Лето Господне
|
Събитие
|
300-те
|
В
края на имперското преследване на християните (ок. 313г.) Вселенската Църква
е администрирана от трите главни и основни църковни престола: Рим,
Александрия и Антиохия (в този ред на върховенство). Обаче към средата на
този IV век са съществували вече значителни развити
разлики между Изтока и Запада:
|
342
|
В
разгара на битката с арианците Съборът в Сердика (дн. София) признава
върховната църковна власт на Рим и дава на римския владика правото да отсъжда
случаи, свързани с останалите епископски катедри. Председателстващият епископ на този
събор е самия свети Атанасий Велики, който преди това е бил възстановен на престола си в Александрия посредством властта на папа Юлий I
– власт, която дори била призната от арианците. Така по този начин Съборът в
Сердика просто подпечатал и потвърдил Римското традиционно върховенство със
силата на имперски закон.
|
365
|
Благочестивият
и млад западен император Грациан се отказва от езическата императорска титла Pontifex Maximus - върховен жрец и глава на държавната
религия (която била присвоена от източния император Константин I и неговите четири непосредствени „християнски”
наследници), като връчва титлата на римския епископ папа св. Дамас I, за да брани Светата Църква от ересите на
арианството и донатизма, пояснявайки с това, че християнството вече е
официална държавна религия на империята.
|
381
|
С
победата над арианците поместният Събор в Константинопол провъзгласил
епископа на Константинопол (императорският епископ) като втори по статут след
този на Рим – едно решение, което Рим отказва да подкрепи, наричайки го
противно на Преданието. Освен това, цитирайки Правило VI от Никейския вселенски събор и спазвайки реда на
древната триархия, Рим поддържа по Предание авторитета на Александрийския престол като
втори и този на Антиохия като трети. Това потвърждава, че този
ред на първенство е бил установен от самия Св.Петър Апостол. Така на
Константинопол му е отказан патриаршески статут и остава епископѝя.
С
отхвърлянето на постановлението от поместния събор източният император
Теодосий I имитирал политиката на западния император Грациан
като връчил на константинополския епископ св.Григорий Богослов титлата Pontifex Maximus на Източната империя. Св.Григорий,
спазвайки Преданието на Църквата, разбира се, отказал да приеме тази титла и
скоро след това дори отстъпил като епископ на императорската столица.
|
ок.400
|
Западната
Църква използва Атанасиевия Символ на вярата заедно с Никейския и
Апостолския. Източната Църква използва само Никейското и Апостолското Верую.
По
това време константинополският императорски двор прави Йерусалим почетна
патриаршия – статут, отхвърлен за Йерусалим (aka Aelia) още
от Никейския вселенски събор през 325г., въпреки че нито една от трите древни
патриаршии, основани от Св.Петър (Рим, Александрия и Антиохия) – Вселенската
Църква – не е дала свое одобрение на императорския указ, за да се почита
патриаршията на Светия град, където Христа умря и възкръсна.
|
431
|
Съборът
в Ефес сваля от длъжност епископ Несторий Константинополски, заради
еретичното му учение, че Пресвета Дева Мария е била само майка на Христовата човешка
природа (Христородица), но не и майка на Неговата Божествена Личност
(Богородица). Несторий бил осъден предварително от римския папа св. Целестин I, а Съборът просто потвърдил неговото решение.
Последователите на Несторий се откъсват от Църквата и образуват общностите в
Персийската империя, известни като Халдейската църква – несторианско
общество, което в последствие се разпространява в Индия, образувайки там
Малабарската църква.
|
449
|
Монофизитите,
които твърдят, че Христос има само една природа – божествена, а не две
природи – божествена и човешка, са имали силно влияние в Църквата на изток.
Получавайки императорска подкрепа, монофизитите триумфират на т.нар.
Разбойнически Ефесски събор и монофизитството е обявено за православно
учение. Значителен брой източни епископи, които са били свалени на този събор,
включително константинополският епископ св. Флавиан Изповедник, апелират до
Римския патриарх да ги възстанови на катедрите им.
|
451
|
Папа
св. Лъв Велики приканва новия император Маркиан да свика Халкидонския събор,
за да се осъдят решенията от Разбойническия събор. Прочетеното на Събора
Догматическо послание на папата до константинополския епископ Флавиан (Tomus ad Flavianum) e провъзгласено
като: „Това е вярата на Отците ни. Петър говори чрез Лъв”. Но
александрийският патриарх Диоскор отказва да приеме решенията на Събора и се
оттегля, взимайки Египетската и Етиопската делегации със себе си. Заради тази
постъпка, множество монофизитски общности в Близкия изток се отцепват,
образувайки независими църкви. Измежду тях са Коптската (египетската) църква,
Абисинската (етиопската) църква, Яковитската (сирийската) църква и
Сиро-Маланкарската (индийската) църква. След като Александрийският престол е
изпаднал в ерес, византийците на Халкидонския събор правят пореден опит да
обявят константинополската епископѝя за втора след Римската патриаршия. Обаче
това нововъведение, известно като Правило 28, е отхвърлено едностранно от
папа св. Лъв Велики и е премахнато от Решенията на Събора (както за Запада,
така и за Изтока) с Папски указ. В тази връзка епископ Анатолий Константинополски
изпраща на Лъв Велики извинително писмо. Така Константинопол отново е лишен
от статут на патриаршия, а Рим проявява окончателния си авторитет дори и
върху постановления на Вселенските Събори.
|
455
|
Папа
св. Лъв Велики издава своя Едикт, на който се подчиняват Източната и Западната църкви, заявявайки, че властта на Римския Епископ е над Вселенската Църква.
|
476
|
Западната
империя попада под властта на германските племена, докато Източната остава
недокосната. Източният император е признат за Единствен Римски император,
като източняците започват да гледат на западняците като на „купчина невежи,
необразовани варвари”, а себе си определят като „истинно римски”.
|
484
|
ПЪРВА СХИЗМА:
Акакий, епископ на Константинопол, убеждава византийския император Зенон да издаде своя „Хенотион” (Акт на обединение), за да успокои монофизитите – доктринален компромис в противоречие с Халкидонския събор, подписан от всички източни епископи. Папа Феликс III (II) отлъчва епископ Акакий Константинополски, както и изповядващите ересията патриарси на Александрия и Антиохия – по същество отлъчва целия Изток. |
500
|
Гръцкият
започва да измества латинския като официален език на Източната империя.
|
519
|
Източният
император Юстин I, един
православен християнин, се опитва да изцери схизмата, изпращайки делегация от
източни епископи в Рим на среща с папа Хормисд. Всички те, включително
патриарсите на Александрия, Антиохия, Йерусалим и
Константинопол, подписват Libellus Hormisdae (Формулата
на Хормисд), която ясно дефинира върховенството на Римския престол,
основаващо се на папското приемство на светия първоапостол Петър.
|
526
|
ПЪРВАТА СХИЗМА Е СНЕТА,
когато
папа св. Йоан I пътува до
Константинопол и император Юстин I получава признание за православната си вяра от него – значително постижение, имайки се предвид силното
влияние на монофизитите на Изток. Папа Йоан е възхвален от византийците като
„наследник на Петър” и е призован да коронова наново Юстин като император –
прецедент, който ще положи основата за коронясване на Каролингите (т.е.
папата като „царетворец”)
|
550
|
По
това време императорският двор на Константинопол започва политика за
назначаването на гръко-византийски епископи на патриаршеските престоли на
Александрия, Антиохия и Йерусалим, за да се предпази от ереста на
монофизитството. Местните християни в Египет, Сирия и Палестина (повечето от
които монофизити) се противопоставят на това императорско вмешателство и
наричат тези чужди епископи „мелките” (сирийски термин, означаващ „цезарски”,
„на цазаря”). По тази причина монофизитите си назначават техни епископи на
Александрия, Антиохия и Йерусалим, и така Изтокът бива поразен от конфликти и
схизми от различно естество.
|
589
|
Съборът
в Толедо (Испания) добавя „и Сина” към Никейското Верую, но по-късно (по
искане на папата) го оттегля, за да успокои Изтока. Западът, както и
кападокийските отци от Мала Азия (Св.Василий Велики, Св.Григорий Нисийски и
Св.Григорий Богослов) приемат богословски тази добавка още в средата на IV век.
|
590-те
|
Западната
Църква продължава процеса към пълен целибат на клира.
|
600-те
|
Гръцката
църква придава по-голяма роля на императора, наричайки го „Христос на земята”
(очевидно за да се конкурира с ислямския халиф - „Защитникът на Вярата”).
Източната Църква и държавното ѝ управление започват да се моделират по
образец на отминалото Израелско царство, като императорът притежава
основната и най-главна роля в управлението на Църквата.
По
това време византийският император се опитва да осигури титлата „Вселенски
патриарх” на столичния си епископ. Това би дало на епископа на Константинопол
силата и властта да свиква Вселенски събори, обаче императорското искане е
тържествено отречено от папа св. Григорий I Велики (Двоеслов), който обуславя титлата
като високомерна, горделива и извън Свещеното Предание. Григорий все още защитава
триархията на Рим, Александрия и Антиохия като установени от
преблажения апостол Петър.
Също
по това време християните монофизити в Египет, Сирия и Палестина начеват
образуването на съюзи с нарастващата мощ на исляма срещу техните византийски
(мелките) съперници. Арабските мюсюлмани обещават на монофизитските християни
свобода на богослужението и, с помощта на монофизитите, мюсюлманите вече могат да
завземат от Византийската империя Египет, Палестина и част от Сирия.
|
ок. 640
|
Докато
живее в Рим, св. Максим Изповедник (родом от Константинопол) защитава
православността на „и Сина” и пише до своите византийски сподвижници,
обяснявайки какво всъщност римляните имат предвид с тази добавка.
|
654
|
ВТОРА СХИЗМА:
В
отчаян стремеж да обедини отново християнската си империя и да върне обратно
разколниците християни от Египет, Палестина и Сирия, император Констант II Погонат се опитва да наложи учението на монотелитизма (че
Христос е имал само една воля) в империята като компромис с монофизитството.
Ересията е отхвърлена от Запада, но временно е била приета от Маронитската
църква в Сирия и Ливан.
|
655
|
След
съборното осъждане на монотелистичната ерес в Рим папа свети Мартин I е заловен и арестуван от византийските войски и
отведен в Константинопол, където публично е поруган и измъчван от властите и
простолюдието, и след това е заточен на о-в Крим, умирайки там като мъченик за
православието.
|
681
|
ВТОРАТА СХИЗМА Е СНЕТА,
когато
Третият Събор в Константинопол осъжда монотелитизма, обединявайки Църквата.
(Съборът
също осъжда папа Хонорий – 42 години след смъртта му, – основавайки се
на писмото му до цариградския ересиарх, където той изглежда е толерирал неговите виждания. Позицията на папата в писмото не е учителска, а същевременно с това е и неясна, затова не може да се говори, че е проповядвал ереста; осъждането му най-вероятно е пореден византийски опит да се
маргинализира папския авторитет. Хонорий никога не е изповядвал
монотелистката ерес и Рим никога не го е обявявал за еретик, но го е
обвинил в нехайство, заради „благосклонност към основните отстоявания на
еретиците” с цел запазване целостта и мира в Църквата.)
Съборът
също назовава папа Агатон „Главата на Църквата”.
|
701
|
Практическият
кодекс на Трулския събор Quinisext (който, освен
всички останали светски нововъведения, се отклонява и от апостолското
предание за целомъдрие на презвитерите)
е отхвърлен от Рим, но в последствие временно приет от папа Йоан VII, който се е нуждаел от византийската подкрепа
срещу ломбардийското нашествие в Италия.
По
това време Рим припознава Константинопол за патриаршия. С двата велики
източни престола на Александрия и Антиохия, редуцирани от мюсюлманите до незначителни малки християнски
общности, Константинопол остава единствената християнска
столица на Изток.
|
736
|
ТРЕТА СХИЗМА:
Папа
свети Григорий III отлъчва иконоборците,
разгневявайки император Лъв III, който –
вероятно повлиян от ислямската чувствителност към иконите – насърчава ереста. В този период заточеният св. Теодор Студит апелира до Рим да използва Петриното си първовърховенство и да наложи вероистините на Църквата.
|
787
|
ТРЕТАТА СХИЗМА Е СНЕТА
от
Втория Никейски събор, който осъжда Иконоборството и възстановява почитането
на образите в Църквата.
|
800
|
Папа
Лъв III коронясва за император на Запада Карл Велики (за император на Свещената Римска империя). Този акт бележи края на
зависимостта на Римския патриарх от източния император, но папата,
съблюдавайки целостта на Църквата, продължава да отказва въвеждането на „и
Сина” в Никейския символ на вярата под натиска на каролингите, за да не
отчужди Изтока. Изтокът от своя страна остава обиден на папата, заради
коронясването на „варварин” за император.
|
859
|
Българският княз Борис I оттегля своето приемство от върховенството на Рим
когато папа Адриaн II отказва да направи патриаршия в България. В
отговор на това балканското царство прехвърля своята вярност към
Константинопол – това е един византийски политически преврат, от който източната
империя се е нуждаела, за да „контролира” българите, които ще защитават
нейната северна граница.
|
865
|
Византийският
двор изпраща светите братя Кирил и Методий на Балканите за обръщане на
езичниците славяни. Макар и първоначално като част от източната империя, този
район попада под Римската западна патриаршия; германските мисионери от
латински обред влизат в конфликт с византийските обредници, които адаптират
литургията и богослуженията на славянски, за да привлекат повече обръщенци.
За да се справи с конфликта, папата призовава светите братя в Рим, където им
дава благословията си за мисията им там. Кирил и Методий също припознават
вселенската власт на римския епископ. Така славянските балкански царства
възприемат византийския обред в противовес на латинския – друг политически
ход, който, както този с България, е необходим за установяване на
религиозно-културни връзки със славяните, за да се пазят северните граници на
империята.
|
867
|
ЧЕТВЪРТА СХИЗМА:
Фотий, знаменит, но незаконно издигнат на патриаршеския престол в Константинопол, влиза в конфликт с папите Николай I и Адриан II, заради узурпираният от него патриаршески престол. Той се противопоставя на Римския авторитет, използвайки добавката „и Сина” като предпоставка за упреци. |
869
|
ЧЕТВЪРТАТА СХИЗМА Е СНЕТА,
когато
император Василий I свиква VI Събор в Константинопол за сваляне на Фотий от
престола.
|
886
|
След
като бива възстановен на трона с благословията на Рим през 878г., Фотий влиза
в конфликт с папа Стефан V заради
папските прерогативи, и бива свален от император Лъв VI.
|
891
|
Фотий
умира в общение с Рим.
|
928
|
|
988
|
Княз
Владимир I на Русия приема византийския обряд на
християнството, правейки източноправославието официална религия за руския народ.
Той също така се жени за византийска принцеса.
|
1020
|
Западът
едностранно приема добавката „и Сина” в Никейския символ на вярата.
|
1025
|
Папа
Йоан XIX отказва молбата на византийския император да
признае константинополския патриарх за „вселенски”.
|
1050
|
Михаил
Керуларий, патриарх на Константинопол, подема антилатинска кампания. Той
затваря в Константинопол латинските църкви, атакува добавката „и Сина” и
властта на Римския владика, твърдейки, че папата няма правомощията да
адаптира Символа на вярата. Неговата армия нахлува в латинските храмове и
изхвърля на столичните улици Светите Дарове.
|
1054
|
Различията
придобиват по-сериозен вид когато кардинал Хумберт, папски пратеник на Лъв IX, отлъчва Керуларий (прави това без папско
разрешение и Хумберт не е знаел, че папа Лъв е починал съвсем скоро преди това). Патриархът от своя
страна отлъчва Хумберт и придружаващите го папски легати.
|
1071
|
Смазващо
византийско поражение при Манцикерт. Византийската армия е напълно унищожена
и мюсюлманските турци завладяват Мала Азия и целия Близък Изток.
|
1096
|
Притиснат
от османците, византийският император се обръща към папата за помощ от Запад.
Той всъщност иска само наемни войски, но папа Урбан II
изпраща успешния Първи кръстоносен поход като опит да изцери схизмата. Папата
също снема анатемата от император Алексий I Комнин.
|
1100-те
|
Маронитската
църква в Сирия и Ливан отхвърля всичко онова, което е останало от симпатия
към монотелистката ерес, и възстановява пълното си общение с Римския престол.
|
1150
|
Византийският
император Мануил I Комнин се
опитва, но не успява да завладее Италия, за да събере отново Църквата под
византийски режим.
|
1171
|
По
заповед на Мануил I хиляди
италиански търговци (и други западни), живеещи във Византийската империя, са
убити, осакатени или заточени.
|
1180-те
|
Кръстоносни
жестокости на о-в Кипър.
|
1187
|
Византийският
император Исак II Ангел пише
писмо до мюсюлманския султан Саладин, поздравявайки го за успешното изземане
на Йерусалим от западните меченосци.
|
1188
|
Император
Исак предава германската армия от Третия кръстоносен поход. След като обещава
на Свещения римски император Фридрих I Барбароса
безпрепятствено преминаване на войските му през византийските владения по
пътя им към Светите земи, императорът използва турска наемна войска за засада
и унищожава немската армия. Информиран за предателството на източния си
колега, Фридрих изпраща в Рим сина си Хенри да поиска одобрение от папата за
действие срещу византийците. Папата отказва да даде своето съгласие.
По-късно
същата година константинополският патриарх Доситей издава указ, предлагайки
на всеки поданик на източноправославната империя безусловно опрощение за убиването
на латинец.
|
1204
|
Армиите
на Четвъртия кръстоносен поход са убедително увещани от венецианците насилствено да плячкосат
Константинопол (техният икономически и търговски съперник). Това жестоко
действие увековечава военните отношения между Изтока и Запада. Папата отлъчва
кръстоносците, но в последствие благославя установената от тях Латинска
империя на територията на Византия.
|
1250-те
|
Римокатолическите
мисионери се възползват от новооткритите търговски пътища на Монголската
империя и стартират мощна евангелизация в Централна Азия и Китай. Много
несториански християнски еретици от тези райони връщат общението си с Римския архипрестол.
|
1261
|
Гърците
си връщат Константинопол.
|
1274
|
ПЕТАТА СХИЗМА Е СНЕТА
на
Втория събор в Лион, свикан от папа Григорий X. Скоро
след това, през 1276г., император Михаил VIII Палеолог
и папа Йоан XXI организират обединение на Изтока и Запада.
Изтокът приема за православни добавката „и Сина”, безквасния хляб в
Евхаристията и западното разбиране за Чистилището.
|
1281
|
ШЕСТА СХИЗМА:
Временното
единство е разрушено когато папа Мартин IV
отлъчва император Михаил.
|
1371
|
Император
Иван V Палеолог предлага признаване на Римското
първенство в замяна на западна помощ срещу нахлуващите турци.
|
1439
|
ШЕСТАТА СХИЗМА Е СНЕТА,
когато
император Иван VIII Палеолог
пътува до Италия с всичките четири източни патриарси и се среща с папа
Евгений VI. Актът на съюз е съставен на Фераро-Флорентинския
събор. Изтокът приема „от Отца чрез Сина”, както и останалите западни учения,
приети преди в Лион. Други източни църкви – арменците, яковитите и някои от
несторианците – се завръщат в лоното на Светата Католическа Църква. Това е началото на
Източнокатолическите униати, в които също са включени копти, етиопци,
маронити, мелките, сирийци и сирио-маланкарци.
|
1443
|
Решенията,
взети във Ферара-Флоренция, са горчиво възприети от множество византийски
граждани и духовници. Отчасти поради това кръстоносният поход, иницииран от
папа Евгений VI да освободи
Константинопол от обкръжилите го османци, претърпява провал.
|
1453
|
Константинопол
пада под турска власт. Но, като една много вълнуваща и трогателна постъпка в
последните моменти на този велик християнски град, византийските и латинските
християни приемат Светото Причастие заедно в църквата „Света София” преди да
се срещнат със смъртта или с робството.
|
1461
|
Трапезундската
империя (последното владение на Византийската империя) пада под османско
владичество. Турците не искат никакъв контакт на бившата източна империя с християнския Запад. Те експлоатират доктриналните различия, преследвайки
западните християни, и назначават константинополския патриарх за глава на
християнския свят в османските владения (т.е. епископът на Византион най-накрая
получава титлата „Вселенски патриарх” – от мюсюлмани).
|
1463
|
Гръкоправославният
учен и римокатолически кардинал Висарион Никейски е издигнат за Латински
патриарх на Константинопол от папа Пий II.
|
1464
|
Кръстоносният
поход, организиран от папа Пий II за
освобождаване на Константинопол, се разпада преди да напусне още Италия, и Пий
умира по пътя му.
|
1472
|
СЕДМА СХИЗМА:
Новите господари на Константинопол - османците - подтикват столичните епископи да унищожават Постановлението на Фераро-Флорентинската уния, а шест години по-късно, на Синод в Константинопол, другите три източни патриаршии са принудени да одобрят официално това действие. Съвсем случайно (?) в същата година Великият княз
Иван III Московски се венчае за племенницата на последния
византийски император София Палеологина. Оттогава Москва се счита за „Третия
Рим”, наследник на Константинопол и център на Източноправославното християнство.
Князът на Москва получава титлата „цар” (цезар).
|
1500-те
|
Протестантските
църкви на Реформацията се откъсват от Рим. Църквата в Англия се установява
като автономно „католическо” общество.
През
същия век испанските и португалските мисионери връщат много малабарски (несторианци)
и сирио-маланкарски (монофизити) християни от Индия обратно в общение с
Католическата църква.
|
1582
|
Папа
Григорий XIII въвежда новия, Григорианския календар, докато на
Изток все още ползват стария Юлиански. Така Изтокът и Западът
започват да честват на различни дати Възкресение Христово.
|
1596
|
Формира
се Унията от Брест. Украински епископи отправят искане до Рим да бъдат приети
отново в общение с Вселенската църква, бидейки им позволено да запазят своите
източни обредност, богословие и традиция.
|
1667
|
Руската
източноправославна църква приема Атанасиевия символ на вярата, премахвайки от
него частта „и Сина”.
Адаптирането
на Атанасиевото Кредо е по някакъв начин свързано с литургичните реформи,
водени от патриарх Никон Московски (1605-1681) след като Руската империя завладява
отново Украйна от Полша през 1667г. Преди това митрополията на Украйна под управлението на Константинопол е трябвало да изпълни определени условия, за да
бъде под управлението на Москва. За тази цел Никон въвежда реформи в руската
обредност, придържайки се възможно най-близо до оригиналната византийска
литургийност, която, както той разкрива, е била изопачена при превода и
адаптацията на славянски от гръцки език. Неговите реформи, обаче, причиняват
схизма, като по-голямата част от руския клир отказва да изостави следваната
от векове обредност. Но на Руския събор през 1667г. противопоставящите се са
обявени за схизматици.
|
1646
|
Създава
се Ужгородската уния, друга група от източноправославни духовници и миряни (този
път от Транскарпатския регион на Словакия, Украйна и Унгария), които също апелират
до Рим за общение със Светата Католическа Църква.
|
1724
|
След
спор за патриаршеската приемственост в Антиохийската източноправославна
църква част от мелките в Сирия отправя искане за общение с Рим. Рим признава
Мелкитския католическия патриарх в Дамаск.
|
1780
|
Гръцката
източноправославна църква адаптира Атанасиевия символ на вярата, но скоро след
това се отказва от него.
|
1800-те
|
Римокатолическата
църква дефинира папската незаблудимост и непорочното Мариино зачатие като
догмати на Вселенската Църква. Множество източноправославни общества с
византийска обредност от Източна Европа и Украйна влизат в общение с Рим, формирайки
по-голямата част от Гръко-византийската Католическа църква.
|
1950
|
Римският
патриарх дефинира Богородичното Отнесение (15 август) като догмат.
|
1965
|
Папа
Павел VI и Патриарх Атинагор Константинополски се срещат и
анулират взаимните анатеми. Въпреки установените по-добри отношения,
Източно-Западната схизма продължава.
|
1991
|
Папа
Йоан Павел II работи за установяване на единството с Изтока.
Той казва: „Римокатолическата Църква и Източноправославната Църква са двата
бели дроба на едно Тяло” … и че „трябва да се научим да дишаме и с двата си дроба”.
Той също заявява, че „да се отхвърля източната обредност, е все едно да се
отхвърли Църквата”.
|
1993
|
Йоан
Павел II обръща внимание на единението с Несторианския
патриарх, приветствайки и поканвайки сирийските и иракските несторианци обратно
в общение с Рим след като приемат догмата за Θεοτόκος.
Несторианската схизма от 413г. е до голяма степен изцерена;
апостолските християни от Ирак вече се наименуват халдейски католици.
|
1994
|
Значителен
брой англикански общества връщат общението си с Рим.
|
2000
|
На
12 март в Рим папа Йоан Павел II официално
поиска прошка за различните грехове, извършени от Католическата църква през
последните две хилядолетия. В този „Ден на прошката” смирено папата признава:
„Не
можем да не успеем да разпознаем безбожните дела против Евангелието, извършени
от някои от нашите братя, особено през последното хилядолетие. Нека поискаме
прошка за разделенията, които се случиха между християните, за насилието,
което някои са приложили в служба на истината и за недоверието и враждебните
нагласи, понякога заемани и предприети от последователи на другите религии.”
|
2001
|
Папа
Йоан Павел II се обръща към архиепископа на Атина и цяла Гърция
с думите:
„Ясно е, че има нужда от освобождаващ процес на пречистване на паметта. За миналите и настоящи случаи, когато синовете и дъщерите на Католическата Църква прегрешиха с действие и опущение срещу техните източноправославни братя и сестри, нека Господ ни даде прошката, за която Го умоляваме.” „Някои спомени са изключително болезнени и някои събития от далечното минало са оставили дълбоки рани в умовете и сърцата на хората до ден днешен. Мисля си за катастрофалното разграбване на императорския Константинопол, който дълго време бе бастион на християнството на Изток. Трагично е, че нападателите, които се постараха да осигурят свободен път за християните до Светите земи, се обърнаха срещу своите собствени братя по вяра. Фактът, че те бяха латински християни, изпълва католиците с дълбоко съжаление. Как може да не успеем да видим тук mysterium iniquitatis („Тайната на беззаконието” – 2 Сол 2:7) в делото на човешкото сърце? Само на Бог принадлежи отсъждането и следователно тежкото бреме на миналото ние поверяваме на Неговата милост, умолявайки Го да изцери раните, все още причиняващи страдание в духа на гръцкия народ.” |
