Петър - житие и основаване на църквата в Рим



КРАТКО ЖИТИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР


Свети апостол Петър е първият епископ на Рим (42-67г. сл. Р. Хр.). Името му е било Симон (понякога произнасяно и като Симеон), син на Иона. Роден е във Витсаида (Евангелие от Иоана 1:42; 44), град разположен до Генисаретското езеро. Апостол Андрей бил негов брат, а апостол Филип бил от същия град.


Симон се установява в Капернаум, където живее заедно с тъща си в свой собствен дом (Евангелие от Матея 8:14; Евангелие от Лука 4:38). От тук разбираме, че Симон е бил женен и, според свети Климент Александрийски, е имал деца. Симон живеел в Капернаум, занимавал ce с доходоносния по онова време занаят на рибарството и притежавал свой собствен кораб (Евангелие от Лука 5:3).
Като много свои съвременници, Симон бил привлечен от проповедта за покаяние на свети Йоан Кръстител. Заедно с брат си Андрей, Симон бил сред учениците на свети Йоан във Витания, на източния бряг на река Йордан. Когато свети Йоан посочва Иисус, казвайки "ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света" (Ио 1:29), Андрей и един друг ученик на свети Йоан Кръстител последват Спасителя до неговото жилище и остават с Него за един ден.
По-късно, срещайки брат си Симон, Андрей му казва "намерихме Месия" (Ио 1:41), и го завежда при Иисус. Иисус поглежда Симон и му казва: "ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър – камък)" (Ио 1:42). Още при първата си среща с апостол Петър Спасителят предсказва промяната на името му на Cephas (Kephas; Kipha - голям камък), което се превежда като Петър (гр. Petros; лат. Petrus) - доказателство, че Иисус вече има по-специално отношение към Симон. По-късно Иисус действително дава на Симон името Петър, след което апостолът обикновено бил наричан от всички Петър, особено от Христа при изповядването на вярата му в Евангелие от Матея 16:18. Евангелистите често комбинират двете имена (Симон Петър), докато свети апостол Павел използва името Кифа.
След първата си среща с Христа Петър и другите ученици остават с Него известно време, придружавайки Го в Галилея (на сватбата в Кана Галилейска), Юдея и Йерусалим, и през Самария обратно в Галилея (Ио, 2-4). Тук Петър за кратко отново се занимава с риболов, но скоро бива призован от Спасителя да стане Негов постоянен ученик. Петър и Андрей се занимават с риболов, когато Иисус ги среща и се обръща към тях с: "вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци" - Мт 4:19, Мк 1:16-18; Лк 5:1-9. Тогава Иисус призовава и синовете Зеведееви (Мт 4:21-22; Мк 1:19-20; Лука 5:10-11. [Смята се, че тук (Лк 5) свети апостол и евангелист Лука пише за същия случай, споменат от свети Матей и свети Марк.]
След този случай Петър остава винаги близо до нашия Господ и Спасител Иисус Христос. След проповедта на планината и след излекуването на сина на стотника в Капернаум Иисус отива в дома на апостол Петър и излекува тъща му, която била болна от огница (Мт 8:14-15; Мк 1:29-31). Скоро след това Христос избира дванайсетте апостоли, които да бъдат Негови постоянни спътници в проповядването на Царството Божие.
Много характерна е изразената от апостол Петър вярност към Христа, която виждаме в Евангелие от Иоана 6:68-69. След като Христос говори за тайнството на приемането на плътта и кръвта Му (Тайнството Свето Причастие):
"А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот." Ио 6:53. Много от учениците Му Го оставят. Тогава Иисус се обръща към дванайсетте си ученици, питайки ги, дали и те ще Го оставят. Тогава апостол Петър отговаря от името на дванайсетте: "Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий." - Ио 6:68-69.
Сам Христос дава на апостол Петър първо място между апостолите. Петър е един от тримата апостоли (заедно с Иаков и Иоан), които придружават Христа при особени случаи като:
  • възкресяването дъщерята на Иаир, началника на синагогата (Евангелие от Марка 5:37; Евангелие от Лука 8:51);
  • Преображението Господне (Евангелие от Матея 17:1; Евангелие от Марка 9:2; Евангелие от Лука 9:28);
  • в Гетсиманската градина (Евангелие от Матея 26:37; Евангелие от Марка 14:33).
В няколко случая Христос дава първенство на апостол Петър пред всички други апостоли:
  • Той влиза в кораба на апостол Петър в Генисаретското езеро, за да поучава народа, събрал се на брега (Евангелие от Лука 5:3);
  • когато Иисус ходи по водата, апостол Петър е единственият, който моли за позволение да отиде при Него по водата (Евангелие от Матея 14:28-31);
  • Иисус изпраща Петър да хване рибата, в чиято уста Петър намира статир, за да плати определения данък за храма (Евангелие от Матея 17:24-27).
Положението на апостол Петър като пръв сред апостолите е потвърдено от Иисус и след Неговото Възкресение. Жените-мироносици, които първи намират гроба Христов празен, получават от ангела съобщение за апостол Петър (Евангелие от Марка 16:7). Тук отново се казва "обадете на учениците Му и на Петра" - апостол Петър е единственият, назован по име. Христос се явява само на Петър в първия ден след Възкресeнието Си (Първо послание до Коринтяни 15:5). Но, най-важно, когато се явява на Генисаретското езеро, Христос потвърждава мисията на свети апостол Петър да храни и да се грижи за стадото Му (Евангелие от Иоана 21:15-17). Накрая, Христос предсказва мъченическата смърт на апостол Петър и по този начин призовава апостол Петър да Го следва по специален начин (Евангелие от Иоана 21:18-23). Така апостол Петър бива призован за и облечен в първенството на апостолското дело, което той осъществява след Възнесението Христово.
Бягайки от Йерусалим и Юдейското царство по време управлението на цар Ирод Агрипа през 42 г. сл. Р. Хр., апостол Петър се установява в Рим. Там, според Тертулиан, апостол Петър кръщава местните в реката Тибър, недалече от еврейското гето на Рим. Апостол Петър основава еврейската църква на Рим, която отначало представлява сбор от домашни църкви на евреи, приели християнството още в деня на Петдесетница (виж Деяния на светите апостоли 2:9-10; Послание до Римляни 16:7), и в същото време покръства много езичници от Рим. Апостол Петър живее в дома на Прискила и Акила, и в дома на сенатора Пуд (виж Второ Послание до Тимотея 4:19; 4:21), чиито дъщери – света Пракседа и света Пуденциана, - той кръщава, според свети Иполит.
През 49г. сл. Р. Хр., апостол Петър е изгонен от Рим, заедно с всички други евреи (виж Деяния на светите апостоли, 18:2), и се връща в Йерусалим. След като присъства на събора в Йерусалим през 49г. сл. Р. Хр. (Деяния на светите апостоли, 15 глава), и след като за известно време е първи епископ на църквата в Антиохия, апостол Петър се връща в Рим.
След завръщането си в Рим свети апостол Петър продължава да изгражда църквата там заедно със свети апостол Павел. Заедно, те се противопоставят на гностика Симон маг и го оборват (за него се споменава в Деяния на светите апостоли, 8 глава), който заблуждава много римляни и ги убеждава да го приемат като живия бог (според свети Ириней и други Свети Отци на църквата).
По същото време свети апостол Марк пише Светото Евангелие от Марка (вероятно като "универсално" евангелие, за разлика от еврейското Свето Евангелие от Матея и предназначеното за езичниците Свето Евангелие от Лука). След това, ок 43г., свети апостол Марк бива изпратен от свети апостол Петър в град Александрия, в Египет, за да основе, и да бъде първи епископ на Александрийската църква от името на свети апостол Петър.
Свети апостол Петър, заедно със своята съпруга (според свети Климент Александрийски) и много други християни, приема мъченическа смърт по времето на император Нерон, около една година преди мъченическата смърт на свети апостол Павел. Свети апостол Петър е разпънат с главата надолу, на обърнат кръст, тъй като сам смята за недостойно да приеме мъченическа кръстна смърт като нашия Господ и Спасител, Сина Божий Иисус Христос. От там остава и обърнатият кръст (наричан още Петров кръст), като символ на Петровия престол във Ватикана. Разпънат е на хълма Ватикана, който тогава се е намирал близо до Рим, но извън пределите на града. Апостол Петър бил погребан от сенатора Марцелий. Базиликата Свети Петър е построена на мястото на гроба на свети апостол Петър и над старо гробище на хълма Ватикана.
Според традицията свети апостол Петър бива наследен като първи епископ на Рим от свети Лин, споменат във Второто послание на свети апостол Павла до Тимотея 4:21. Възможно е, според свети Ириней, свети папа Лин и неговият наследник - свети папа Анаклет I, да са били епископи в Рим още по времето на свети апостол Петър.
 
ПРЕБИВАВАНЕТО НА АП.ПЕТЪР В РИМ

Ранната Църква

Според източноправославните "Историята свидетелствува, че пръв епископ на град Рим е бил Лин и тази Църква е основана от апостол Павел." Но Историята ясно показва, че свети апостол Петър е основал църквата в Рим и е бил пръв неин епископ.

Знаем от Деяния на апостолите, 12 глава, че цар Ирод Агрипа "тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло" (12:1) , започва да убива и гони християните в Йерусалим. Свети апостол Петър също е арестуван и хвърлен в тъмница (12:3-4). След чудното си спасение, когато Ангел Господен го извежда от тъмницата (12:7-11), свети апостол Петър "като излезе, отиде на друго място" (12:17). Именно тогава свети апостол Петър отива в Рим, за да избяга от цар Ирод Агрипа. Ирод Агрипа е първият член на Иродовата династия от времето на своя дядо Ирод Велики, който управлява цяла Палестина. По тази причина свети апостол Петър не може да се върне в своя дом в Галилея, тъй като Ирод Агрипа управлява и там, и апостол Петър би бил арестуван отново. Той не може да избяга и в Сирия (Антиохия), тъй като римският управител на Сирия бил покровител на цар Ирод Агрипа и Ирод би могъл да арестува апостол Петър и в Сирия. Не би било разумно за апостол Петър да избяга и в Египет (Александрия), тъй като Ирод поддържал близки връзки и с римския управител на Египет. Най-доброто, което свети апостол Петър можел да направи при създалите се обстоятелства, било да избяга в Рим. Ние знаем, че в Рим е имало хора, които са можели да му помогнат. Един от учениците на апостол Петър, бил центурионът (стотникът) Корнилий, когото апостол Петър бил кръстил в Цезареа, и който имал известно влияние в Рим. Според Деяния на апостолите, 10 глава, Корнилий бил част от "полка, наречен Италийски" (10:1), полк стрелци от централната част на днешна Италия, близо до Рим. Когато цар Ирод Агрипа взима контрола над цяла Палестина, този полк бива изпратен обратно в Италия. Така Корнилий би бил в Рим и би могъл да помогне на апостол Петър.

Знаем също така от Деяния на апостолите 2:9-10 и от Посланието на свети апостол Павла до Римляни 16:7, че е имало много римляни-евреи, които са поддържали тесни връзки с апостолите в Йерусалим след като приемат християнството. Тези римляни-евреи, бидейки римски граждани, са били в много добро положение и са имали възможност да представят неговият случай пред самия император - т.е. да се опитат да съдействат за защитата на свети апостол Петър от страна на Римския император.

Това са причините, поради които свети апостол Петър отива в Рим. Той избягва там, за да може да бъде оневинен от императора чрез посредничеството на своите ученици. Пристигайки в Рим, обаче, това не се налага, тъй като по време на пътуването на апостол Петър цар Ирод умира. Свети апостол Петър остава в Рим, основава църквата там и става нейният пръв епископ. Всички Свети Отци на църквата са единодушни, че това "друго място" (Деяния 12:17) е именно град Рим.

Император на Римската Империя по това време е Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, по-известен като Клавдий I. Той управлява от 1 август 10г. след Рождество Христово до 13 октомври 54г. сл. Р. Хр. Римският историк Суетоний (Suetonius) пише, че през 49г. сл. Р. Хр. Клавдий изгонва всички евреи от Рим (виж Деяния 18:2). Тъй като свети апостол Петър е евреин, той напуска Рим след като вече е основал църквата там и се връща в Йерусалим. Там свети апостол Петър присъства на т. нар. "Йерусалимски събор" (Деяния 15:7-11).

Според Посланието на свети апостол Павла до Галатяни, 2:11, апостол Петър отива в Антиохия след събора в Йерусалим. Свети апостол Петър е първият епископ на Антиохия. Когато на евреите бива позволено да се завърнат в Рим, апостол Петър оставя свети Еводий за епископ на Антиохия и се завръща в Рим. След завръщането си в Рим, свети апостол Петър изпраща свети апостол Марко да основе от негово име, и да бъде първи епископ на църквата в Александрия.

Това е и историческата причина за йерархията в ранната църква, както и за наличието само на три патриархата - тези на Рим, Антиохия и Александрия. И трите патриархата са основани от свети апостол Петър (или, в случая с Александрия - по негово поръчение и от негово име през 43г. сл. Р. Хр.), като най-древен е този на Рим; а техните патриарси са били известни като Папа на Рим, Папа на Александрия и Папа на Антиохия. Известна и приемана е била също йерархията на тези три патриархата, като Рим е бил Първият престол, вторият - на Александрия, а третият - на Антиохия. Тази йерархия в древната църква ни напомня и свети папа Дамас I в своя Декрет №3 от 382г. (Decretum Damasi # 3, 382 A.D.) Дори в древните списъци на Римските папи, свети апостол Петър е записан като първият Римски папа (ок. 42–67г. сл. Р. Хр.; ок. 30-67г. - Глава на църквата), втори папа след него е бил свети Лин (ок. 67-76/79 г.), трети - свети папа Анаклет (ок. 76/79-88 г.) и т.н.

Но дори по-важно от това, дали църквата в Рим е била основана от свети апостол Петър, е фактът, че сам Синът Божий Иисус Христос поставя апостол Петър за 'Камъкът, върху който Той ще съгради Църквата Си' (Мт 16:18)

Посланието на апостол Павел до римляните

Нека сега обърнем внимание на Посланието на свети апостол Павла до Римляните. От посланието ясно се вижда, че апостол Павел не само не е основал църквата в Рим, но дори преди да напише своето Послание до Римляни (ок. 56-59г.), никога не е бил в Рим! Тоест, църквата в Рим вече е съществувала още преди свети апостол Павел да посети град Рим, и няма как църквата във важните големи градове на онова време в империята да са били основани от апостоли, а тази в столицата от "някакви християни". Апостол Павел изразява своето желание да посети Рим някой ден. Четем Послание до Римляни 1:13-15:

"Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и до сега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи. Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи; тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим."

От този цитат ясно се вижда, че свети апостол Павел никога не е благовестил в Рим и затова няма свой "плод" в църквата там. Ако той беше основал тази църква, тя щеше да е негов "плод".

Подобен е смисълът и на Послание до Римляни 15:22-24:
"Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас (виж предходните стихове - апостол Павел е проповядвал)...от Йерусалим и околността дори до Илирик.” (15:19) - б.пр.) Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас, кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се понарадвам малко."

Римската църква, съставена предимно от езичници, приели християнството, е толкова добре установена, че свети апостол Павел не смята да прекара дълго време там, но само да я посети по пътя си към Испания. По това време Рим е бил най-важният град в света - центърът на света, с население над 1 милион души. Въпреки това, свети апостол Павел, който е апостол на езичниците (виж по-горе Послание до Римляни 1:14), който е прекарал почти 2 години в Коринт и над 2 години в Ефес, не вижда необходимост да съсредоточава вниманието и усилията си върху Рим, но само да мине през там и да съсредоточи проповедта си върху Испания. Логично е да се запитаме защо? Ако четем внимателно Посланието до Римляни, сам свети апостол Павел ни отговаря на този въпрос. Отговорът се намира в 15 глава, 20 стих:

"При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа."

Това ясно показва, че не апостол Павел е проповядвал пръв Евангелието в Рим и не той е основал църквата там. Тук трябва да си зададем въпроса кой е направил това? Кой е поставил основата на Римската църква? Всеки, който е добре запознат със свети апостол Павел, знае, че когато той говори за някой, който поставя "основа", този някой е апостол (виж напр. Послание до Ефесяни 2:19-20). Кой апостол е основал Римската църква? Според традицията и Свещеното Предание (преданието както на Източната, така и на Западната църква), този апостол е свети апостол Петър. Кой друг апостол, освен свети апостол Павел, е проповядвал и на езичници, и на евреи? Свети апостол Петър. Защото апостол Павел никога не би помислил само да "премине" през Рим, ако църквата в Рим не беше основана от апостол, по-голям от него.


ИСТОРИЧЕСКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРЕБИВАВАНЕТО НА ПЕТЪР В РИМ



Пребиваването и мъченическата смърт на свети апостол Петър в Рим са неоспорими исторически факти, доказани от различни източници от различни държави, от края на I до края на II век сл. Р. Хр.
  • Първото съборно послание на свети апостол Петра без съмнение е писано в Рим, вероятно около 60-64г. сл. Р. Хр. Поздравът в края на посланието гласи (5:13):
    "Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко." Единственият град, наричан Вавилон в древната християнска литература, е Рим (Откровение на свети Иоана Богослова 17:5; 18:10; "Oracula Sibyl.", V, стих 143 и 159, ed. Geffcken, Leipzig, 1902, 111).
  • От свидетелствата на свети епископ Папий Иераполски и свети Климент Александрийски, които се позовават на свидетелствата на светите апостоли и техните ученици, знаем, че свети апостол Марк пише своето Евангелие в Рим по молба на римските християни, които са искали спомен за учението, проповядвано им от свети апостол Петър и неговите ученици (свети Евсевий Кесарийски, "Църковна история II.15", 3.40, 6.14). Този факт е потвърден и от свети Ириней в творбата му "Срещу ересите" 3.1. Свети Евсевий пише, че апостол Петър фигуративно нарича в своето Първо съборно послание град Рим "Вавилон".
  • Друго свидетелство за мъченическата смърт на светите апостоли Петър и Павел дава свети папа Климент I в неговото послание до Коринтяните (ок. 95-97г. сл. Р. Хр.). В 5-та глава свети Климент пише: "... най-праведните опори [на църквата] страдаха от преследвания и бяха мъчени до смърт. Нека си представим добрите апостоли - свети Петър, който несправедливо страда не един и два пъти, но многократно, и, давайки по този начин своето свидетелство (martyresas-мъченичество), влезе в заслуженото място на славата". След това свети Климент споменава апостол Павел и други избрани, които приемат мъченическа смърт "сред нас" (en hemin - т.е. сред римляните). Свети Климент пише без съмнение в целия този пасаж за преследванията по времето на император Нерон и по този начин отнася мъченическата смърт на светите апостоли Петър и Павел към тази епоха.
  • В началото на втори век (преди 117 г. сл. Р. Хр.), свети епископ Игнатий Антиохийски, на път към Рим, където трябва да приеме мъченическа смърт, пише до римляните, опитвайки се по всякакъв начин да попречи на тяхната намеса за помилването му, отбелязва: "Аз не ви давам никаква заповед, както Петър и Павел: те бяха апостоли, докато аз съм просто затворник" (Послание до Римляните 4). С други думи, двамата апостоли лично са проповядвали Евангелието в Рим.
  • Свети Дионисий, епископ на Коринт, пише в своето писмо до Римската църква по времето на свети папа Сотер: "Ти, със своя настойчив призив, си свързал посятото от Петър и Павел в Рим и Коринт. Защото те двамата също посяха семето и в Коринт, и заедно ни учеха, също както учеха на същото място в Италия и в същото време пострадаха мъченически." (по свети Евсевий, "Църковна история" II.25).
  • В своята творба "Hypotyposes' свети Климент Александрийски (цитиран от свети Евсевий в неговата "Църковна история" IV.14) пише за силата на традицията на презвитерите: "След като Петър проповядва Словото Божие в Рим и проповядва Евангелието в Духа на Бога, множеството слушащи поискаха Марк, който отдавна придружаваше Петър в неговите пътувания, да запише това, което апостолите им бяха проповядвали."
  • Тертулиан в своите творби срещу еретиците използва като доказателство апостолските трудове на светите апостоли Петър и Павел в Рим за истинността на еклесиалистичната традиция. В De Prescriptione 36 той пише: "Ако сте близо до Италия, там е Рим, където авторитетът е винаги достъпен. Колко щастлива е тази църква, за която апостолите изложиха цялото си учение дори с кръвта си, където Петър подражаваше на мъките Господни, където Павел беше коронясан със смъртта на Йоана". В Scorpiace 15 той отново пише за кръстната смърт на свети апостол Петър: "Напъпилата вяра (християнството) Нерон първо окървави в Рим. Там Петър беше опасан и вързан за кръст". Като илюстрация за това, че няма значение с каква вода се кръщава, той пише в своята книга "За кръщението", 5, че "няма разлика между тази, с която Йоан кръщаваше в Йордан, и тази, с която Петър кръщаваше в Тибър".
  • Римският презвитер Кай (известен също като Гай), който живял в Рим по времето на свети папа Зефирин (198-217 г. сл. Р. Хр.), пише в своя "Диалог с Прокъл" (цитиран от Евсевий, "Църковна история" II.25, творба, насочена срещу монтанистите: "Но аз мога да ви покажа трофеите на апостолите. Ако отидете във Ватикана или по пътя към Остия, ще намерите трофеите на тези, които основаха тази църква." Под 'трофеи' (tropaia) Евсевий вероятно разбира гробовете на апостолите, но съвременните изследователи на текста смятат, че това посочва местата на екзекуция на апостолите. При всички случаи местата на екзекуция и гробовете на апостолите са близко разположени. Свети апостол Петър бива екзекутиран на хълма Ватикана и бил погребан също там. Евсевий също посочва "надписите на имената на Петър и Павел, които са запазени до ден днешен на гробищата там" (т.е. Рим).
  • Това, че начинът, по който умира свети апостол Петър, и, следователно, мястото на смъртта му са били широко известни на християните в края на първи век, ясно личи от една бележка, направена в Евангелие от Иоана по отношение пророчеството на Христа към Петър за това, че "кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш ... a това Той рече, като даваше да се разбере с каква смърт Петър ще прослави Бога." (Евангелие от Иоана 21:18-19). Такава бележка предполага, че пишещият и четящите това Евангелие знаят за смъртта на апостол Петър.
Абонамент за: Публикации (Atom)