Трябва ли българинът християнин да приема бежанци?
Гражданинът
Статутът е юридическа регламентация. "Гражданин", "бежанец", "икономически имигрант", "нелегален имигрант", "хуманитарна закрила", "временно пребиваващ", "постоянно пребиваващ"... това са все статути, регламентирани юридически според правомощията на един човек в дадена страна.
Тези тълпи от хора, които гледаме по телевизията да преминават нелегално границите, не са бежанци, а все още неидентифицирани имигранти, търсещи подслон. Не са бежанци, понеже не им е даден статут на бежанци. Те, влизайки на територията на чужда държава, биват задържани от съответните власти, които власти след щателно разследване определят на кого какъв статут да му бъде предоставен или отказан. Бежанецът не е някакъв нелегално пребиваващ чужденец, а юридически признат от държавата човек, който има своите права и задължения, тъй както и редовият гражданин ги има, но с изключение на: да участва в избори; да членува в партия; да бъде военнослужещ. Бежанецът няма по-специални права или задължения от гражданина. Бежанецът излиза скъпо на държавата ако стои затворен в бежански лагер. За държавата е по-добре той да бъде интегриран в обществото, отколкото да го култивира в лагер. В обществото бежанецът се образова, работи, изкарва си парите и плаща данъци. На него му се предоставя работа, жилище, образование, здравни и други услуги, по същия начин, по който и на останалите граждани. Един вид: бере си сам грижата с помощта на държавата и обществото. Бежанецът допринася за развитието в общността чрез своите култура, различна традиция, познания, кухня...
Кое кара един гражданин на дадена страна да бяга от нея и да търси убежище в друга? Нашите приятели, роднини и съграждани в Англия например са избягали от България заради работа и пари, т.е. те са икономически емигранти (те могат да работят законно в Англия и когато пожелаят могат да се завърнат). А онзи, на когото му е предоставен статут на бежанец, е избягал от своята страна по причина на преследване - политическо, социално, религиозно, расово, полово... или по причина на война, която е заплаха за живота и/или здравето на гражданина и/или член (членове) от неговото семейство. Бежанецът не може да се завърне в своята страна, докато опасността за него или семейството му не е отминала. Бежанецът има правото да пребивава някъде със своето семейство.
Защо България дава статути на бежанци, вместо да ги връща, да ги спира на границата или да ги препраща към друга страна? Не само защото е хуманно и страната ни следва някави християнски принципи, но защото страната ни е ратифицирала през 1992г. Женевската конвенция за статута на бежанците на ООН от 1951г. и Нюйоркския протокол към нея от 1967г., в които е обозначено как, кой, къде, какво, що. Ние сме част от световното международно право и спазваме поетите ни ангажименти.
В България, както във всички цивилизовани страни по света, има подадени молби за бежански статут. Подобно на всички граждани, бежанците си търсят дом, след това си търсят и работа, длъжни са да запишат децата си в училище както всички български граждани, и накрая на годината, като всички нас, трябва да си плащат данъците. На нас кой ни плаща данъците, кой ни намира работа, кой ни купува жилище, кой ни праща децата на училище? Никой, освен ние самите. Тъй и те. Гледат да се оправят, както и ние сами се оправяме - чрез нашите умения, усилия, труд, заслуги, връзки. Проблемът е, че бежанците не познават средата, културата на местните, манталитета, не знаят езика ни... и имат нужда от малко помощ, от помощ само в началото. Като на първо време трябва да ги разберем и опознаем. Нима един българин като замине за Англия не се нуждае там от малко помощ в началото?
По същия начин, например, са били и нашите българи, когато са избягали в Америка, Западна Европа, Австралия, Канада, Бразилия или Аржентина по време на комунизма. Веднъж избягали (нелегално) от България и влезли (нелегално) на територията на страна (например Австрия), която е подписала горните Конвенция и Протокол, властите и гражданите нямат право да експулсират (екстрадират) търсещите убежище българи, понеже биват преследвани от комунистическата тоталитарна власт на НРБ, заради техните политически убеждения, и това е опасно за тях. Нека си припомним също какво правеха през 90-те години на миналия век нашите майки, лели и баби: нелегално минаваха пътечки през границата или заобикаляха през Италия с фериботи, за да стигнат до Гърция. В Гърция не подаваха молби за бежански статут, защото не бяха преследвани в България по политически, расови, религиозни или други причини, понеже бяха икономически имигранти (търсещи по-добро трудово възнаграждение), а бедността не влиза в регламентите на Конвенцията и Протокола. И бяха със статут на нелегални имигранти, защото България все още не беше член на Европейския съюз.
Получилите статут на бежанец в България са законно-пребиваващи чужденци, които, не че не искат да се върнат в своята страна по произход, напротив - искат, но не могат, поради опасност за техните здраве и живот.
Християнинът
"Раздели хляба си с гладните и скитниците заведи у дома си…" Исая 58:7
Християнинът не може да не приюти странника, дори и той да е от друга религия. Нека си припомним притчата за добрия самарянин, който се погрижи за ограбения, бития и изоставен на улицата странник инославец. Самарянинът се погрижи за раните му, заведе го в странноприемница и плати за неговия престой там. По примера на самарянина, ако имаме възможността, можем не да доведем скитника у дома си, но да му осигурим дом и да му предложим работа, чрез която достойно да храни и издържа себе си и семейството си.
Светото семейство - Йосиф, Мария и Иисус - бяха бежанци. След раждането на Младенеца във Витлеем Ирод изпрати войска, която да Го убие, защото бил заплаха за него, и Светото семейство бе принудено да търси закрила в друга страна - Египет. На фараона беше роб Божият народ четири века, на когото Господ казва: "Когато пришелец се засели в земята ви, не го притеснявайте: пришелецът, заселен между вас, да ви бъде като ваш туземец; обичайте го като себе си, защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя. Аз съм Господ, Бог ваш." Левит 19:33-34.
Богоугодно би било ако помежду ни се заселят бежанци и ние им покажем нашата християнска вяра, нашето милосърдие, на което ни учи самия Господ, който ни казва да обичаме дори враговете си, защото, ако обичаме само приятелите си, не правят ли така и лошите хора, които и те обичат само близките си, но не и чуждите. "Но когато даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат правените." Лука 14:13-14.
Виждаме, че на християнина не би трябвало да му е чужда грижата за чужденеца и ако алтруистите от светските хуманитарни организации помагат на нуждаещите се, то колко повече ние, християните, сме призвани да помагаме, знаейки, че помогнем ли на ближния, всъщност помагаме на Господа, който в края на времената ще каже "Дойдете вие, благословените на Отца ми, наследете царството, приготвено ви от създанието на света, защото гладен бях и ми дадохте да ям, жаден бях и ме напоихте, странник бях и ме прибрахте, гол бях и ме облякохте, болен бях и ме посетихте, в тъмница бях и ме споходихте. Тогава праведниците ще го попитат: Господи, кога те видяхме гладен и нахранихме, или жаден и напоихме, странник и те прибрахме, или гол и облякохме, болен, или в тъмница и те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: щом сте сторили това на един от тия мои най-малки братя, значи на мене сте го сторили." Матей 25:31-46. А на онези, който не са го нахранили, облекли, напоили, навестили и приютили ще каже "Махнете се от мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели, идете!"
- Християнинът, който се стреми да се уподоби на Бога, не може да поставя себе си или другите в расова или национална графа, защото Бог не гледа лицето на човека, а неговото сърце (Римляни 2:11, 1 Царства 16:7).
- Християнинът не може да бъде земен етнофилетик и националист, защото неговата Родина (Отечество, Патрия, Татковина) е на небето и земните царства и народи не могат да задържат ожидащата му душа, която вика към Бога и жадува за Небесното Му Царство (Пс 41)
- Християнинът трябва да пази повече небесните поръчения на всемирния безконечен Бог, отколкото земните капризи на националния ограничен човек.
Една фреска от Рилската света обител красноречиво ни показва какво ще се случи със странно-неприемците. И все пак, нека знаем, че Господ не е Бог на страха, а на любовта. Нека не се страхуваме, християни, но да бъдем смели, защото Господ е верен във всичко!
