„Роден съм в България, но живея в провинция
Квебек, Канада. Християнин съм (източноправославен), но когато отидох в
католическа Квебек, видях, че ние не сме различни по същество, а приложните различия
идват от (аз го наричам) „човешкия” фактор в Църквата. Имам много приятели
маронити, които имат източноправославни съпруги, и една неделя ходят на маронитска
литургия, следващата неделя ходят на източноправославна, и казват, че всички
сме една Църква, но хората сме онези, които объркваме нещата. Аз лично смятам,
че сме двете страни на една и съща монета, така че искрено се надявам някой ден
католици и православни да бъдем отново едно цяло.” - пише един младеж до редакцията ни.
Що се отнася до произхода на Българската
църква, първите български християнски владетели са били в пълно общение с Римския
престол, но по-късно се изолират от него и приемат зависимост от Цариград по политически причини, а след това дори падат под негово владичество за почти две столетия. За съжаление булгарите са приели официално християнството
точно в самото начало на конфликтите между цезарския Константинопол и папския
Рим. Константинопол е проявявал интерес да държи германските християнски
племена, наречени франки, извън балканските земи, защото франките срещали съперничеща
им християнска империя, а византийците са били загрижени за тяхната национална
и териториална сигурност. Поради това патриарх Фотий Константинополски започнал
да напада западните латински традиции и вярвания, причинявайки различни по
естество проблеми между Изтока и Запада, докато накрая не бил свален от
император Василий, който в синовно смирение и послушание защитавал римския папа
от Фотий. По това време (всъщност, точно в началото) владетелят Борис I Български (чийто син Симеон I Велики е пръв претендент за титлата „цар”, съкр. от „цезар”) искал да
превърне България в трета християнска империя наравно с византийската (гръцката)
на изток и франкската (германската) от запад. За да постигне тази своя политическа
цел, Борис поискал от папа Николай I да издигне
българската архиепископѝя в патриаршия, която да бъде равна на цариградската.
Но когато папа Николай му отказва това (защото не е искал да отчуждава
византийците или франките), византийците предложили на Борис, че биха признали архиерейската му катедра за патриаршия, само ако българите приемат прокарваната
от векове титла „вселенски патриарх” за византийския първосвещеник – едно звание, което
по преданието на светите отци Рим отказва на гърците. Въпреки своята привързаност и афинитет към латинската традиция, св. княз Борис е бил принуден да вземе политическо решение и да обвърже княжеството си с Византия. След като отстъпва престола на синовете си владетелят покръстител се оттегля в манастир и така приключва народната хроника за него. Но българските историци премълчават последващата истина, че той се оттегля в католически бенедиктински монастир в Италия.
 |
| Фрески на св. княз Борис I Български в бенедиктинските манастири във Верона (горе в средата) и в Понтида (долу вдясно) |
Политическа е причината, поради която България
застава до Константинопол срещу Рим. Но, както и самият Константинопол,
България също остава в общение с Рим и с цялата Църква на запад до 1054г.
България дори препотвърждава своето общение с Рим през 1204г., но отпосле
отново се връща при гърците - и двете действия политически. И въпреки че папата отлъчва българския държавен
владетел (цар Иван Асен II) и изпраща
кръстоносен поход за свалянето му, той никога не е отлъчвал българския християнски
народ и църковното му духовенство, също и България не е отлъчвала някога Рим. Освен
това, както при Румъния, Русия и някои други източноправославни църкви, така никога
не е имало формално взаимно отлъчване между Рим и България. Тъй че, технически,
ние винаги сме били в пълно общение. Просто не сме го упражнявали, а стоим разделени
един от друг вече хиляда години.
Хронология на източно-западните схизми
Хронология на източно-западните схизми
