Светият отец виждал в единството на
християнското изповедание най-мощното оръжие срещу неистините на ересите. За
него било изключително важно да отбележи, че гарант за обитаването в Църквата и
в нейната истина е апостолското приемство на епископите, чрез което единствено живее
и се пази православието на християнската вяра. Светите апостоли Петър и Павел
били първите и основните представители и посланици на Църквата в нейното учение,
и светията им приписва основаването на първенствуваща църква измежду всички
църкви.
„Срещу
ересите”, Книга III, Глава 3
Според светията има
една истина, зад която има единство в позицията за нея, и тази истина е
предадена от апостолите и се пази и препредава от епископите.
1. Следователно в силата на всеки, който
пожелае да види истината във всяка църква, е да размисли ясно за тази традиция
на апостолите, изявена в целия свят. Ние сме единни в своята позиция, че тези,
които чрез апостолите са поставени за епископи в църквите и (можем да покажем)
приемствеността на тези хора до днешното време, нито знаят, нито учат
нещо, което тези (еретиците) бълнуват. Понеже, ако апостолите са знаели скрити
тайни, които са имали навика да споделят със „съвършените” отделно и насаме от
останалите, те ги били предали най-вече на тези, на които поверили и самите
църкви. Понеже те желаели тези хора да бъдат напълно съвършени и безукорни във
всичко, които те също така оставили след себе си като свои наследници,
предавайки им своето управление. Ако те изпълняват своята функция с честност,
това би било от огромна полза (за църквата), но ако се провалят – най-голямото
бедствие.
Тъй
като за светия отец е излишно да се описва предаденото апостолско приемство на
епископите на всички църкви, той посочва приемството само на една от тях, която
обуславя цялата Църква, заради нейните прерогативи по пролятата мъченическа
кръв и заслугите на светите първоапостоли Петър и Павел. Светият църковен учител нарича
тази църква „необходимост” за вселенкостта на Църквата и единството във вярата.
2. Тъй като било твърде досадно в една
такава книга да изброяваме наследниците на всички църкви, ние объркваме всички
тези, които по какъвто и да е начин, далѝ поради зло себеугаждане или поради
заслепяващи и извратени мнения, се събират в незаконни събрания; (ние правим
това, казвам,) като им посочваме преданието, произхождащо от апостолите
за най-великата, най-древната и вселенски прославена църква, основана и създадена
в Рим от двамата славни апостола – Петър и Павел; и [посочвайки] вярата,
проповядвана на людете и дошла до нас посредством приемствеността на тези апостоли. Понеже е необходимо всяка църква да се съгласи с тази църква (Римската)
поради нейния първостепенен авторитет [potiorem principalitatem]."
Свети
Ириней описва апостолското приемство на тази първенствуваща църква, като
изброява първите ѝ епископи. Тази същата църква, единствено и само тя основана
от двамата първоапостоли, е проявила своето майчинско и загрижено наставничество
над църквите още при първите ѝ епископи, наставлявайки другите в единството,
мира, вярата и апостолското учение.
3. Блажените апостоли, след като
основали и изградили Църквата, предали в ръцете на Лин епископската катедра. За
този Лин Павел споменава в Посланието си до Тимотей. Него наследил Анаклет; и
след него, трети от апостолите, за епископ бил избран Климент. Този човек,
понеже бил виждал светите апостоли, и бил говорил с тях, може да се каже, че
апостолската проповед все още звучала (в ушите му) и преданието било пред очите
му. Нито пък той бил сам (в това), понеже имало мнозина други, които били
наставлявани от апостолите. По време на този Климент, понеже между братята в Коринт
възникнало не малко несъгласие, църквата в Рим изпратила много силно писмо до
коринтяните, наставлявайки ги към мир, обновявайки вярата им и заявявайки
традицията, която те наскоро приели от апостолите. […] Климент бил онаследен от Еварист, след това, шести
от апостолите, бил избран Сикст; след него Телосфор, който станал славен
мъченик; след това Хигин; след него Пий; тогава, след него, Анисет. Сотер
наследил Анисет, сега Елевтерий, дванадести от апостолите, държи наследството
на епископството. В този ред и чрез тази приемственост църковното предание от
апостолите и проповядването на истината са достигнали до нас. И това е
най-изобилното доказателство, че има една и съща животворяща вяра, която е била
запазена в Църквата от апостолите досега и предадена в истина.
--------------------------------------------------------------------------------------------
Въпросите
на св.Киприян Картагнески - "Единството на Вселенската Църква" 1:556
- Ако някой не се държи здраво за това единство на Петър, може ли да си въобразява, че все още държи вярата?
- Ако някой не се държи здраво за това единство на Петър, може ли да си въобразява, че все още държи вярата?
(-
Може.)
- Ако този някой напусне престола на Петър, върху когото Църквата бе построена, може ли все още да бъде уверен, че стои в Църквата?
(- Може.)
- Ако този някой напусне престола на Петър, върху когото Църквата бе построена, може ли все още да бъде уверен, че стои в Църквата?
(- Може.)
