Противно на нововъведенията на
Източноправославната църква, Светите Дарове се пресъществяват (претворяват) по
време на установителните слова, като византийските православни християни са
припознали това на Вселенския събор във Флоренция през 1439г. През 17-ти век
Източноправославната църква приема новия възглед на митрополит Петър Могила
Киевски, че свещеникът освещава Даровете не чрез изречените Господни думи, а
посредством епиклеза, която за светите отци не се явява моментът на претворяването.
Свети Юстин Мъченик, Първа апология 66:
„Иисус взе хляб и, като благодари, каза: „Правете това за Мой спомен, това е Моето тяло”. И по същия начин, взимайки чашата пак благодари, и каза: „Това е Моята кръв” и им я подаде само на тях.”
„Иисус взе хляб и, като благодари, каза: „Правете това за Мой спомен, това е Моето тяло”. И по същия начин, взимайки чашата пак благодари, и каза: „Това е Моята кръв” и им я подаде само на тях.”
Свети Ириней Лионски, Срещу ересите 5-2:
„Тогава, следователно, примесената чаша
и произведеният хляб приемат Божието Слово, и Евхаристията става Кръвта и
Тялото Христови.”
Свети Григорий Нисийски, Катехизическо
слово 37:
„Хлябът веднага става Тялото посредством
Словото, както самото Слово каза: „Това е Моето Тяло”.”
Свети Йоан Златоуст, Предателството на
Юда, Беседа 1-6:
„Това е Моето тяло”, казва Той. Тези думи
превръщат предложеното. […] Това изречение, произнесено веднъж, и досега, и до
Неговото второ пришествие, прави жертвата съвършена на всяка трапеза във всички
храмове.”
