Милано,
15 март 2020 г.
Срещнах тази новина някъде из социалната нет пандемия. След наложената карантина и забраната за обществени
литургии, в една миланска общност енорийският свещеник поискал от своите енориаши да му изпратят снимките си. Те изпълнили неговото желание, той ги принтирал и ги закачил на чиновете
в храма и така отслужил Светата литургия. В началото си помислих, че това е
просто изтрещял клирик, обаче поразсъждавах малко. Рових из нета да намеря
подробности за историята, за мотивите му, но нищо съществено не открих и затова
реших да размишлявам. Накратко.
Защо
имаме в храмовете си икони – изображенията на светците? Нали е заради това, че
искаме да почувстваме присъствието на светците сред нас, превръщаме храма в
една проспекция на онова, което ни очаква на небето, да предусетим небесното на
земята, заедно със св. Богородица, светците, ангелите и небесните войнства.
Храмовете на Войнстващата ни църква са обкичени с икони, статуи, стенописи и пейзажи, които ни потапят в обстановката на Тържествуващата църква с нейните обитатели. По същия смисъл, мисля
си, този енорийски пастир е положил снимките на „своите светци”. Още живи християните
през апостолско време са били наричани „светиите”. Така и тези днешни
християни, не че са умрели и са на небето, а живи на земята, са неговите отгледани
светци. Той, като един любящ пастир, който досега през годините предано е
обгрижвал своето стадо овчици, обичал ги с всичкото си сърце, извеждал ги всеки
ден и всяка неделя на паша, преживявал с тях толкова бури и предизвикателства,
пазил ги от вълци и крадци, днес той остава без тях. Без своите обични овчици.
Принудени да останат в яслите на кошарата, днес са му отнети и няма да ги
извежда на тучни поляни. Не знае докога ще трае това, а му липсват вече. Това са неговите
светии, неговите малки мъченици и възлюбени, и затова е окачил иконите с лицата им
около себе си. Отец Джузепе Корбари е празнувал именния си ден без тях.
Когато
една църковна общност остане без пастир, докато се назначи нов, преданието нарича тази общност
„овдовяла”. А в този случай срещаме сякаш точно обратното: този пастир, и
изобщо всички наши пастири – свещениците, епископите, папата – са овдовели.
Трудно време, тежко някак си; време не само на изпитание, но и на преосмисляне.
Бог
е с нас.
