Действал ли е Апостолският събор като православен модел или като католически?
Един православен приятел ми каза, че Петър не е глава на Църквата, защото Яков е станал и е взел решението в Деяния Апостолски, гл. 15.
Деяния 15 и лидерството
Разказва ни за криза в Антиохийската църква. След като се завръщат от първото си мисионерско пътуване там, Павел и Варнава установяват, че:
„Някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси. И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях - от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим.” (ст. 1 и 2)
Къде е авторитетът?
Писанието ни говори, че Павел и Варнава са били безсилни да се справят с проблема. Тези, които са настоявали за обрязване, са били с авторитет над двамата апостоли (начинаещи колеги по това време). И тези са били с голяма власт, защото са идвали от Юдея/Йерусалим - Седалището на Магистериума. Случва се това, че представители на магистериума идват в Антиохия да проповядват нещо, което не изглежда правилно. Следователно Павел и Варнава ще проверят дали йерусалимският магистериум наистина поучава това.
Пише, че ще видят „апостолите и презвитерите“. Не се казва, че ще видят Петър. Има обаче основателна причина. Вероятно не са знаели, че Петър ще бъде в Йерусалим или може би са знаели, че всички апостоли са събрани там (вероятно за погребението/успението на Пресвета Богородица).
В Деяния 12:17 Петър е избягал от Йерусалим „на друго място“ (което според Преданието е Рим – както Евсевий, така и Йероним отчитат епископството на Петър в Рим от това време, което е било 42 г. сл. Хр.). Йерусалимският събор обаче се е състоял през 49 г. сл. Хр. и, колкото и да е странно, Петър просто се оказва там, след като е изчезнал от наратива в Деяния 12. Защото, както знаем от Севтоний, всички евреи са били изгонени от Рим от император Клавдий през 49 г. сл. Хр. (същата година, когато се е състоял Йерусалимският събор) и изгонването им е било във връзка с размирици заради някой си „Хрест“ (т.е. Христус или Христос). Освен това Петър е бил особено преследван от враговете на Църквата из юдейските земи и следва неговото местоположение да не бъде разгласяно и познато на всеки. Така че той е бил сред бежанците, поради което се е върнал в Йерусалим (след това за да продължи към Антиохия след Събора, а сетне обратно в Рим след смъртта на Клавдий, когато евреите са могли да се завърнат).
Затова Петър е бил на Събора и ето как е функционирал той:
„Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос. След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече…” (ст. 6 и 7)
И учението на Петър по въпроса е предадено в следващите няколко стиха. После, когато той завършва, се казва:
„Тогава цялото множество [другите апостоли и презвитери] млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците” (ст. 12).
Йерусалимският събор: по православен или католически стил?
Йерусалимският събор действал ли е като православния модел за Вселенски събор или по-скоро като католическия?
Стъпка по стъпка:
· Епископите се събрали, за да разгледат въпроса. Те обсъждали.
· Петър – след като изслушал дебата – изнесъл своето учение (Vox Petros).
· Съборът замлъква (както при томоса на папа Лъв Велики).
· На Павел и Варнава било позволено да разкажат за първото си мисионерско пътуване, за да подкрепят учението на Петър със знаци от Светия Дух (например, както в догмàта за Непорочното Зачатие, подкрепен от чудесата в Лурд).
· Яков издава решение. И това е единственото нещо, което изглежда некатолическо за някои.
Въпреки че се казва (в стих 13) как Павел и Варнава замлъкват, позволявайки на Яков да вземе думата, това не отменя факта, че цялото събрание също замлъква при поучението на Петър в стих 12. Защо? Защото са налице две различни гръцки думи. В ст. 13 глаголът е σιγῆσαι (инфинитив аорист: което означава, че Павел и Варнава са приключили да говорят), а в стих 12 глаголът е ἐσίγησε (употреба на аорист в минало време – което означава, че събранието остава тихо след обръщението на Петър). И наистина, след като Петър говори, всички дебати спират. Въпросът е бил решен.
Тогава защо Яков говори?
Вероятно причините са три:
1) Той е епископът на Йерусалим. Петър е бил само посетител.
2) С взимане на думата, подобно на Павел и Варнава, Яков се свързва с изявлението на Петър: „Мъже братя, чуйте ме! Симон обясни как Бог...“
3) И най-важното: защото Яков е бил водач на „еврейското крило“ на Църквата. Нека си припомним стихове 1 и 2:
„Някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.”
Тези някои са дошли от Яков. Били са негови ученици. Следователно, той произнася отсъждане по проблем, произлязъл от неговата юдейска партия, а не като по-висш или равен на Петър. И това е най-ясно показано в стих 19:
„Затова аз съм на мнение [κρίνω – отсъждам, решавам] да се не правят мъчнотии на ония от езичниците…”
Кой е смущавал езичниците? Не Павел и Варнава. Нито Петър и неговите ученици, които са кръстили първите езичници без обрязване. А само юдейските християни под ръководството на Яков. Следователно, не цялата Църква, а само еврейската част, над която Яков произвежда съд като над свои.
И тъй, отново Йерусалимският събор не е бил Вселенски събор според византийското православно определение. По-скоро той е бил напълно основан на Петровото учителско служение, а именно: Магистериумът на Църквата.
Отговор на няколко православни твърдения
1. Петър не действа като Primus Inter Pares, а In Persona Christi Capitas. Събранието, което по онова време е било почти същото като събрание за отслужване на тайнството Изповед, се е нуждаело от предстоятелстващ служител. В ранната Църква, когато някой е приемал тайнството Изповед, каещият се е изповядвал пред цялото събрание, а предстоятелят е давал опрощение от името на църквата – действайки In Persona Christi Capitas. И така, в Йерусалим виждаме Петър като глава на Църквата, говорещ от името на Църквата, вземащ решения за Църквата, действащ едностранно от името на Църквата. Той не споделя тази власт с други епископи. Той не участва в дебата. Вместо това виждаме: „След дълго съвместно разискване стана Петър...“ Неговото учение слага край на споровете. Той действа като отец за всички.
2. Противно на православното разбиране, че Рим, Александрия, Антиохия, Константинопол и Йерусалим споделят еднаква власт, основавайки се на епископския авторитет, произтичащ от техните епархии и предполагаемото равенство на техните епархии, е интересно да се отбележи, че в Деяния 15 Петър не действа като епископ на епархия. Той по-скоро е само посетител. И все пак неговата Петринска служба и учителска власт са налице – дори над местния управляващ епископ (св. ап. Яков). Следователно идеята, че учителската власт на Римския епископ е просто като тази на всеки епископ, не е разумна. Щом много източни и западни отци на Църквата твърдят, че Римският папа е приемник на Петър, тогава не следва ли той да унаследява изключителното учителско служение на архиапостола, което е по-висше задължение от това на останалата част от епископата? Следователно дори схизмата да е разделение в съотношение 4 към 1, с което се хвалят някои православни събратя, те пак биха били тези, които остават в неблагоприятна позиция, защото св. Йоан Златоуст ни заявява: „И ако някой каже: „Как тогава Яков получи престола на Йерусалим?“, аз бих му отговорил, че Господ постави Петър за учител не на този престол, а на целия свят.“ Рим не е първи престол, Александрия – втори, Антиохия – трети, Константинопол – четвърти, Йерусалим - пети. А намиращият се в Рим престол на Петър стои по Божия заповед отвъд всяка подредба, докато останалите могат да се подреждат като първи след Рим, втори след Рим, трети, и т.нат. Позицията на Рим не подлежи на промяна в някаква подредба, както останалите четири.
3. Интересната ревизионистка източноправославна идея, че: „Един Вселенски събор може да бъде официално приет само ако бъде приет и от лаоса“ изглежда е подкрепена от стих 22:
„Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си представители и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава.“
Но това не е решението на проблема, а изпълнението на това решение, което не се отнася толкова за Вселенската Църква, колкото само за Поместната църква на Йерусалим. Отнася се само до онези, които са били привърженици на обрязването на езичниците. Смисълът на стиха е, че всички под йерусалимска юрисдикция се отказват от позицията си за обрязването. Католическите богослови твърдят, че стихът не проявява отношение към миряните на Антиохия (защото решението за тях би прозвучало по съвсем друг начин, ако е била Божията воля). Стихът също не съобщава как ще се приеме от миряните в Египет, Лаодокия и Кипър. Така че, противно на източноправославно тълкуване, стих 19 няма вселенски замисъл, а поместен, и проблем, произлязъл от Йерусалимската църква, е решен от Симон Петър, а не от предстоятелят на тази църква.
И по този критерий, както Лионският, така и Фераро-Флорентинският събори са
легитимни, понеже са приети от поместния лаос. Няма да има извинение, например,
ако Павел и Варнава се върнат в Антиохия и отхвърлят решението на събора [препратка към еп. Марк Ефески],
защото лаосът там не би го приел, понеже Антиохия би била в открито
неподчинение на събора. Подобен е и случаят с юдаистите в Ефес, Коринт и Рим, с
които Петър и Павел се сблъскват по-късно. Няма как тази източноправославна
позиция да издържи, ако нашите събратя не признаят Вселенския Магистериум, а
именно, че само учението на Петринския авторитет определя тази вселенкост.
„...преподавайки на всички ни православието и унищожавайки всяка ерес и прогонвайки я далеч от Богозащитените жилища на нашата Свята Съборна Църква, и заедно с тези вдъхновени срички и букви аз приемам всички послания и учения на Римския архипастир като изхождащи от устата на Петър Корифея...“
св. Софроний Йерусалимски
