12 септември, Пресвето Име Мариино


Днес празнуват носещите името Мария и производните нему.

Почитанието към името на Пресвета Дева Мария, което във времето бива развивано от понтифексите за определени индулгенции, датира от средата на XII век. Празникът е установен през 1513г. от папа Юлий II, който го учредява само за един испански диоцез - епрахията Куенка. В началото се е чествал на 15 септември, преместен от папа Сикст V на 17-и същия месец (1587г.), честването бива разпространено от папа Григорий XV и в архиепархията на Толедо (1622г.), а от папа Климент X - и за цяла Испания (1671г.).
 
За цялата Църква празника бива установен за честване от папа Инокентий XI (който с указ от 5 февруари 1685г. го премества в неделята на Рождествената Осмина), за да се отбележи паметната литургия, с която във Виена на 12 септември 1683г. е бил подпечатан съюза между австрийския император Леополд I и полския крал Ян III Собиески: в този ден двамата католически владетели полагат началото на контра-офанзивата, довела до освобождаването на австрийската столица от турците.

Налагането на празника на "Пресветото Име Мариино" има подобни развитие и произход като този на "Преображение", установен от папа Калист III в памет на освобождението на Белград (6 август 1455г.), и като този на "Дева Мария на Броеницата", поискан от папа Пий V да възпоменава победата в битката при Лепанто (7 октомври 1571г.).

В по-модерни времена папа Пий X връща традиционната дата за отбелязване - 12 септември, папа Павел VI пък премахва празника от календара, но малко по-късно папа Йоан Павел II го връща следсъборно в третото издание на Messale Romano (2002г.), като го учредява като незадължително възпоменание (memoria facoltativa) на 12 септември.

Това са датата и празникът, на които всички християни, носещи името (и производните му) на Пресвета Богородица, могат да почерпят. На другите мариини празници, като Успение/Отнесение Богородично (15 август), Рождение на Дева Мария (8 септември), Благовещение (25 март) и други, не е редно да се празнува именния ден, защото приоритет има събитието, което чества Църквата.