Католически мост: Непорочно зачатие Марийно

- доктрината

- първороден грях

- необходимостта от Спасителя

- история на догмата

- аналогия с ковчега на завета

- Дева Мария като новата Ева

- доказателства от Свещеното Писание

- доказателства от Свещеното Предание

- доказателства от Светите отци на Църквата

"Според както Той я създаде без каквото и да било нейно петно, така Той дойде от нея, без да наследи какъвто и да било грях" - Свети патриарх Прокъл, епископ Цариградски, "Проповед" 1, V в.

Доктрината

Непорочното зачатие не е зачеването на Мария в утробата на майка ѝ Анна по подобие на Христовото от Светия Дух!

В декрета от 8 декември 1854г. Ineffabilis Deus папа Пий IX определя и дефинира, че Пресвета Дева Мария "в първия момент от нейното зачатие, по рядка привилегия и милост, дадена ѝ от Бога, поради заслугите на Иисуса Христа, Спасителят на човешкия род, е била предпазена от това да бъде опетнена от първородния грях." Това означава, че Дева Мария е била предпазена от първородния грях в момента на създаването на нейната душа и на въплъщаването ѝ в тялото. Терминът зачеване не означава активното зачатие на Дева Мария от родителите ѝ. Нейното тяло се е оформило в утробата на майка ѝ - света Ана, а нейният баща - свети Йоаким, е имал своята обичайна роля във формирането му. Човек е действително заченат тогава, когато се създава душата и тя се въплъщава в тялото. Именно в този момент Богородица е била предпазена от първородния грях и ѝ е била дадена освещаваща благодат преди грехът да може да повреди душата ѝ. Първородният грях е бил премахнат, никога не е бил част от нейната душа.

Едновременно с премахването на греха Дева Мария е дарена със състояние на святост, невинност и справедливост, чрез който дар са били изключени всяко петно и вина, всички покварени намерения, страсти и немощи, които са част от първородния грях. Но Богородица не е била предпазена от временното наказание, дадено на Адам - от скръбта, телесната немощ и от смъртта.

Догмата за непорочното зачатие не означава, че Дева Мария е била лишена от своята свободна воля. Тя е можела да избере, както всички хора, да съгреши. Можела е да каже "Не" на архангел Гавриил.

Тази защита на Дева Мария от първородния грях ѝ е била дадена по същия начин, по който ние биваме очистени от първородния грях при Светото кръщение. С други думи, Богородица бива създадена от Бога непорочна, като новата Ева, както я наричат и Светите Отци на Църквата.

Първороден грях

За да може Непорочното зачатие на Дева Мария да бъде правилно разбрано, важно е да бъде разгледан и въпросът за първородния грях. Под първороден грях имаме предвид: (1) грехът, извършен от Адам - грехът на непослушание към Бога и неразкаянието за извършеното; и (2) като последствие от този първороден грях, предаваното по наследство, от родителите на децата, опетняване с първородния грях, който сме наследили от Адам.

Адам, първият мъж, е загубил първоначалната святост и справедливост, дадени му от Бога, не само за себе си, но ги губи за всички хора. Адам и Ева предават на своето потомство човешка природа, увредена от техния грях. В резултат от първородния грях човешката природа има отслабени сили, подвластна е на невежество, страдания и смърт и е склонна към грях. Католическата църква тълкува първородния грях като личен грях на Адам и Ева, който обаче уврежда човешката природа, поради което те предават на потомството си същата увредена човешка природа. Първородният грях е грях наследен, не извършен от нас. (виж Катехизис на Католическата църква, 404, 416-418) Обяснено на по-прост език: всички ние сме получили първородния грях от своите родители и го предаваме на децата си.

Именно това е била и причината Господ да предпази Дева Мария от първородния грях. Ако Богородица не бе предпазена от този грях, тя би го предала на Иисус Христос, Божия Син. Първородният грях, като последствие от греха на Адам, е това, което ни отделя от освещаващата Божия благодат. Непорочното зачатие на Богородица е било необходимо, за да може тя да роди Иисус без да му предаде първородния грях.

Догмата за непорочното зачатие означава ли, че Дева Мария не е имала нужда от Спасител?

Догмата за непорочното зачатие на Дева Мария не означава, че тя е равна на Христа. Дева Мария също е спасена от Христа, тя е била зачената непорочно по Негова благодат, по достойнството на Христа и Неговия кръст, и по Негова власт, не по своя собствена. По същия начин Светите Отци на църквата наричат Дева Мария новата Ева, правейки аналогия с чистотата на Ева преди грехопадението, без по този начин да я правят равна на Христос, Когото наричат новият Адам. Както Синът Божи Христос е първият Човек без грях от времето на грехопадението на Адам, така и Дева Мария е наречена новата Ева от Отците, защото, както Сина си, тя също е била без грях. Именно това казва и догмата за непорочното зачатие. Нито Христос, нито Дева Мария (както Адам и Ева преди грехопадението) са били някога под властта на сатаната. Дева Мария е жената от Битие 3:15, безгрешна жена, която ще роди безгрешен Месия.

"Христос, както учи църквата, 'победи врага на човешкия род сам'. По същия начин, Той сам е спечелил благословията на Изкуплението за целия род човешки, включително за Дева Мария..." (Д-р Лудвиг Отто, Основи на Католическата догма 212/3)

Католическата църква вярва, че Дева Мария е била спасена от Бога. Нека направим следното, макар и несъвършено, сравнение. Представете си човек, който се спуска с парашут и пада върху плаващи пясъци. Изведнъж се появява силен порив на вятъра, който отнася човека настрани от плаващите пясъци. В момента на зачатие, всички хора попадат в такива 'плаващи пясъци', в първородния грях. Но в случая с Дева Мария Бог се намесва и я предпазва от това в момента на нейното зачатие, поради заслугите на Иисус. Тя не е имала своя собствена власт или свои собствени заслуги, които да я предпазят от плаващите пясъци на първородния грях. Но Божията благодат е подготвяла място за въплъщението. Бог е подготвял новият Ковчег на Завета, който да носи Словото Божие.

История на догмата за Непорочното зачатие

Догмата за непорочното зачатие води своето начало от древната източна църква и по-точно от апостолските християни в Сирия. Ето и историческото развитие на догмата:

Ок. 60г. сл. р. Хр. - Евангелие от Лука 1:28 нарича Дева Мария Kecharitomenae, което означава изпълнена с благодат или напълно благодатна. Така още когато за първи път срещаме Дева Мария в Свещеното Писание, дори още преди тя да се съгласи да стане майка на Сина Божи, тя вече е кръстена в Христа и свободна от всеки грях.
Ок. 180г. сл. р. Хр. - свети Ириней Лионски, ученик на свети Поликарп Смирненски, който пък бил ученик на самия апостол Йоан, говори за безгрешността на Дева Мария, сравнявайки я с първоначалната безгрешност на Ева преди грехопадението.
Ок. 300-450г. - Светите Отци на цялата вселенска църква говорят за безгрешността на Дева Мария, макар да не споменават от кога води началото си нейната безгрешност.
Ок. 350г. - свети Ефрем Сирин, дякон и Отец на сирийската църква, пише за безгрешността на Дева Мария и загатва нейното непорочно зачатие.
Ок. 450г. - В сирийската църква на 9 декември се чества празник, наречен "Непорочно зачатие на Дева Мария".
451г. - Ереста на монифизитите (монофизитите признавали в Христа само една природа, противно на приетата от събора в Халкидон през 451г. позиция за две природи - една човешка и една божествена) разделя Източната църква. Латинско-езичната и гръцко-езичната църкви отстояват православното християнство, докато много епископи от сирийско-езичната църква се отделят от Рим и се присъединяват към монофизитите - сирийци, арменци, етиопи, копти (египтяни) и маланкари (индийци). Монофизитската ерес се разпространява навсякъде в Египет, както и в части от Сирия и Палестина.
Ок. 550г. - Тъй като монофизитската ерес заплашва единството на Източната империя, византийските императори започват политика по смяната на местните епископи на Сирия, Египет и Палестина с гръцки епископи от Константинопол. Египтяните и сиро-палестинците са засегнати от това и наричат новите гръцки епископи Melkite - сирийска дума, означаваща императорски, от партията на императора.
Под влияние на тези гръцки епископи празникът "Непорочно зачатие на Дева Мария", честван на 9 декември, бива преименуван на "Зачатие на Дева Мария". Тази промяна идва от гръцкото богословско тълкуване на първородния грях, което леко се различава от латинското и сирийско богословие по този въпрос. По този начин сирийският празник бил направен приемлив за гърците.
Ок. 630г. - Свети Софроний, йерусалимски патриарх, но не melkite, пише за непорочното зачатие на Дева Мария.
636г. - Мюсюлманите завладяват византийските провинции в Египет, Палестина и Сирия. Ислямското богословие очевидно е повлияно от сирийската църква, тъй като коранът, свещената книга на исляма, говори за непорочното зачатие на Дева Мария.
След завладяването на средния изток, голям брой сирийски епископи и свещеници търсят убежище в Рим и няколко от тях биват избрани за папи (напр. папа Йоан V (685-686г.), свети Сергий I (687-701г.), Константин (708-715г.), свети Григорий III (731-741г.))
Ок. 650г. - Най-вероятно чрез влиянието на сирийските папи или на техните ученици празникът Непорочно зачатие на Дева Мария, честван на 9 декември, е пренесен в Италия и се празнува в Рим.
680г. - Римски събор говори за Дева Мария като "Блажена, непорочна, присно (винаги) дева".
Ок. 700г. - Свети Йоан Дамаскин, най-големият отец на сирийската църква (който пише също и на гръцки), говори за непорочното зачатие на Дева Мария.
Ок. 900г. - Заради богословските спорове, които предизвиква празникът на Непорочното зачатие на Дева Мария, 9 декември, е премахнат от литургичния календар в Рим. Това събитие поставя началото на дебат в западната църква по въпроса за Непорочното зачатие, който достига своята кулминация през 13 век.
Ок. 1050г. - Въпреки премахването на празника Непорочно зачатие в Рим, той продължава да бъде празнуван в англо-саксонските манастири в Англия.
Ок. 1070г. - След завладяването на Англия от норманите през 1066 г., доктрината за непорочното зачатие е дефинирана от свети Анселм, архиепископ на Кентърбъри. По-късно тази доктрина е популяризирана от племенника на свети Анселм, Анселм Млади, в Англия, Нормандия, Южно-централна Франция, Сицилия, Южна Италия и кралствата на кръстоносците в Светите земи. Непорочното зачатие е дотолкова почитано в Нормандия, че 9 декември става известен като "Празникът на нормандския народ".
Ок. 1130г. - Свети Бернар от Клерво и Петър Ломбард, въпреки своето дълбоко почитание към Дева Мария, се противопоставят на доктрината за непорочното зачатие на Богородица, тъй като според тях това би означавало, че Дева Мария не е била спасена от Христос.
Ок. 1255г. - Свети Тома Аквински и свети Бонавентура, поддържайки

свети Тома Аквински, църковен учител

гледната точка на свети Бернар, също се противопоставят на доктрината за непорочното зачатие на Дева Мария. Получава се разгорещен дебат по този въпрос между монасите от ордена на доминиканците (които, следвайки свети Тома Аквински, се противопоставят на доктрината) и францисканците (които, по примера на самия свети Франциск от Асизи, подкрепят и популяризират тази доктрина).
Ок. 1290г. - Блажени Йоан Дънс Скот, францискански учен, дава подробен отговор и оборва аргументите на доминиканците по отношение доктрината за Непорочното зачатие на Дева Мария. Доктрината започва да бъде широко приемана в богословските среди.
Ок. 1447г. - Папа Сикст IV възстановява празника на Непорочното зачатие в Италия, като го премества от 9 декември на 8 декември, на която дата той се празнува и до днес. (На 9 декември в Източноправославната църква се чества "Зачатие на света и праведна Анна".)
Ок. 1530г. - Въпреки протестантската реформация и отделянето на протестантите от Католическата църква, Мартин Лутер и няколко други протестантски реформатори продължават да проповядват Непорочното зачатие на Дева Мария.
1708г. - Папа Климент XI въвежда празника Непорочно зачатие, празнуван на 8 декември, в цялата Вселенска църква, без още да провъзгласява Непорочното зачатие като официална догма на църквата.
1830г. - Дева Мария се явява на света Катрин Лабуре, френска монахиня. Девата иска от нея да бъде направен медальон с надписа "О, Мария, зачената без грях, моли се за нас, които прибягваме към теб!". Заради многобройните изцеления и чудеса, свързани с този медальон, той започва да бъде наричан "чудодеен медальон" и почитанието на Непорочното зачатие на Дева Мария се разпространява в цялата църква.
1854г. - Блажени папа Пий IX в декрета Ineffabilis Deus обявява Непорочното зачатие на Дева Мария за официална догма на Католическата църква, тъй като всички съмнения по отношение истинността на догмата са били премахнати. Това поставя край на богословския дебат по темата.
1858г. - Дева Мария се явява на тогава 14-годишната света Бернадет Субиру в една пещера недалеч от град Лурд, Франция. Девата казва на Бернадет "Аз съм Непорочното зачатие", давайки по този начин одобрение на обявената четири години по-рано Догма за Непорочното зачатие.

Това е историята на догмата за Непорочното зачатие. Някои свети отци на църквата са били против тази догма (напр. св. Тома Аквински, св. Бернард, св. Бонавентура и др.), докато други са я подкрепяли (напр. св. Иполит Римски, св. Ефрем Сирин, св. патр. Прокъл, епископ Цариградски, и др.). И докато все още тече богословският дебат по темата римските папи не взимат страна. Едва когато всички съмнения по отношение на Непорочното зачатие на Дева Мария били премахнати, папа Пий IX го обявява ex cathedra за догма на църквата.

Аналогия с Ковчега на завета от Стария завет

Ковчегът на Стария Завет е носил Словото Божие, направено от камък, а Ковчегът на Новия Завет е носил Словото Божие в плът, когато Дева Мария е била бременна с Иисус. Ако Иисус е Словото божие в плът, то Дева Мария е Ковчегът на завета в плът. И старият Ковчег на завета, и новият Ковчег на завета (Дева Мария) придобиват своето достойнство благодарение на Словото Божие.

Ако обърнем внимание на Втора книга Моисеева, Изход 25:10-22, се описва подробно как точно трябва да бъде направен Ковчегът на завета - какво точно дърво да бъде използвано, какви да са размерите на Ковчега, златните гривни, върлините, обковани с чисто злато, очистилището (дъската от чисто злато, намираща се върху похлупака на Ковчега на завета), подробно са описани херувимите и т.н. Дървото, от което Господ иска да бъде направен Ковчегът на завета, е дърво ситим - дървото на растението акация, което расте в пустинята, в най-сухите места, и което не бива нападано от насекоми, и е вечно, нетленно - дърво, което е било смятано за непокварено. Ако Ковчегът на завета, който съхранява Словото божие от камък, трябва да бъде толкова прецизно направен, от най-непоквареното дърво, обкован с най-благородния метал, чисто злато без примеси, то колко по-важна е чистотата без примеса на греха на новия Ковчег на завета, който ще носи Словото божие в плът!

Нека разгледаме по-подробно приликите между стария и новия Ковчег на завета:

Ковчегът на завета в Стария Завет	Дева Мария - Ковчегът на завета в Новия завет
Словото божие било написано от Бога на каменни плочи (Изход 24:12).	Словото стана плът (Йоан 1).
Ковчегът на завета носи Словото божие (Второзаконие 10:1). Ковчегът носи Стария завет.	Дева Мария носи Словото божие (Лука 1:38). Дева Мария носи Новия завет.
Цар Давид казва: "как ще влезе при мене ковчегът Господен?". (2 Царства 6:9)	Света Елисавета казва: “И от къде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?” (Лука 1:43). Дева Мария е бременна с Иисус.
Когато Ковчегът на завета се връща, цар Давид танцува и "скачаше от все сила пред Господа" (2 Царства 6:14)	Когато Дева Мария, която носи Словото Божие, отива при света Елисавета, "проигра младенецът в утробата ѝ" (Лука 1:41).
"И приготвих там място за ковчега, в който е заветът на Господа, що бе сключил с нашите отци" (3 Царства 8:21).	Иисус е Новият завет, Той е в утробата на Дева Мария, което я прави Ковчег на Новия завет. Съпругът на света Елисавета, Захария, казва: "да си спомни светия Си завет" (Лука 1:72); "тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива" (Лука 22:20).
Иисус Навин "повика дванайсет души, които избра от синовете Израилеви, по един човек от коляно, и им каза: идете пред ковчега на Господа, вашия Бог, сред Йордан, и (вземете оттам и) турете всеки на рамото си по един камък, според броя на колената на синовете Израилеви." (Иисус Навин 4:4-5)	Ковчегът на Новия завет е в Божия храм (Откровение 11:19). "И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце, под нозете ѝ – месечината, а на главата ѝ – венец от дванайсет звезди", образ на дванадесетте Израилски племена. (Откровение 12:1)
В книга Иисус Навин, 6 глава, синовете Израилеви обикалят Йерихон с Ковчега на завета шест дни по веднъж на ден, а на седмия ден обикалят седем пъти, и свещениците тръбят със седем юбилейни тръби.	В Откровение, 8-11 глава, седем ангела тръбят със седем тръби, за да възвестят победата над сатаната.
Ковчегът на завета е благословия за дома: "И стоя ковчегът Господен в къщата на гетеца Аведара три месеца, и Господ благослови Аведара и целия му дом." (2 Царства 6:11)	Дева Мария отива в "планинската страна" и благославя дома на света Елисавета (Лука 1).
Ковчегът на завета е взет (1 Царства 4:11) и е занесен в чужда страна, и по-късно се връща (1 Царства 6:13).	Дева Мария бяга в чужда страна (Египет), и по-късно се връща (Матей 2:14).
Ковчегът на завета изчезва (Книга на пророк Йеремия 3:16), за да се появи отново в Откровение.	Ковчегът на завета се появява отново като жена, която е "непразна", която "роди мъжко дете", син, който седи отдясно на Божия престол. Нейното "семе" са християните (Откровение 11:19).
"Не такъв завет, какъвто сключих с бащите им... ; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ" (Книга на пророк Йеремия 31:32). "Ако и да оставах в съюз с тях" в различните версии на Библията бива превеждано и като "ако и да бях техен съпруг"; "ако и да ги обичах така, както съпруг обича съпругата си".	"Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий" (Лука 1:35). Светият Дух е съпругът на Дева Мария.

Дева Мария като новата Ева

Падението	Изкуплението
"И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен." (Битие 2:18)	"Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти." (Лука 1:38) (Рабинята също е помощник.)
"И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си)." (Битие 2:23)	"Иисус ѝ казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът ми." (Йоан 2:4) "Жено" е необичайно обръщение към Неговата майка, нетипично за онова време. Иисус неслучайно е използвал това обръщение.
"И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека." (Битие 2:22)	"Но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението." (Послание до Галатяни 4:4-5) Иисус, новият Адам ("Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят" 1 Посл. до Коринтяни 15:22) идва от Дева Мария, новата Ева.
"Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?" (Битие 3:1)	"Майка му рече на служителите: каквото ви каже, сторете." (Йоан 2:5) На непослушанието на Ева се противопоставя послушанието на Дева Мария.
"Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох." (Битие 3:13) Змията, сатаната, е паднал ангел.	"Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея." (Лука 1:38) Отново има противопоставяне на послушанието на Богородица с непослушанието на Ева. Ангели се обръщат с предложение и към Ева, и към Дева Мария.
"И даде Адам на жена си име Ева (Живот), защото тя стана майка на всички живеещи." (Битие 3:20)	"А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти!" (Йоан 19:26-27) В този момент Иисус дава майка Си за майка на всички християни.

Доказателства от Свещеното Писание

Битие 3:15

Първият стих от Писанието, който съдържа обещание за изкуплението, споменава също майката на Изкупителя. Наказанието на родителите на човешкия род било придружено от най-ранното евангелие (благовещение, блага вест) (Proto-evangelium), което поставя вражда между змията и жената:

"и ще всея вражда между тебе (сатаната) и жената (Дева Мария), и между твоето семе (греха/смъртта) и нейното Семе (Месията); То (Иисус) ще те поразява в главата (т.е., ще съкруши силата ти), а ти ще Го жилиш в петата (разпятието)."

Тук, в това първо пророчество за бъдещия Месия, и Месията и неговата майка заедно се противопоставят на сатаната. Господ поставя вражда между Дева Мария и сатаната по същия начин, по който има вражда между Христос и семето на змията. Дева Мария е в онова възвишено състояние на душата, което змията е унищожила в човека, т.е. освещаващата благодат. Единствено тази благодат на Дева Мария напълно обяснява враждата между нея и сатаната. Това е причината Дева Мария да бъде зачената без грях. Тя е жената, обещана в Битие 3:15 - жена безгрешна, неосквернена от първородния грях, която ще роди безгрешен Месия.

Евангелие от Лука 1:28-29

Богородица е била изпълнена с Божия благодат. Това ясно се вижда от Евангелие от Лука 1:28:

"Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените."

Буквален превод на думите на архангел Гавриил - Χαῖρε, κεχαριτωμένη - би бил: "Радвай се, ти, която си била благословена". Тези думи предполагат, че Дева Мария е получила благодат в по-ранен момент от живота си. Те показват също неповторимо изобилие на благодат, свръхествествена, богоподобна душа, което може да бъде обяснено само чрез непорочното зачатие на Дева Мария. Това е бил необичаен поздрaв, което ясно се вижда от следващия стих:

"29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав."

Нека погледнем и езиковата страна на въпроса. Думата kecharitomene е причастие в страдателен залог. Според гръцката граматика, такова причастие от глагол означава "увековечаване на постоянен (перманентен) резултат или на завършено действие". Католическата църква вярва, че Архангел Гавриил е подбрал внимателно думите си към Богородица. Той се обръща по различен начин към Захария, когото нарича по име.

Доказателства от Свещеното Предание

Отците наричат Дева Мария дарохранителница, освободена от всякакво оскверняване и поквара (свети Иполит, "Ontt. in illud, Dominus pascit me").
Опровергавайки еретика Пелагий, свети Августин казва, че всички праведни са познали наистина греха, "освен светата Дева Мария" (За природата на благодатта, 36).
Дева Мария била посветена на Христа (свети Петър Златоуст, Sermo CXL de Annunt. B.M.V.).
Очевидно и добре известно е, че Дева Мария е била чиста от вечността, освободена от всякакъв недостатък (Типикон на лаврата "Свети Сава Освещени", т. нар. Йерусалимски устав).
Дева Мария е била създадена в състояние по-възвишено и славно от това на всички други творения (св. Теодор Йерусалимски (Начертани), "Mansi", XII, 1140).
Сирийските свети отци неуморно възхваляват липсата на какъвто и да било грях у Дева Мария. Свети Ефрем Сирин не смята нито една възхвала за прекомерна когато описва благодатта и светостта на Дева Мария. За него тя е била толкова безгрешна, колкото Ева преди грехопадението, дева, неосквернена от каквото и да било петно на греха, по-свята от серафимите, запечатан извор на Светия Дух, чисто семе на Господа, винаги неосквернена и непорочна по тяло и ум. (Carmina Nisibena)
Свети Йоан Дамаскин вярва, че свръхестественото Божие влияние в образуването на Дева Мария е толкова всестранно, че го отнася дори към нейните родители. (Or. I Nativ. Deip., n. 2) Той пише за света Анна и свети Йоаким, че по време на зачатието на Дева Мария, те са били изпълнени със и очистени от Светия Дух и освободени от всяка плътска похот. Следователно, според свети Йоан, дори човешкият елемент, материалното, от което са били оформени светите родители на Девата, е било чисто и свято.

Доказателства от Светите отци на Църквата за абсолютната чистота на Дева Мария

Ориген (244г.):

"Блажената Дева... достойна за Бога, най-непорочна от непорочните, най-пълно съвършенство, съвършена справедливост, никога не измамена от змията, нито заразена от нейния отровен дъх."

Свети Иполит Римски (ок. 235г.):

"Той (Иисус) беше заветът, оформен от непокварено дърво [аналогия със смятаното за непорочно дърво ситим, от което е направен Ковчегът на завета в Стария завет]. Понеже чрез това е дадено да се разбере, че Неговият Ковчег не е подлежал на осквернение и поквара" (Orat. In Illud, Dominus pascit me, in Gallandi, Bibl. Patrum, II, 496).

Свети Ефрем Сирин (ок. 350г. сл. Р. Хр.):

"Ти и Твоята майка сте сами в това. Вие сте съвършено красиви във всяко отношение. В Теб, Господи, няма петно, нито има петно у твоята майка." (Nisibene Hymns 27:8)

"Пресвета Дева, Майка на Господа, единствена най-чиста по душа и тяло, единствена превъзхождаща всеки идеал за чистота .., единствена създадена в твоята цялост, жилище на всяка благодат на Светия Дух, и следователно надминаваща без сравнение дори ангелските добродетели по чистота на дух и тяло. ... Богородице, най-свята, пречиста, пренепорочна, неопетнена, неосквернена... одежда без петно на Него, Който облече Себе Си в светлина като в дреха... Неувяхващо цвете,... сама най-непорочна." ("Precationes ad Deiparam" in Opp. Graec. Lat., III, 524-37)

Свети Амвросий Медиолански (387г.):

"Ела, тогава, и потърси овцете Си, не чрез Своите слуги или чрез наемници, но го направи Сам. Издигни ме телесно и в плътта, която е паднала в Адама. Издигни ме не от Сара, но от Дева Мария, дева не само неопорочена, но Дева, която благодатта е направила неосквернена, свободна от всяко петно на греха." (Sermo xxii in Ps. cxviii)

Свети патриарх Прокъл, епископ Цариградски (поч. ок. 446г.):

"Според както Той я създаде без каквото и да било нейно петно, така Той дойде от нея, без да наследи какъвто и да било грях" (Проповед 1).

Отнесение Богородично, 15 август

Свети Роман Сладкопевец (поч. ок. 556/560г.):

"Тогава Израилските племена чуха, че Анна е заченала непорочната. И всички се възрадваха. Йоаким направи празненство и голямо беше веселието в градината. Той покани свещениците и левитите за молитва; после извика Мария в центъра на събранието, за да бъде тя възвеличена." (За раждането на Дева Мария)

Свети Софроний, Йерусалимски патриарх (ок. 638г.):

"Много светци се явиха пред теб (Дева Мария), но никой не беше изпълнен с благодат като теб... никой не е бил предварително очистен като теб... ти надминаваш всичко най-възвишено в човека"

Свети Йоан Дамаскин (ок. 676-749г.):

"О щастливи слабини на Йоаким, създали семето (Дева Мария), което е напълно непорочно. О, дивна утроба на Анна, в която бавно е растяло и се е оформяло пресвято (напълно свято) дете."

"Блажената Божия майка… змията никога не влезе в този рай."

Свети Теодот от Анкара:

"... Дева невинна, без петно, без вина, свята в тяло и душа, крем (лилия; прен. чиста, непорочна) поникнала сред тръни, ненаучена на злото на Ева, нито е имало в нея някакво общение на светлината с тъмнина и, дори преди да е била родена, била е посветена на Бога." (Orat. in S. Dei Genitr.)

Свети Максим от Торино:

"Тя (Дева Мария) била жилище, подходящо за Христа, не поради своята телесна чистота, но поради първоначална благодат." (Nom. VIII de Natali Domini)

От всичко това ясно се вижда, че вярата в Непорочното зачатие на Дева Мария е била преобладаваща сред светите отци на Църквата, особено сред отците на гръцката църква.

Още от светите отци за Непорочното зачатие, тук: