едва се измъкват живи от
сътресенията на руската Октомврийска революция, гладуващи почти до смърт като
бежанци във Финландия. Заедно те извървяват своя път до Англия, където
преминават в лоното на Светата Католическа Църква на 27 ноември 1919г.
Емигрирайки в Канада с Борис, г-жа Де Хук ражда в Торонто през 1921г. първото
си дете – Джордж. За да продължи напред, тя работи на различни места, пътувайки
и до Съединените щати, където води лекции към движението Чатоква.
Вече просперираща, но дълбоко недоволна от живота на
материалния комфорт, Де Хук започва да чувства подбуди за по-дълбоко призвание
от стихове, които винаги изскачат пред очите ѝ когато отваря Библията: „Стани и
отиди ... продай всичко, което имаш ... вземи кръста си и Ме следвай.”
Консултирайки се с различни свещеници и с епископа на епархията, тя започва
своя мирянски апостолат сред бедните. През 1932г. Екатерина се отказва от
всичката си собственост, заживява измежду множеството бедни в центъра на
Торонто и основава „Домът на приятелството” (Friendship
House) с неговата
супена кухня. Тя раздава храна, когато за самата нея няма, предлагайки също
католическо образование и приятелството си. По ирония на съдбата е била подозирана
като комунистически симпатизант и така е принудена да затвори вратите на
„Дом”-а. Тогава Екатерина отпътува за Европа и прекарва година в изучаване на
движението „Католическа дейност”. При завръщането си отваря отново „Домът на
приятелството” в Харлем през 1937г. Центърът за благотворителност между
различните раси, в допълнение към доставяне на блага за бедните, провежда
лекции и семинари за насърчаване на междурасовото разбирателство. През 1943г.,
след като получава анулиране на забранения от Католическата Църква фиктивен
брак, тя се венчае за известния американски репортер Еди Дохерти, който се
влюбва в нея докато пише материал за нейния апостолат. Възникват сериозни
разногласия между персонала на „Дома”-а и неговата основателка, особено по
въпроси за нейния брак. След като проблемите не успяват да се разрешат, на 17
май 1947г. съпрузите Дохерти се оттеглят за пенсиониране в Комбермер, Онтарио.
Докато тя се възстановява от сътресенията в Торонто, започва да служи на
нуждаещите се в местната общност. Това, което в крайна сметка разцъфтява, е
нейния провинциален Aпостолат, наречен „Богородичен дом” (Madonna House
Apostolate), който понастоящем наброява близо 200 членове с 18 мисионерски къщи
по света.
Баронеса Екатерина Фьодоровна де Хук Дохерти умира на
14 декември 1985г. в Комбермер на 89-годишна възраст. Процесът ѝ за канонизация
скоро след това бива стартиран.
Дохерти пише: „Смятам Назарет за център на моето
звание. Само ако бъда скрита аз бих била светлина в краката на моя ближен от
бедняшките квартали.” Тя е вярвала, че активизмът трябва да бъде вкоренен в
молитвата и че вярата трябва да бъде насочена към всеки аспект от ежедневието.
Сърцевината на духовността ѝ се обобщава в дестилацията на Евангелието, което
тя нарича „Малкият мандат” – думи, които тя вярва, че е получила от Иисус
Христос и които я водят през живота ѝ. А именно:„Стани! Отиди! Продай всичко. Дай го директно, лично на бедните. Вземи Моя (техния) кръст и Ме следвай, ходейки при бедните, бъдейки бедна, бъдейки едно с тях, едно с Мен. Малка. Бъди винаги малка. Бъди семпла, бедна, детинска. Проповядвай Евангелието с живота си – без никакъв компромис. Вслушвай се в Светия Дух. Той ще те води. Върши малки неща, изключително благоприятни от любов към Мен. Обичай...обичай...обичай, без значение колко ще ти струва. Моли се и пости. Винаги се моли, и пости. Бъди скрита. Бъди светлина за стъпките на твоя ближен. Влез без страх в дълбините на човешките сърца. Ще съм с теб. Моли се винаги. Аз ще бъда твоя покой.”
Изразената духовност в „Малкия мандат” е познат като
„Начинът на живот на Богородичния дом”. Централна тема в духовността ѝ е дългът на момента.
„Дългът на момента е това, което трябва да извършиш по всяко време, където Бог те постави. Може да нямаш Христос в бездомника, но може да имаш едно малко дете. Ако имаш дете, твоят дълг на момента е да смениш един мръсен памперс. Така че, направи го. Но ти не само смени памперса, но смени го като даваш най-доброто от себе си – с голяма любов за Бог и детето… Има толкова много видове добри католически неща, които можеш да направиш, но където и да са те, ти трябва да осъзнаеш, че винаги стои дългът на момента, който дълг трябва да изпълниш. И той трябва да се изпълни, защото дългът на момента е дълга към Бог.”
„Дългът на момента е това, което трябва да извършиш по всяко време, където Бог те постави. Може да нямаш Христос в бездомника, но може да имаш едно малко дете. Ако имаш дете, твоят дълг на момента е да смениш един мръсен памперс. Така че, направи го. Но ти не само смени памперса, но смени го като даваш най-доброто от себе си – с голяма любов за Бог и детето… Има толкова много видове добри католически неща, които можеш да направиш, но където и да са те, ти трябва да осъзнаеш, че винаги стои дългът на момента, който дълг трябва да изпълниш. И той трябва да се изпълни, защото дългът на момента е дълга към Бог.”
Екатерина Дохерти е известна с въвеждането в
Католическата Църква на понятието скит (пу́стынь, ермитаж) чрез
своята най-продавана книга Poustinia, издадена
за първи път през 1975г. Пустинѝята е малка, почти необзаведена стаичка-килия,
в която човек пребивава сам с Бога 24 чàса в пост и молитва.
Процесът за канонизацията на Екатерина е отворен от
папа св. Йоан Павел II през 2000г., като официално бе обявена за Божия рабиня
– първата стъпка по пътя ѝ към обявяването ѝ за достопочтена, след това блажена,
и накрая света. На сегашен етап в процеса един епархийски трибунал и
една историческа комисия проучват живота и писанията на Дохерти под
ръководството на владиката на Пемброк. Нейното дело във Ватикана е озаглавено
„Пемброк: Процес за беатификация и канонизация на Божията рабиня Екатерина де
Хук Дохерти, верен християнин и основател на Апостолата „Богородичен дом”.”
